Сидеров: Лешояди от ляво и дясно чакат плячка

Кюпек - *** - куче хихихихихи отговор Сигнализирай

Деленето на хората на мюсюлмани (правоверни) и немюсюлмани (неверни) като една от основните догми на исляма пронизвало в една или друга степен цялата структура на османското общество, цялата система на неговото управление. Религиозните общини, култовите обичаи и учреждения, училищата, данъците, участието във войската и администрацията, наказателните и гражданските съдилища и т. н. се основавали на разделянето на поданиците съобразно религиозната им принадлежност. Вероизповеданието било източник на привилегии за мюсюлманите и на неравноправие за немюсюлманите.При тези конкретно исторически обстоятелства народностното самосъзнание се ограничавало, замъглявало, измествало и подменяло от религиозното съзнание в умовете на вярващите.Обстоятелството, че османският потисник изповядвал мюсюлманската религия, а потиснатата българска народност християнската религия водело до пречупването в съзнанието на тогавашните православни българи на народностните и класовите противоречия през религиозна призма. Привързаността към традиционната християнска религия се осъзнавала като етнодиференциращ признак по отношение на османския потисник. В съзнанието на тогавашните православни българи християнското се смесвало с българското, а мюсюлманското с турското. Оттук и ислямизирането се разглеждало като потурчване, като отпадане от българската народност, за което свидетелствуват историческите извори и фолклорната традиция. Това водело в една или друга степен към отграничаване и отчуждаване на българите мюсюлмани от българската народност, а по-късно и от българската нация.Основният фактор за това отчуждаване била системната политика на религиозна и народностна асимилация, провеждана от османския завоевател, която водела към формиране у тогавашните ислямизирани българи на своеобразен религиозно-именен комплекс, чужд на българската историческа традиция. Този комплекс малко или повече замъглявал българското им народностно самосъзнание, малко или повече подменял народностното им самоопределение с религиозно самоопределение, малко или повече ги приобщавал в религиозно отношение към османската власт. Обръщането в исляма означавало преминаване към привилегированата и господствуваща ислямска религиозна общност на империята. Смесването на религиозното и народностното в умовете на вярващите в повечето случаи не означавало пълна загуба на относителната самостоятелност на народностното самосъзнание [41]. отговор Сигнализирай

мюсюлмани и съответно заличавани починалите и приелите исляма данъкоплатци. Разполагаме например с данни от този род от XVII в. за близо 4500 селища в 70 вилаета в Централната и Източната част на Балканския полуостров, при което българската етническа територия е много плътно представена [36]. Тяхното обобщаване води до твърде показателни резултати.За периода докъм 40-те години средата на XVII в. в повечето от селищата се очертава слабо нарастване на броя на данъкоплатците християни, което в общи линии следва естествения прираст на населението. Обаче периодът 40-те години до края на века се оказва изключително неблагоприятен за българското и за останалото християнско население в цялата изследвана Централна и Източна част на Балканския полуостров. Почти навсякъде се наблюдава непрекъснато намаление на християнските домакинства. Установява се пълен синхрон по време и интензивност на процеса в значително отдалечени едни от други и особено силно засегнати райони (например в Разградско, Шуменско, Търговищко, Силистренско, Варненско и др.) в Североизточна България и в противоположния край на изследваната територия в Тиквешко, Малашевско, Кукушко и др. [37]. Неслучайно това са предимно селища и райони, в които XIX в. заварва относително голям процент мюсюлманско население. Увеличение на християнския елемент, и то минимално, се установява само в 12 от посочените 70 финансово-административни единици, което далеч не е в състояние да компенсира внушителния спад в броя на немюсюлманските домакинства във всички останали 58 вилаета. Най-силно били засегнати от помюсюлманчването Североизточна България и значителен дял от Македония, както и Ловешкият и Врачанският район (с намаление на места от 50, 60, 70 и повече проценти). В относително по-благоприятна ситуация се оказали по това време Централна, Западна и Северозападна България, Тракия и отчасти Беломорието. Намалението на християнските домакинства в цялата изследвана територия е от порядъка на 33,7% или, с други думи, през XVII в. българското християнско и останалото немюсюлманско население тук не само че не бележи никакъв естествен прираст, но по една или друга причина губи поне 1/3 от първоначално регистрираните немюсюлмански домакинства [38]. А средногодишен темп на прираста от порядъка поне на 2 на хиляда би бил даже задължителен за периода, макар че редица автори го изчисляват и на по-голям [39].Като главна причина за този съществен спад в броя на немюсюлманските домакинства се очертава разрасналият се по това време ислямизационен процес, засегнал само през XVII в. няколко генерации българи [40]. В резултат новите мюсюлмани и семействата им преставали да се числят към списъците на облаганото с джизие християнско население и при последвалите регистрации бройките им се приспадали от дотогавашните. отговор Сигнализирай

че това са роднините ти.Но ти го разбра де - продажните синове на Абдуллах. отговор Сигнализирай

Пуделите не обичат лешояди.Знаят,че при тях отиват на следващите избори. отговор Сигнализирай