Дипломатите не са на дневен ред. Държавата е в кома

НАПЛОДИЛИ СТЕ СЕ НАВСЯКЪДЕНАПЪЛНИЛИ СТЕ ВСИЧКИ НИВА В ДЪРЖАВАТА И СЪДИЛИЩА И БАНКИ И ТЕЛЕВИЗИЙ И УНИВЕРСИТЕТИ И СВЕЩЕННАТА КРАВА БАН И ПРОКУРАТУРА И ВСИЧКО САМО КАДРИ НА ДС ДОНОСНИЦИОКТОПОДА Е ДССЕГА СИГНАЛИЗИРАЙТЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ПРАВИЛАТА НА САЙТА ЗА ДА СЪМ СИГУРЕН ЧЕ И ТУК БЪКА ОТ АГЕНТИ отговор Сигнализирай

Снощи гледах в новините как един гръцки депутат усети народната любов, когато направи фаталната грешка да пристъпи малко по-напред, отколкото трябваше, и го докопаха с няколко бързи по главата. В следващия кадър го караха окървавен към болницата. Ето това е необходимият диалог с президентчето ни и депутатчетата. Сигурен съм, че смелостта и наглостта ще се изпари също толкова бързо както през 97-***. Време е за диалог по гръцки! отговор Сигнализирай

А ти, изроде пернишки, ако се добереш до властта пак ще ни изкараш от комата? С кого бе, *** комунистически - с олигарсите, с ченгетата - твои колеги ли? Мазен червей, излязъл от торището на *** село Сирищник, за да тровиш с дъха си атмосферата на една изстрадала и без това държавица, алчен негодник, коцкар, гонещ фусти под път и над път, бракониер, прославил ни и из чужди ловни полета, гаден интригант и родоотстъпник, Путинов лайкей! отговор Сигнализирай

на света няма по-гнусно, по-безполезно и ненужно нещо от български политик. Погледнете ги и вижте, че са се *** до ушите , а ни гледат право в очите и ни се усмихват. отговор Сигнализирай

Отношение към НАТО (1999 - 2006) [редактиране]По време на въздушните бомбени атаки над Югославия през 1999 г. Първанов и парламентарната му група гласуват против резолюцията, позволяваща на НАТО да навлиза в българското въздушно пространство. В сръбската преса се появява писмо до Слободан Милошевич, което обяснява, че БСП е за неучастие на България във войната, а приобщаването към НАТО е авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната [21]. Раздухването от страна на управляващите на моето писмо до югопрезидента Милошевич е активно мероприятие, което има за цел да отклони общественото мнение от проблема Косово. Георги Първанов [22]По-късно, през 2006 г., твърди, че не е бил против НАТО, а само против военната операция на НАТО в бивша Югославия [23].През 1999 БСП се обявява категорично за европейска и евроатлантическа интеграция на България, но през 2000 г. Георги Първанов е на мнение, че трябва да се отчете мнението на Русия за приемането на България в НАТО и с него да се съобразят темповете на интеграцията [24].Подкрепа за изборите и помилване на Цветелин Кънчев (2001/2005) [редактиране]На 14 ноември 2001 г., след потвърждаване на окончателната му присъда за побой и изнудване, с което става първият осъден след 1947 г. действащ български народен представител, Цветелин Кънчев - лидер на ромската организация Евророма, дава подкрепата си за Първанов на предстоящите президентски избори [25]. Осъдилата Кънчев съдия *** Куцкова, кандидат за вицепрезидент (на кандидантпрезидента и президент от периодна 19972002 Петър Стоянов и опонент на Първанов), изпраща отворено писмо до Първанов, в което го укорява за това, че приема политическа подкрепа от престъпник, с въпрос дали ако бъде избран няма да го помилва [26]. Синият вестник Демокрация излиза със статия, озаглавена Подкрепа за помилване? [27]През април 2005 г. остатъкът от присъдата на Цветелин Кънчев е помилван от вицепрезидента Ангел Марин. Според някои, помилването е с цел Кънчев да се кандидатира за депутат, въпреки че по това време той е бил предсрочно условно освободен от съда [28]. Самият Ангел Марин заявява, че мотивът за помилването е доброто поведение на Кънчев в затвора [29].Назначаване на Никола Филчев за посланик (2006) [редактиране]На 21 март 2006 г. президентът Георги Първанов подписва указ за изпращането на скандалния бивш главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан [30], като номинацията, както и всички други предложения за посланици, е направена от Министерския съвет - правителство на Сергей Станишев [31]. С това назначение де факто е прекъснато съдебно дело, в което към Филчев са отправени обвинения за убийство [32]. Назначението и последващото поведение на Филчев предизвикват серия от скандали Филчев първоначално се укрива в България [33] и не изпълнява задълженията си; псува журналист по време на телефонно интервю, излъчено от БНР [34]. По-късно при заминаването си за Казахтан, той се връща в София още на следващата седмица и отново е в неизвестност. Първанов и българските власти като цяло не реагират и Филчев остава посланик до "оставката си", след като от месеци не изпълнява задължението си и е освободен в началото на 2009 от поста посланик с указ на Първанов [35]. По-късно Европейския съд по правата на човека [36] осъжда Р. България да заплати обезщетение, че не е независимо проверена версия за поръчка на убийство от Филчев, Филко Славов и Алексей Петров (понастоящем следствен по други дела) [37] и на прокурор от ВКП Николай Колев.