За партита на Гьоринг, Гьобелс и опасността от Чърчил: Дневниците на Чипс Шанон

Подобно на много други през 30-те години на миналия век във Великобритания, сър Хенри "Чипс" Шанон се ужасявал от комунизма и смятал, че Хитлер е единственият човек, който може да спаси Европа от Сталин.

По това време Уинстън Чърчил бил един от малкото британски политици, които смятали, че Хитлер представлява заплаха. Шанон, както и много други депутати, смятал, че Чърчил е опасен и че неговата мания срещу Германия неизбежно ще доведе до война.

Когато дневниците на сър Хенри "Чипс" Шанон са публикувани за първи път през 1967 г., те предизвикват сензация и то не само сред онези, чиито имена се появяват в техните редове.

Шанон, новопоявил се от Чикаго, който успял да се ожени за дъщерята на изключително богат англо-ирландски граф, се движил във високите кръгове на обществото.

Като приятел на Едуард VIII и Уолис Симпсън, той се радвал на място на първия ред по време на кризата с абдикацията, а  като консервативен депутат от Саутенд той гледал с възхищение, докато Невил Чембърлейн преговарял с Хитлер и с ужас, когато Уинстън Чърчил го наследил като министър-председател.

През 1936 г. Чипс и съпругата му Хонор са гости на нацисткия режим на олимпийските игри в Берлин. Това може би е и най-впечатляващия разказ от дневниците на депутата. Пътуването е записано,колкото наивно, толкова и шокиращо заради нескритото му възхищение към Хитлер, така и заради разказа му за посещението в нацистки трудов лагер, където той пише за весели затворници, които изглеждат здрави и сити. И не само - Чипс се забавлява лудо на парти с водещи нацисти, сред които и  Херман Гьоринг, чиято осветена градина била обзаведена така, че да изглежда като кръстоска между развлекателната площадка на Кони Айлънд и Petit Trianon във Версай - театрален преврат, който на пръв поглед подлудил и Йозеф Гьобелс, и Йоахим фон Рибентроп от ревност.

Но в един момент преследването на нацистите се засилва, а Чипс е още по-ужасен. През 1936 г. възгледът му за Германия е напълно добромамерен - и описанията му за посещение на поредица от съблазнително екстравагантни партита, дадени от Гьоринг, Рибентроп и Гьобелс, не са нищо повече от изумителни.

60 години след смъртта му, дневниците отново са публикувани. Всъщност, първото издание е крайно редактирано, тъй като част от хората, чиито имена фигурират вътре, все още са живи. Съпругата на Чипс пък се притеснява какво би си казала кралица Елизабет II. Оказва се, че Хенри е имал много афери, както с жени, така и с мъже, а сред последните са драматургът Теренс Ратиган и, почти сигурно, принц Павел от Югославия.

А ето какво разказва Шанон за онези дни, прекарани сред нацистите в Германия:

Петък, 15 май 1936 г.

Вечерях с крал Едуард VIII. Вечерята беше гей и анимирана - но без клюки, тъй като кралят не ги одобрява.

Говорих един час с Уинстън. Той е погълнат от презрение, ревност, ако не и от омраза към Стенли Болдуин, когото винаги очерня. Дамите се поклониха, когато излязоха от стаята, а Уинстън водеше разговора. Той започна като разказа история срещу мен, как в Австрия карах автомобил с дама, когато тя беше ухапана по дупето от оса и аз галантно изсмуках раната, премахвайки жилото. Историята е пълна истина и Кралят изрева от смях!

Петък, 29 май

Съпругата ми Хондър и аз обядвахме с Хер фон Рибентроп (по-късно нацистки посланик във Великобритания). Той прилича на капитан на нечия частна яхта.

След като богатият обяд приключи, Рибентроп тръгна с лорд Лондондери за празника Уитсун. Лондончаните са много прогермански настроени и наистина кой не е? Освен семейство Купър (Дъф и лейди Даяна). Всички хора, мъже или жени, които са привлечени от мъже и сила, са прогермански настроени. "Меките", които имат култ към женското, са профренски настроени.

