Недопустимо: Сидеров говори в НС за "турски изроди"

Железен е!Сидеров президент! отговор Сигнализирай

Правилно изказване на Сидеров - истината трябва да се казва! И аз имам роднини от тракийските бежанци! отговор Сигнализирай

Волен говори за турските *** които са избивали бежанците през 1913 г. , а не за днешните турци. Журналисти. Не вадете думи от контекста защото това наистина е опасно. отговор Сигнализирай

Кажи си болката момче, ще ти олекне. Чакаш деня когато любимата ти БКП/БСП ще е отново на властЧакай, надеждата крепи! отговор Сигнализирай

Особено нерадостна е съдбата на бежанците от Одринска Тракия и Мала Азия.Намерилите тук приют от Одринско и Мала Азия само в периода 1913-1925 г. са около 221 000, между които 67 796 жени (3 304 вдовици) и 70 320 деца (8 765 сираци), установили се по окръзи и райони както следва: Бургаски 48 332, Варненски 11 908, Видински 1 131, Врачански 2 104, Великотърновски 1 411, Кюстендилски 2 377, Момчилградски 14 103, Смолянски 3 290, Петрички 34 900, Пловдивски 19 729, Старозагорски 9 311, София 35 446, Хасковски 22 346 и Шуменски 6 218. Потокът от нови бежанци продължава и през следващите години.Към 9 юни 1923 г. подалите молби за оземляване е 110 245 малоимотни и безимотни, срещу осигурени 816 520 дка, т.е. по 7,4 дка на човек. При това в много случаи са предлагани неподходящи терени нискостъблени, гористи и мочурливи местности, особено в Бургаския край, населен основно с тракийски бежанци. От друга страна оземляването на бежанците създава неприязън към тях от местните малоимотни и безимотни селяни. Наложените репарации, съгласно Ньойския договор довеждат България до катастрофално положение. Държавата няма възможност да подкрепи финансово и материално бежанците. Помощите от държавата възлизат едва по 20 лв. на семейство и то само за първите три години след войната.Покъртителни са фактите, изнесени във в. Тракия, че до 1920 г. в Айтоска и Карнобатска околии по-голямата част от бежанците пристигнали от Източна Тракия през 1913 г. живеят още в плевници и кошари, в Ямбол 120 бежанци са настанени в срутени яхъри и разни пристройки срещу наем и обработване лозята на собствениците. В с. Сарафово 130 семейства от които 100 от с. Пишман (Малгарско) и 30 от Ениджия (Лозенградско) са настанени в мизерни къщички (колиби), покрити със саз, крайно непригодни за живеене, подложени на глад и мизерия, малария и туберкулоза.В продължение на 10 години условията, при които са поставени да живеят бежанците покосяват живота на една трета от това население.Едва в края на двадесетте и началото на тридесетте години, 42 510 бежански семейства получават заем, отпуснат със съгласието на Обществото на народите, с една част от който се построяват т.нар. къщички шаронки, на името на големия френски капиталист, финансирал българското правителство срещу неимоверно големи лихви за погасяване на заема. Това довежда до разорение на бежанците селскостопански производители, оземлени със земя и нова миграция към градовете, за да намерят мястото си сред най-ниско платените наемници, в условията на незатихваща безработица.Не са малко и тези, които изпаднали в безизходица решават да се завърнат по родните си места. Завръщането им в бащин дом се оказва мимолетно. В резултат на авантюристичната външна политика на управляващите, те съвсем скоро трябва да изпият за втори път горчивата чаша на бежанската съдба с всичките нейни последици. отговор Сигнализирай