Подкрепа за министър Румен Петков (2008) [редактиране]След разкрития за връзки с престъпността по най-високите етажи на МВР и много обвинения срещу самия министър на вътрешните работи Румен Петков, Първанов заявява, че в президентството не е постъпила информация по случая и че той бил целенасочено изолиран [38]; няколко дни по-късно заема позиция, че Петков може да реформира системата и проблемът е в липсата на доверие в МВР сред обществото [39]. Това става само ден преди показното убийство на писателя Георги Стоев (7 април 2008), който в предаване на Би Ти Ви (Сеизмограф) седмица преди това също обвинява Петков (и други) във връзки с престъпността [40].Скандали [редактиране]Сътрудник на Държавна сигурност 1989 - 1993 (2006) [редактиране]След дългогодишно мълчание по темата, но под натиска на опозицията, през 2006 Първанов съобщава, че съществува папка под псевдоним "Гоце" за него в архива на Държавна сигурност (ДС), но тя била съставена без неговото знание [41]. Една година по-късно, на 19 юли 2007, Комисията по досиетата установява официално неговата принадлежност към ДС в периода 19891993, като става ясно, че Първанов изрично е демонстрирал желание за сътрудничество [42]. Това разобличава Първанов в лъжа, защото по време на предизборната си кампания за втори мандат той изрично декларира, че не е знаел, че работи за тайните служби [43].Според досието, достъпно на сайта на президентството [44], сътрудничеството на Първанов е в качеството му на специалист от Института по история към Българска академия на науките, добре подготвен по македонския въпрос. Задачата му е да помогне при написване на биографична книга за българския македонец Методи Димов чрез издирване на исторически източници; с което се е занимавал от 1989 до 1990 г. През 1990 г. връзката с него е била прекратена, а делото е свалено в архив през 1993 г. Остават основателни съмнения, че досието е непълно, тъй като по номерацията на страниците може да се види, че някои липсват[45].Петрол срещу храни 1998 (2004) [редактиране]През 2004 доклад на Специалната комисия на Организацията на обединените нации (ООН) относно машинациите със средствата по програмата Петрол срещу храни уличава във взимане на подкупи от режима на Саддам Хюсеин ръководената (през 1998 г.) от Първанов БСП и близки до нея фирми [46].Първанов отрича ръководството на БСП да е получавало подобни средства [47]. Казусът остава неразяснен поради факта, че българската прокуратура, начело с главния прокурор Борис Велчев (бивш президентски съветник на Първанов), отказва да инициира разследване по случая по искане на парламентарната група на ДСБ [48].Скандалът около журналиста Иво Инджев (2006) [редактиране]По време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г. на 8 октомври в предаването В десетката по Би Ти Ви водещият Иво Инджев съобщава, че е получил анонимни електронни писма, в които се твърди, че Георги Първанов притежава мезонет на стойност 100 хил. евро на централен булевард в София, подарен му от наградения от него с орден оръжеен търговец Петър Манджуков. От предизборният щаб на президента обявяват информацията за клевета. Впоследствие Инджев доброволно напуска Би Ти Ви, а по новините е прочетено изявление на управителя на телевизията, в което той изказва съжаление за това, че Инджев си е позволил грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика. Според Инджев върху Би Ти Ви е оказван натиск, а той самият е уволнен от Първанов [49]. Случаят предизвиква скандал, тъй като напускането на Инджев е определяно като политическо уволнение. Комисията за етика в електронните медии (чийто член е и Инджев), сезирана по случая от Българската медийна коалиция (БМК), излиза с решение, че Иво Инджев е спазил напълно изискванията на Етичния кодекс на българските медии. Според БМК, за да свали от себе си отговорността за свалянето на предаването, президентът трябва да се застъпи пред обществото и пред Би Ти Ви за връщането на Инджев на екран. Първанов обаче отговаря, че не се меси в работите на една частна медия [50] В крайна сметка Манджуков в свое интервю във вестник "Уикенд" признава, че във въпросната сграда апартамент има Марияна Николаева Добрева - работеща в протокола на президентството - сестра на Кирил Добрев и дъщеря на Николай Добрев. (Петър Манджуков: Някои жени плащат данък на амбициите си за кариера в. Уикенд,13 юни 2009), публикува го и в блога си.. В него Манджуков практически потвърждава, че Иво Инджев е прав и наистина става дума за апартаменти на близки до президента "закупени" в неговия бизнес център. По-точно той казва: "В тази сграда са закупили апартаменти дъщерята на покойния Николай Добрев, апартамент има и бившият вицепремиер Костадин Паскалев".