Дъф Купър, който обожава жените и винаги се опитва да ги изнасили в таксита и т.н., е неизмеримо профренски настроен. Кралят, за щастие, ако изобщо е, е прогермански настроен.

Четвъртък, 6 август: Берлин

(Чипс и съпругата му са поканени на олимпийските игри от Рибентроп)

Взе ни огромна кола с штурмовик на волана и ние поехме към Олимпийския стадион. Мина около час или нещо и тогава публиката се наелектризира - Хитлер идваше! Той изглежда точно като в своите карикатури - кафява униформа, ниски мустаци тип Чарли Чаплин и квадратна, набита фигура, решителна, но не мрачна. Той поздрави хилядите весели гости и седна. Човек усеща, че се намира в присъствието на някакво полубожествено създание.

Събота, 8 август

Минах покрай къщата на Хитлер на Вилхелмщрасе. Никой не може да ходи без придружител при него. Пазачи винаги карат хората да минат от другата страна на улицата, където винаги има тълпа, тръпнеща в очакване с надеждата да види фюрера.

Това, че и Германия сега не е комунистическа, се дължи на Хитлер. О! Англия се събуди. Вие в своя леност и самонадеяност не сте наясно със съветските опасности и няма да осъзнаете, че Германия води нашите битки.

Понеделник, 10 август

Един полковник ни взе и ни закара на разходка в трудов лагер. Бяха ни разказвали истории за ужаса в трудовите лагери и т.н. Но съвсем не е така: лагерите изглеждаха спретнати, а момчетата, всички около 18 години, изглеждаха като обикновеното немски селски момчета, със справедливи, здрави и изгорени от слънцето лица. Те се обучават на предварителни военни тренировки, градинарство и т.н., а здравето и силата им се изграждат. Всички бяха усмихнати и чисти.

Не мога да разбера английската неприязън и подозрение към нацисткия режим.

(Шанон e безнадеждно наивен. Затворниците, които той вижда, почти сигурно са били нацистки лоялисти, привлечени за случая.)

Вторник, 11 август

Тази вечер беше страхотното парти в Рибентроп. Банкетът се проведе в огромна шатра и присъстваха 625 души.

Имаше посланици, нацисти, дипломати. Гьоринг стиста ръцете и на двама ни, а веселите му очи проблеснаха. Той изглежда прекрасно обезоръжаващ човек. Присъстваха много британски депутати. Забавлявахме се доста диво.

Четвъртък, 13 август, Балът на Гьоринг

Закараха ни до мястото, където той живее - в самия център на Берлин. Големите градини бяха осветени и присъстваха 700 или 800 гости. Гьоринг, обвит в усмивки и ордени, ни прие весело, а жена му бе до него. Събрахме се в градината, където повече от сто бели маси блестяха под прожектора. Към края на вечерята цяла балетна трупа танцуваше под лунната светлина. Всички гости се съгласиха, че Гьоринг наистина е засенчил Рибентроп, което беше и целта му.

Краят на градината тънеше в мрак и изведнъж, без предупреждение, се освети от нищото и се появява процесия от бели коне, магарета, селяни, музика и водени от Гьоринг, бяхме въведени в увеселителен парк специално и тайно построен за събитието!

Беше фантастично: въртележки, кафенета с бира и шампанско, танци на селяни, огромни жени, носещи гевреци и бира, кораб, бирария, тълпи гейове, смеещи се хора, животни и всичко направено с безупречен вкус. Хората шепнеха, че Гьобелс е в отчаяние - мрачен, полувластен Гьобелс, който е възвишението на режима.

Подозирам, че Гьоринг е искал, не на последно място, да разпуснат психически. Не е трудно да си го представим тук - танцуващ пред момчетата с арфа в ръка. Хората казват, че той може да бъде твърд и безмилостен, както всички нацисти, когато поводът изисква, но всъщност той изглежда напълно суетен, изпитващ детска любов към забавлението.

