Няма лични права за министрите. Да ги следят!

Проверката е висша форма на доверие......... отговор Сигнализирай

Толкова коментари тук може да събере :1.Статия за бита от учениците учителка.2.Статия за това, кой разпеделя порциите.3.Статия за това, как премиера казва косвенно, че прехода, тоест ескперимента,свърши и се връщаме към старите правила от преди 1989-та година.Тотален контрол на всички ,и еднолично управление.Това е.Експеримента свърши.Собствеността е вече преразпеделена, и трябва тотален контрол! отговор Сигнализирай

През октомври 1972 г.вестник Вашингтон Поуст изнася информация, че ФБР е установило, че сътрудници на Никсън са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която покъсно става известна като аферата Уотъргейт. По време на президентската предизборна кампания пет крадци са арестувани на 17 юни 1972 г. в квартирата на Демократическата партия в комплекса Уотъргейт. Впоследствие те са свързани с Белия дом. Това се превръща в един от серията големи скандали, свързани с Комитета за преизбиране на президента (известен като CRP, но често и подигравателно като CREEP т.е. влечуго). Между скандалите е излизането на списък с враговете на президента, мръсни трикове. Последвалият скандал Уотъргейт разкрива необузданата корупция, незаконните действия и лъжливостта на администрацията на Никсън. Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята на Никсън за поръчването на незаконните операции излиза на светлината на прожекторите на пресата, съда и разследванията на Конгреса. Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията, нареждал е поставяне на бомби, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания. Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка през октомври 1973 година, понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите Аз не съм измамник. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите. Никсън е наречен от разследващата скандала комисия неназован съконспиратор. Той губи подкрепата на собствената си партия, както и на обществото особено след Клането в събота вечер на 20 октомври 1973 г., когато заповядва Арчибалд Кокс, специалния прокурор в разследването да бъде уволнен, като уволнява и няколко негови съветници, които не са съгласни с това решение. Правната комисия на Конгреса на 9 май 1974 година започва формални и публични слушания за импийчмънт на Никсън. Въпреки неговите опити, един от аудио записите, известен като димящия пистолет (в смисъл на уличаващо доказателство), става публичен на 5 август 1974 г. и в него се чува, че Никсън дава нареждане да се дадат пари на един от крадците, заловени в Уотъргейт, а и става ясно, че иска да изнудва ЦРУ да каже на ФБР да спре разследването на определни теми заради нещата около Заливът на прасета . Няколко от лицата, проникнали в офиса на Демократическата партия, са свързани с операцията при Залива на прасетата. В светлината на загубата на политическата поддръжка и сигурният импийчмънт от Камарата на представителите и осъждане от Сената, Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, след като се обръща към нацията по телевизията предишната вечер. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди , че е направил грешни преценки. Ако не беше подал оставка, щеше да стане със сигурност вторият президент след Андрю Джонсън отстранен чрез импийчмънт.На 8 септември 1974 г. обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория му мандат, слага ефективен край на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е услуга за услуга заради оставката му. Тази размяна на услуги никога не е доказана и много модерни историци смятат, че не е вероятно да има такава уговорка между двамата мъже. Амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 година отговор Сигнализирай

Какъв лъв ,бе приятел?Той се" държи" като най -обикновен ***. отговор Сигнализирай

Да изберем Доган за Примиер и Емел Етем за Президент. отговор Сигнализирай