През 2010 Инджев издава книга Президент на РъБъ, в която чрез журналистически разследвания доразяснява детайли около мезонета (оказват се два) и други скандали около Първанов.Лов [редактиране]На лов по време на траур (2008) [редактиране]На 5 март 2008, няколко дена след пожара във влака София - Кардам, в регионалния вестник Струма излиза информация, че на 1 март Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли. В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил [51][52]. Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември [53].Отстрелване на животно от Червената книга (2003/2008) [редактиране]Преди официалната си визита в Узбекистан от 24 до 26 ноември 2003 с официална цел "стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави" [54], Първанов посещава на 7 ноември 2008 Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) [55]. Първанов отстрелва архар, вид, класифициран в Червената книга като "почти застрашен", според информация съобщена от руски сайтове през 2008 [56][57]. Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая: По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. [58] По-късно (март 2010), на пресконференция свързана с предложението за импийчмънт, Георги Първанов заявява, като отговор на зададен въпрос, "не съм убил архар" [59]. На 1 юни 2010 Фергана.Ру отново повдига темата за отстрелването на архара след направено журналистическо разследване и съобщава, че президентът е пристигнал в Аяркул (в щраусова ферма за ВИП-гости там), където е бил охраняван от няколко стотин полицая и още при пристигането му за разгрявка са пуснати 40 питомни зайци, по които Първанов стреля. За два дни трасето Джизак-Фариш е било затворено. На следващата сутрин Първанов с още 12 българи посетил таджикското село Хает, Фарширски район, с което впечатлил местните, които по-рано не били удостоявани с подобни височайши визити. Според чиновник от Нуратинския държавен резерват това било заповед от високо (министър-председателя Мирзияев) и те не са били в състояние да направят каквото и да било.[60]Орден Стара планина за Ахмед Доган [редактиране]Награждава Ахмед Доган с орден Стара планина I степен за заслуги към етническия мир и демокрацията в България. По-късно, през 2004 г. удостоява със същия орден и професора по трудово и осигурително право Васил Мръчков. С патетичната си реч против удостояването му, тъй като Мръчков е бил главен прокурор на НРБ по време на Възродителния процес, Иван Костов предизвиква политически скандал, Доган се отказва от ордена [61]. Впоследствие Първанов изменя собстения си указ и награждава Мръчков с орден Кирил и Методий.Скандали между Симеон Дянков и Първанов [редактиране]След поредица от словесни атаки между Президента и финансовия министър Симеон Дянков, в които септември 2009 по повод икономическия доклад на президента за кризата Дянков заявява, че икономическите идеи на експертите на Първанов са "***" [62], Първанов (октомври 2009) казва например, че Дянков трябва да си "влезне в нишата" [63], а Дянков посочва, че приятелите на Първанов от БАН са "феодални старци", "но това не е наука" [64]. напрежението между двамата кулуминира след предаване на Шоуто на Иван и Андрей, където на въпрос "Млад милиардер ли е Първанов?", мин. отговаря "не е млад, определено" [65] (бел. Първанов е на 52 г.). Първанов отговаря (2 март), че "Това са накърняващи авторитета на държавния глава внушения, направени в едно телевизионно предаване на 1 март", искайки оставката на Дянков, както и споделяйки, че иска извинение от Дянков за казаното на премиера Бойко Борисов. На 5 март Дянков отива за да изясни "недоразумението" в президенството, където казва, че приписваните му думи от Иван и Андрей за "милиардер" по отношение на Първанов не са негови, без обаче да му се извинява, като напускайки президенството казва пред журналисти, че разговорът е бил "конструктивен". Първанов, обаче, посреща министъра в присъствието на двама свои съветници, секретарка и вместо да го изслушва държи монолог, който и записва и по-късно дава на медиите за публикуване под формата на стенограма. Това предизвиква скандал, както и искане за импийчмънт.