Събота, 15 август

Тази вечер беше партито на Гьобелс. Липсваха елегантността и шикът на Рибентроп, както и екстравагантността и добрият вкус на Гьоринг.

Имаше 2000 души, които танцуваха на осветени платформи, но беше безвкусно и безразлично. В края на вечерята изреваха оръдия и започнаха фойерверки в мащаб, който би зашеметил римляните.

Неделя, 16 август

С Хонор отидохме директно на олимпийския стадион, за да изчакаме края на игрите. Не можех да не се сетя за император Клавдий и неговите жестоки игри, след като Хитлер сам, като върховен лидер, прие салюта на голямата арена.

Възможно ли беше, малкият човек от Браунау, Австрия, при целия си гений, да остане прост и непокътнат, докато светът и неговите крале се страхуваха от него?

Понеделник, 17 август

От лидерите Гьоринг ми е най-симпатичен -  той е едър, отпуснат, пакостлив (вероятно сексуално злобен, защото видях в сивите му очи поглед, който познавам твърде добре), интелигентен, евнух, несъмнено суетен и дяволски обичащ властта и проявите.

Четвъртък, 15 април 1937 г.

Хората казват, че Чърчил трябва да бъде в правителството, че е твърде лошо да държим толкова брилянтен човек извън офиса. Но трябва ли позицията да му бъде дадена и каквоби означавало какво? Експлозия на глупост след време? Война с Германия?

Понеделник, 7 юни

Уинстън ми каза веднъж, преди няколко години, когато се опитваше да отстрани Болдуин от длъжност, че веднъж влязъл в малките тоалетни на фоайето, където имало само два писоара. За негово смущение единият вече беше зает от министър-председателя. Твърде късно било да се оттегли, тъй както  забелязан.Докато Болдуин си вдигал панталона, той се обърнал към Чърчил и заявил: "Радвам се, че все още има една обща платформа, на която все още можем да се срещнем", и си тръгнал. Уинстън го разказва с жест.

Вторник, 27 юли

Уинстън говори по време на Общото събрание този следобед, предупреждавайки правителството за огромното германско превъоръжаване. Като го чуеш можеш да повярваш, че германците пристигат тази вечер. Какви пълни глупости. Но страхът и неприязънта им към тях се превръщат в мания.

Понеделник, 23 август

В Берлин Хонор и аз пихме чай със сър Невил Хендерсън, новия посланик на Обединеното кралство тук. Той е настроен прогермански, антифренски, антиеврейски, проиталиански и наистина мисли по начина, по който и аз. Казва, че няма германска заплаха - все още! И никога няма да има, само ако Даунинг Стрийт и външният министър Антъни Идън бъдат по-отворени.

Петък, 4 март 1938 г.

Уинстън е написал нечестива статия, в която с половин уста атакува премиера Невил Чембърлейн. Уинстън е дявол и никога не трябва да му се вярва. Всичко това са викове на папагали.

Петък, 11 март

Бях при новия външен секретар в стаята на Халифакс в 7.30, когато телефонът иззвъня. "Германците са във Виена" - и пет минути по-късно: "Небето е почерняло от нацистки самолети". Стояхме задъхани, чудейки се какво ще стане по-нататък. Беше като 1914 г ., а може би и по-драматично, но по-малко опасно. Към полунощ Австрия вече беше германска провинция.

Събота, 12 март

Светът, който не знае, че Австрия вече е полунацистка, е шокиран и ужасен. "Чехословакия ще бъде следващата", а навсякъде се чуват други викове на папагали.

Четвъртък, 24 март

Уинстън Чърчил направи обичайната си атака срещу Германия. Той ме погледна яростно.

Вторник, 3 май

Уинстън, този дебел, небалансиран, нелогичен, свински оратор е нещо повече от това? Той ли е мъжкият Касандра? Може би е прав, блъскайки главата си в неразбираща държава и несимпатично правителство? Мисля, че не е, защото той винаги греши. През целия си живот той е направил много, за да отрови отношенията ни с Германия.

