Комисията „Антимафия” ще обжалва решението за Доган

"Не споделям становището на мнозинството от състава за липса на конфликт на интереси по отношение на народния представител Ахмед Демир Доган по следните съображения: Доказателствата по делото сочат, че Амхед Доган е сключил четири договора за поръчка с "Институт по строителство и минно дело" АД София с предмет, свързан с хидрогеоложки проучвания на обектите: "Проект Тунджа", каскада "Доспат-Въча","Баташки водносилов път" и Хидроенергийна каскада "Горна арда", за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро. Определение за договор за поръчка се съдържа в разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД, съгласно който това е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него действия. Този вид договор е консенсуален и с продължително действие. По дефиниция договорът за поръчка е безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение. Един от най-важните елементи на договора за поръчка е личният елемент - чл. 283, ал.1 от ЗЗД - "довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично". Въведени са само две изключения от това правило в чл. 283, ал.2 и 3 от ЗЗД: когато довереникът е бил овластен от доверителя да предостави извършването на възложените му действия на друго лице и 2. когато това е било необходимо за запазване интересите на доверителя и от неизвършването му от друго лице, той би претърпял вреди. В конкретният случай при липса на специална компетентност от страна на Ахмед Доган в областта на възложените му задачи и фактът, че той е възложил изпълнението на договорите на трети лица, и предвид правната природа на договора за поръчка, посочена по-горе, а именно, че той е договор intuitu personae, следва да се направи извод, че възложените му действия са направени с оглед на личността му като народен представител, председател на политическа партия ДПС, която е мандатоносител на правителството към момента на сключването на договорите. И двете страни по договора - търговското дружество, възложило изпълнението на договорите и заплатило договореното в тях възнаграждение, и Ахмед Доган още към момента на сключването им са знаели за невъзможността за лично изпълнение от довереника на възложените му задачи и с оглед на това предмета на договорите прикрива други отношения между страните. В тази връзка съдът не споделям становището на представителят на Комисията, че договорите са нижощни, тъй като при нижощността не поражда правно действие на договорите. Касае се за прикрити договори, които не се позитивират пред обществеността, но страните желаят тяхното действие. Този вид договори са действителни, стига да отговарят на изискванията на закона. Следователно е налице реално получаване на облага по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПРКИ, представляваща стойността на полученото по договорите възнаграждение.Ответникът прави възражение, че няма задължение да декларира получената имотна облага, тъй като договорите са сключени на 07.01.2008 година, а ЗПРКИ е влязъл в сила на 01.01.2009 година и същият няма обратно действие. Това възражение съдът приема за неоснователно по следните съображения:Съгласно теорията на облигационното право договорът се счита за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни. Няма спор, че четирите договори за поръчка са сключени на 07.01.2008 година и от този момент е започнало тяхното действие и изпълнение. ЗПРКИ обаче изисква получаване на облага, която не е обвързана от изпълнението или сключването на договор или това е извършено по друг начин. В случая е налице хипотезата на получаване на доход в пари, което получаване съгласно платежните документи е извършено за сумата от 452 170,39 лева на 29.12.2008 година, а за останалата част в размер на 1 356 857, 06 лева - на 12.02.2009 година. Поради това по отношение на облагата, получена преди 1.01.2009 година ЗПРКИ няма обратно действие и получателят не е бил длъжен да я посочи в публичната си декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл.14, ал.1, т.4 от ЗПРКИ /редакцията на текста в сила от 01.01.2009 година/. Нормативният акт, определящ правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности влиза в сила на 01.01.2009г. и действа за в бъдеще. Обратна сила с нарочна норма не му е придадена, което означава, че законът не намира приложение спрямо фактите и отношенията, които той заварва. Следователно възникналите преди 01.01.2009 година факти не попадат в хипотезата на чл. 2 от ЗПРКИ, но възникналите след тази дата факти лицето, което има качеството на публична личност е било длъжно да декларира, а именно получената сума от 1 356 857,06 лева на 12.02.1009 година, когато законът е изисквал лицата, заемащи публична длъжност да подадат декларация, в която да посочат данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност.Дефиницията на "свързани лица" е дадена в 1 т.1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ /обн. ДВ бр.94/31.10.2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, според която това са "съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица,с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". Правилно в доклада на Комисията е прието наличието на икономическа зависимост по отношение на народния представител Ахмед Доган от търговското дружество "Институт по строителство и минно дело" АД, с оглед изложените по - горе съображения за характера на сключените от него договори и получената сума.Налице е и обвързаност на "Института по строителство и минно дело" АД с държавата, в частност чрез получаване на даржавни средства по изпълнението на проекта "Цанков камък" и направените от Ахмед Доган разработки. Безспорно се установи по делото, че възложител на проекта е "НЕК" ЕАД, което дружество е с капитал 100% държавна собственост, като финансирането на обект "Цанков камък" е обезпечено с търговски кредити. Със сключването на договори между "НЕК" ЕАД и "Минстрой - холдинг" АД, чието дъщерно дружество е "Институт по строителство и минно дело" АД като подизпълнител на дейности във връзка с реализирането на хидровъзел "Цанков камък" през 2005 и 2007 година, преди сключените договори за поръчка с Доган, възложителят е получил държавни средства, независимо дали техния размер съответства на размера на заплатените от него на ответника хонорари по договорите за поръчка. Още повече, че зависимостта от частния интерес не е огранича само до момента на получаването на облагата, а тя съществува като възможност за поети задължения във времето напред.Като косвено доказателство за намерението на Ахмед Доган да участва при разпределянето на държавни средства между фирмите е и неговото изказване на 18 юни 2009 година с с. Кочан, в което той е изразил следното становище: "Аз съм инструмента на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата..... И от гледна точка на проекти, и от гледна точка на тяхното изпълнение, на оперативни програми и т.н. Когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа."В подкрепа на становището ми са и мотивите на решение 5/1993 година на Конституционния съд по конст. дело 6/1993 година, в които също така е посочено, че "с оглед целта, която се преследва с установяването на несъвместимост на депутатския мандат и друга служба или работа, историческият опит е показал, че независимостта на народното представителство се застрашава реално при съединяване в едно лице на публичната /държавната/ власт и на икономическата власт. В такива случаи интересът на държавата обикновено страда. Възможно е развитие на корупция в държавния апарат,престижът на парламента се застрашава".По тези съображения считам, че на народния представител Ахмед Демир Доган следва да бъде наложена глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, както и на основание чл. 33, ал. 3 от закона да бъде присъдена в полза на държавата сумата от 1 356 857 лева /след приспадане на платените данъци/."- МОТИВИТЕ към изразеното ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателя на състава и докладчик по делото съдия Марина Михайлова - ВАС- отговор Сигнализирай

Дрън-дрън и нищо повече - това ще е резултатът отговор Сигнализирай

Военното положение е ,за да се вкарат там,където трябва представителите на този "независим"съд,за да се ИЗЧИСТЯТ политиците от всякакъв цвят и със всякакъв уклон,т.нар.политически елит,но най-вече мафиотската структура ДПС.Определено все по-належаща става нуждата от това...Макар ,че покрай сухото ще изгори и зеленото... отговор Сигнализирай

Съдът излезе на война с правителството.. ако така ще я караме, нищо добро не ни чака.. на показните акции на Цветанов съдът отговаря с още по-показно пускане и оправдаване на престъпници... А на всички ни е ясно кога и с чия подкрепа са назначени 90 % от действащите в момента магистрати... ако няма чистка в съдебната система, ни чакат още 20 години провал и мизерия.. отговор Сигнализирай

Усмихнете се, българи! Дишайте дълбоко! Навън светна слънце, чушките на пазара поевтиняха, влаковете ще ги постегнат...Стига сте мрънкали! Виновни за днешното положение на страната няма и няма да има! отговор Сигнализирай