Макар, че според някои анализатори скандалът е основно заради АЕЦ "Белене" [66] (Дянков: "Няма да дам нито стотинка за АЕЦ Белене" [67]), искането за импийчмънт се базира на записването на разговора в Президенството без знанието на министъра и неспазване на Конституцията, поради което председателят на Парламента Цецка Цачева изисква аудиозапис от Първанов [68]. Записът е предоставен на журналистите от главния секретар на Президенството (докато Георги Първанов "се крие от журналистите" [69]). Тъй като разпространяването на стенограмата, а по-късно още повече и записът имат изключително негативен ефект върху популярността на президента [70], а веднага след огласяването на стенограмата дори пред президенството се събира флашмоб група под надслов "Свещ за Гоце" [71], президентът свиква пресконференция [72], на която се обявява за работа между институциите, но отказвайки диалог "под сатъра на импийчмънта". На същата пресконференция той отрича да е убивал архар, което според някои също принципно е валиден аргумент за импийчмънт.Предизвикана катастрофа [редактиране]На 24 Септември 2010 автомобили от кортежа на Георги Първанов предизвикват пътно-транспортно произшествие в района на Ловеч (без пострадали, но със засегната мантинела), информацията е съобщена от БНР и други медии на базата на споделено от свидетели на случилото се. Информацията е първоначално потвърдена от говорителя на полицията в града, но впоследствие е опровергана от началника ѝ. Същия ден Ген. Димитров от Национална служба Сигурност заявява пред медиите, че кортежът не е причина за катастрофата[73]. Ръководителят на НСО също отрича кортежът на държавния глава да е замесен в катастрофата.[74] Съставеният акт, обаче, посочва като причина преминаването на кортежа на Президента, което е потвърдено от свидетели в техни интервюта в медиите. [75]Импийчмънт [редактиране]2007/2008 [редактиране]През лятото на 2007 по инициатива на Нено Димов, депутат от десницата, са представени мотиви за отстраняването на Първанов като президент, свързани с доказаната му принадлежност към структури на ДС. Тогава искането няма достатъчна парламентарна подкрепа. През юли 2008 отново се появява подобно искане след доклад на ОЛАФ за източени 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД [76]. Докладът бива оспорван от Първанов с твърдение, че е имало два доклада на ОЛАФ, като това по-късно е опровергано от ОЛАФ [77], въпреки това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявава, че "оставката на Първанов няма да промени нищо" [78] и че президентът си върши работата "дори много добре", посочвайки, че вина за краденето на средства има станишевото правителство, което било "най-крадливото" досега [79] и искането за импийчмънт е изоставено [80].2009 [редактиране]През ноември 2009 от ГЕРБ, "Синята коалиция", РЗС и "Атака" поставят въпроса за импийчмънт на президента, като това е направено във връзка с исканията за оттегляне на двама български посланици в Турция и САЩ [81]. Искането първоначално е направено от Атака на 9 ноември 2009 и е провокирано от отказа на Първанов да оттегли двамата посланици в държави, в които според Атака са налице нарушения в гласуването на предходните парламентарни избори и което според тях представлява нарушение на член 98 от Конституцията на България (което се явява правната база за искането) [82]. Първанов отзовава двамата посланици, но думите му по темата са "недопустим тон" и "играта загрубя", искането за импийчмънт е оттеглено от премиера Бойко Борисов [83].2010 [редактиране]След разрасналия се скандал между Дянков и Първанов и публикуване на стенограмата от техния разговор в Президенството е поставен от парламентарни партии въпросът за импийчмънт. Седмица преди обсъждането на въпроса в парламента [84] ГЕРБ организира публична дискусия на експерти по темата. Искането се подкрепя от ГЕРБ, ДСБ, депутати от РЗС и независими депутати. Подписка [85] е внесена от депутатите [86], с което се стартира процедура по импийчмънт [87], но при гласуването [88] на 31 март 2010 в парламента не достигат гласове (6 гласа) [89] - причината е, че РЗС, които участват преди това в подписката, в последния момент променят решението си, всъщност отсъстват от залата за гласуване [90]. С това процедурата, за която са н отговор Сигнализирай