Четвъртък, 12 май

Боя се, че се присъединявам към тоталитарната гледна точка, че Англия е в упадък. Ние сме уморена раса и нашият гений, вярвам, е мъртъв. Ние не произвеждаме нищо ново, докато Германия и Италия кипят от сила и живот. Демокрацията е абсурдна.

Неделя, 22 май

Втурнах се към Министерството на външните работи, където открих атмосфера на потиснато вълнение. Германците бяха движещи се войски; яростта им срещу чехите почти кипи. Тръпки преминаха през всяка канцелария в Европа. Стоях на прозореца, гледах парада на конната гвардия и се чудех дали светът е на път да се самоубие?

Сряда, 25 май

Видях Антъни Идън, изглеждащ малко бохемски, във фоайето. Той ме игнорира. Уинстън също ме игнорира сега.

Сряда, 22 юни

Херцогинята на Кент ми прошепна, че има тайна, която иска да ми сподели: че ние споделяме едни и същи политически възгледи. Попитах я как се чувстват кралят и кралицата. Тя отговори неангажиращо, че те не са "много континентални". Имам основания обаче да вярвам, че кралят е здрав и против Антъни Идън.

Четвъртък, 23 юни

Моето възхищение, дори привързаност към премиера Чембърлейн няма граници. Той ще ни спаси.

Вторник, 5 юли

Старият Уинстън Чърчил сега е най-опасният човек в Европа.

Петък, 2 септември

Прекарах деня във Външното управление. Убеден съм, че Хитлер е твърде хитър, за да рискува да започне война. Той винаги е прав, той е най-великият дипломат на съвремието.

Вторник, 13 септември

Новините са лоши. Чехите няма да мръднат, а французите казват, че ще нападнат, ако сантиметър чешка територия бъде нарушена. Не вярвам.

Сряда, 14 септември

Невил Чембърлейн, виждайки, че войната се приближава все по-близо, телеграфира до Хитлер, молейки го за незабавна среща. Германското правителство  моментално прие предложението. Това е едно от най-добрите, вдъхновяващи действия в цялата история! Разбира се, сега ще бъде намерен изход. Невил ще спасил света.

Петък, 23 септември

Премиерът имаше бурна среща с Хитлер вчера при пристигането му,  а тази сутрин Чембърлейн остана в хотела си, вместо да продължи със срещата с фюрера. Това е тежко. Лоша поличба е, че разговорите им не продължиха.

Събота, 24 септември

Премиерът се завърна днес в Лондон. Мирът виси на косъм.

Сряда, 28 септември

Уинстън като премиер би било по-лошо от война. Двете заедно биха означавали унищожаване на цивилизацията.

Вестниците имаха мъчителни заглавия !! Мобилизиран флот! Окопи в Хайд парк! Лондон полуевакуиран. Отидох до Камара на общините, където премиерът се изправи и на величествен, бавен английски започна задъханата история за преговорите му с Хитлер. Той разказа как Хитлер го е поканил в Мюнхен утре сутринта, че Мусолини е приел същата покана.

Камарата се надигна и в сцена на развълнувана наслада изрева одобрението им. Чембърлейн излезе сам от шумната, неистова Камара. Спасителят на мира, най-великият човек след Христос, се качи усмихнато в колата.

Четвъртък, 29 септември

Англия е претърпяла тежка атака на "нервните"  хора, които се записват за войници, други се евакуират от Лондон.

Петък, 30 септември

До мен лежаха вестниците - "Споразумение, подписано в 12.53 в Мюнхен". Това е уважаван, джентълменски мир. Целият свят се радва, докато няколко злоумишленици се подиграват. Чембърлейн е спасил света.

(Великобритания обявява война на Германия на 3 септември 1939 г. след инвазията на Хитлер в Полша)