Първанов пак пита: Кой какво спечели от прехода

Благодаря на вашата редакция,че не ме одобрихте,така мога да си пиша на воля това което си искам. отговор Сигнализирай

Първанка ти трябва най-добре да знаеш, кой какво спечели от прехода.. комуниститче дъртоо... Твоите съпартииници окрадаха държавата, сега питаш Бойко кой бил спечелил. До преди 10год. всичко се въртеше от бивши комунисти и мутрите на които плащаха да им вършат незаконната работа. Но Първанов трябва да знае много по-добре от мен, такиа като него бяха на "гребена на вълната" отговор Сигнализирай

Браво, Колт! Лошото е че трезвомислещите хора в Кенефостан са много малко. Тук вилнеят чалгата и мутрите. отговор Сигнализирай

Държавата трябва . . .! Но какво е държавата?Държавата трябва да осигури пари за образование, здравеопазване, за пенсии, за култура, за инфраструктура и за незнам още какво . . . Държавата трябва да даде. Не сме съгласни с държавната политика. Искаме достойно заплащане, . . . и не знам какви още популистки глупости, крещят ояли се чичковци, наричащи себе си синдикалисти, синдикални лидери, водачи. Ще съдим държавата, ще протестираме. крещят други недоволни граждани, чувстващи се ощетени от държавната политика. Но какво е държавата, каква е нейната същност, как функционира тя? Това са въпросите, на които трябва да си отговорим, преди да поставим исканията си, пред една измислица, измислена от самите нас, за да се отървем от личната си отговорност и да я прехвърлим в ръцете на една фикция. Част ли сме ние от тази държава и когато искаме нещо от нея, не го ли искаме всъщност от самите себе си? Дали всъщност ние се възприемаме, като част от държавата само когато искаме нещо, но не и когато се налага да дадем? Защо всъщност е необходимо съществуването на държавата и дали целта й не е изопачена в момента?Поначало държавата е била създадена, най-грубо казано, за да брани тези които я създават от посегателства и нападения на други общности от хора създали също подобни образувания наречени държави, както и с цел установяване на закони, които да решават възникналите спорове и да наказват проявите на насилие вътре в самата група от хора, създали съответната държава. Тоест държавата, като обществено образувание е поела в свои ръце правото да употребява сила, като това нейно право се регламентира със закони. По този начин се избягва хаоса, който би настъпил, ако всеки самоволно реши да употреби насилие за да разреши възникнал проблем или като възмездие, ако се чувства онеправдан.За да може държавата да изпълнява тези свои функции са били необходими средства, които са се събирали чрез данъци. Тези които били натоварени да управляват и да изпълняват тези функции от името на държавата получавали своето възнаграждение от събраните данъци, което им гарантирало една сигурност, относно задоволяване на личните им нужди, която останалата част от населението нямало. Постепенно, стремежа да се уредиш на държавна служба и по този начин да подсигуриш живота си, провокирал все по широко прехвърляне на отговорности на гърба на държавата и все по-голяма нужда от държавни служители, които да се грижат за осигуряването на тези потребности за които държавата е поела ангажимент. Това обаче неизменно водило до увеличаване на данъците необходими за заплащането на новите държавни служители и изпълняването на новите ангажименти поети от държавата.Това правило все по-малък дела на хората осигуряващи чрез производство, ум и способности приходите в хазната, като същевременно увеличавало в пъти плащаните данъци. Трябва да отбележим, че плащането на данъци от държавните служители е една глупост, целяща да замаже очите на тези които не работят в държавният сектор и сами изкарвали парите необходими за съществуването си, понеже държавният служител е получил парите за заплатата си именно от парите събрани от техните данъци, тъй като той реално не произвежда нищо освен услуги. Тоест той плаща данъци не с пари които е изработил, а с такива които е получил. Все повече хора искали да се осигурят, като работят уж в полза на останалите от името на държавата.Така възникнал социализма, който обещал на хората, че всички ще бъдат държавни служители и всичките им нужди ще бъдат задоволени, че те няма да носят отговорност за личните си потребности, а ще се грижат за благото на другите. И колкото и да е чудно, хората повярвали в тази безподобна глупост и прегърнали идеята за светло бъдеще. Малко били хората, които осъзнали, че така всъщност те вместо да се грижат само за себе си и семействата си, поемат отговорност да се грижат за всички останали, като запалащането им ще бъде основано не върху способностите, а върху удовлетворяване на нуждите им в зависимост от удовлетворяването на нуждите на всички останали. Така нареченото равенство и братство. Тези които не били съгласни да оставят бъдещето си в ръцете на другите, били принудени със сила аргументирана чрез физическото превъзходство на мнозинството и оръжието.Не след дълго, тази куха социалистическа философия, колабирала. Хората се чувствали сигурни и не полагали особенни усилия за да произвеждат и да се развиват. Всеки смятал, своите нужди за по-големи от тези на другите и предявявал претенции те да бъдат задоволени. Държавите приели тази философия, все повече и повече изоставали в развитието си от западните държави. Производството спадало, парите не достигали, въпреки изградената общност между социалистическите държави за взаимно подпомагане. Намирането на елементарни стоки, като техника, обзавеждане, облекло и др. било постижение само по себе си, и се извършвало чрез лични контакти. Голяма част от способните и свободолюбиви хора избягали на запад. Социалистическата държава, била принудена да вземе заеми от идеологическите си врагове, за да може да поддържа илюзията за просперитет и благоденствие.Така в един момент, хората изградили тази илюзия, разбрали че те няма да могат да я поддържат още дълго и решили да вземат каквото могат, оставяйки хората да се оправят както могат. Те спретнали бутафорен процес на демократизация, без обаче никой да обясни на хората, какво точно ги чака и какво реално е унищожило досегашната форма на управление. Хората, които вече били свикнали, че някой друг трябва да се грижи за техните нужди, не знаели какво да правят. Новите лица, които поискали управлението на държавата, им обещали че ще продължат да им осигуряват, безплатно образование, здравеопазване и вобще нормални условия за живот, но сега, ще трябва част от хората сами да си намерят работа и да плащат данъци.Производството било изхвърлено от държавното стопанство, като управляващите се надявали, че то ще се съвземе и ще осигури парите необходими за заплатите на останалите държавни служители, отговарящи за осигуряването на социалните нужди на населението. Те обещали, че всеки който иска ще може да работи за себе си, да развива частен бизнес, но ще трябва да се съобразява с някои изисквания и да заплати лицензии и разрешителни за да може да прави пари. Тези които повярвали скоро разбрали, че ще трябват да плащат непосилни данъци, за да издържат все още голямата държавна машина, претендираща че се грижи за тях, докато всъщност зависела от парите които те трябвало да произведат, чрез способностите си. Държавата в лицето на управляващите, продължавала да обещава на хората, че тя ще се грижи за техните нужди, че няма нужда те да мислят за всичко. Парите обаче недостигали, производството не се развивало с необходимите темпове притиснато от необходимоста да изхранва огромната държавна машина и да задоволява нуждите на всички, които били неспособни или се страхували сами да поемат отговорността за живота си.Голяма, част от хората помнели постигнатото според тях благоденствие по време на социалистическият режим, без да знаят, че в момента плащат цената на това илюзорно благоденствие и че колкото повече искат да върнат онова време, толкова повече забавят развитието си, че всъщност работят за собственото си унищожение. Политически демагози, популисти и бивши идеолози на социализма, отново поели контрола върху управленито на държавата. Те използвали нов прийом за да вземат властта, обещавали, че ще се грижат за социално слабите, неспособните и болните, че ще подсигурят всички техни нужди. Сега целта на голяма част от хора била да се влеят в редиците на нуждаещите се, за да могат да продължават да разчитат на държавата, а не на себе си.Истински нуждаещите се, се загубили сред множеството хленчещи готованци, готови на всичко за да не работят. На хората все още им било втълпявано, че държавата е длъжна да се грижи за всеки аспект от техния живот, а тези които били способни и трудолюбиви, те трябвало да осигурят парите затова, като насреща получавали правото да работят за благото на другите, носейки обаче рисковете за бизнеса си само върху своите плещи. Нова вълна от способни хора, напуснала абсурдната държава в търсене на нормални условия за живот, поемайки отговорността за себе си в собствените си ръце. Псевдопатриоти, виждащи, как тези които осигуряват прехраната им емигрират, хвърляли вината за състоянието на държавата върху тях. Никой обаче и не помислял, да намали функциите на държавата, да намали броя на държавните Служители, смучещи пари, които не били изработили. На хората, продължавали да им набиват в главите, че държавата е длъжна да се грижи за тях и нуждите им, докато всъщност единствената длъжност на държавата би трябвало да бъде тяхната защита от посегателства върху живота и собствеността им, тяхната защита от измами и изнудвания.Много хора искали държавата да защитава техните права, но тези права били много раздути. За права били обявени услуги, които трябвало да бъдат заплащани. Как може да имаш право на здравеопазване, ако не можеш да си платиш за него? Как може да имаш право на образование, ако не можеш да си платиш за него? Как може да имаш право на работа, ако няма кой да ти я предложи? Как може да имаш право на достойно заплащане, ако изработваш по-малко отколкото искаш да получиш? Всъщност има няколко основни права, които държавата би трябвало да гарантира? Правото на живот, това че никой не може да ти го отнеме насила или да те принуждава да работиш за него не по свое желание. Правото на собственост, това че никой не може да ти отнеме това което си изработил и придобил, благодарение на собствените си усилия. Правото на стремеж към щастие, стига то да не накърнява някое от горепосочените две права на останалите хора. Ето трите основни права които, са задължение на държавата да осигури, чрез приемането и прилагането на обективни закони. Тука трябва да свърши отговорноста на дърважвата, която трябва да притежава едно единствено право правото да ви защитава, като използва сила срещу тези, които искат да нарушат гореизброените ви права.Никой не може да ви гарантира, че може да ви осигури нещо, което трябва да бъде платено от някой друг. Това веднага влиза в противоречие с правата на този друг и води до погазването им. Държавата това сте вие, погледнете в джобовете си и преценете можете ли да заплатите това, което искате и ако не можете защо вярвате, че тези които ви обещават, че ще го направят ще успеят, при положение че трябва да вземат парите от вас, като същевременно се погрижат и за себе си. Не се ли получава така, че само тези, които ви управляват, само техните нужди са напълно задоволени за ваша сметка. Държавната машина се нуждае от съкращаване. Премахнете излишната фигура на президента, съкратете поне наполвина народните представители. Ограничете държавно гарантираните услуги, единствено до защита на посочените по горе права. Поискайте драстично намаление на данъците, поемете отговорността за живота си в собствените си ръце. Не плащайте на държавата, в лицето на нейните бюрократи, за неща които, както сами виждате тя не е способна да ви осигури. Къде ви е здравеопазването, къде ви е образованието, къде ви е бъдещето?Абсурдно e да искам разрешение за бизнес от човек, който не произвежда нищо, освен нужда от бюра и столове за кабинета си. Отказвам да му плащам заплатата. Откажете и вие. Повярвайте в себе си. Вземете бъдещето си в собствените си ръце.Sunday, October 10, 20105:23 PM отговор Сигнализирай

Ами може и бейзбол да е играл но хората помнят !!!! А истината е че тази бухалка се разхождаше между сергийте във Студентски град и си събираше рекета..... отговор Сигнализирай