Скандалът с родните СРС-та разтърси и Страсбург

ДО202 :ДА НО СВОБОДНО МОЖЕ Д А ГОВОРИШ КОГАТО СЕ ЛЕГИТИМИРАШ ,НЕ АНОНИМНО отговор Сигнализирай

2039В чест на славната 30-годишнина от пришествието на Б.Б.Велислава Дърева18. Януари 2011, брой 14КОР(Вариации по "1984" от Джордж Оруел)Част първа: ИванАприлският ден бе ясен и студен. Въпреки лютия вятър, на детската площадка пред жилищен дом "Победа ГЕРБ" неколцина хлапета яздеха едно бронзово прасе и едно бронзово куче под неестествено строгия поглед на едно бронзово момче с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала). И трите фигури бяха изваяни в естествен ръст. Щом забелязаха Иван, децата нададоха кръвожадни крясъци "Предател! Мислопрестъпник! Смърт!", а после запяха пронизително последния хит - "С голо дупе таралеж - Беж! Беж! Беж!"...С глава, сгушена между раменете, Иван се шмугна през изпотрошените стъклени врати на "Победа ГЕРБ". В коридора вонеше на кисело зеле, контрабандни цигари и долнопробна ракия. На сивата стена грееше цветен плакат, прекалено голям за каквото и да е помещение. Изобразяваше само едно огромно лице: лице на около 50-годишен мъж с първични черти, тежка долна челюст, леко набола брада и решителен поглед - презрителен и прелъстяващ, съблазнителен и жесток, отегчен и властен. И в най-добрите времена асансьорът работеше рядко, а сега имаше режим на икономии - готвеха се за Седмицата на омразата. Всъщност, режимът беше въведен преди 30 години заради кризата, предизвикана от "Престъпната банда на Тройната коалиция и нейните агенти и шпиони".Иван Петров, журналист, 39-годишен, с навехнат глезен бавно се заизкачва към седмия етаж, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка в него се взираше огромното лице. Портретът беше нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш.Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА,гласеше надписът отдолу.В апартамента звучен глас изреждаше километрите построени магистрали. Гласът идваше от огромен монитор на стената. Такива монитори имаше навсякъде - в стаята, в кухненския бокс, в банята. Нямаше никакъв начин телекраните (така се наричаха) да бъдат изключени. Единственото, което Иван можеше (имаше право) да направи, беше да намали звука, но не и да го изключи. Телекраните работеха денонощно, въпреки режима на тока. Иван не разбираше как става това, но ставаше.Иван отиде до прозореца, с гръб към телекрана.Долу на улицата вятърът въртеше вихрушки прахоляк, найлонови торбички и смачкани хартии. И въпреки че слънцето блестеше, а небето беше яркосиньо, всичко изглеждаше безцветно с изключение на разлепените навсякъде плакати. Лицето с тежката долна челюст се мъдреше на всеки ъгъл. Също и на фасадата отсреща.Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВАТъмните очи пронизваха Иван.Друг плакат, отлепен в единия край, се вееше на вятъра и ту откриваше, ту закриваше една-единствена дума: ГЕРБ. В далечината между покривите се мярна вертолет, покръжи за миг като муха и с рязък завой се стрелна нанякъде. Беше полицейски патрул, който надничаше в прозорците на хората. Патрулите не бяха страшни. Страшна беше Полицията на мисълта.Зад гърба на Иван телекранът продължаваше да цвърчи възторжено за 35-ия лот на Северната магистрала, за 123-ия суперуспешен ремонт на "Южната дъга", а после потече дълъг списък с имена на свежо изобличени агенти на стародавната ДС и на "Престъпната банда". Повече от 30 години разобличаваха агентите, предателите и враговете, обаче тия нямаха свършване, извираха като *** из канализация и застрашаваха неустрашимата власт на ГЕРБ.Иван знаеше, че след миг ще изгрее муцуната от плаката. На всеки 15 минути Великият вожд Б.Б. отправяше обръщения към нацията - за да каже след малко обратното на онова, което е казал преди малко. С абсолютното убеждение в своята съвършена правота и с една умонепостижима, простосърдечна искреност.Б.Б. беше виртуоз на двумислието.А мутантите го аплодираха. Всеки път. С възхищение. И без замисляне.В този свят, където за части от секундата, по волята и капризите на Б.Б., провалите се превръщаха в победи, героите - в предатели, любимците - в престъпници (и обратно), само Б.Б. оставаше неизменен. И непроменен. Вече 30 години изглеждаше като току-що излязъл от собствения си плакат. И никой не си задаваше въпроса като как след 30 години Б.Б. продължава да бъде на 50, като би трябвало да е на 80. Никой и не дръзваше да зададе такъв въпрос, защото това беше мислопрестъпление от най-висша степен, а мислопрестъплението се наказваше със смърт.Иван знаеше прекрасно какво точно ще чуе. Слушаше го вече 30 години. "Да ни е честита величествената "Южна дъга"! Каква красавица! Ха-ха-ха! Ако не беше "Тройна коалиция", тази престъпна банда, щях да построя "Южната дъга" още преди шест месеца! Нека завиждат! Нека бушуват! Ха-ха-ха!" - излая тържествуващо Б.Б.Б.Б. ритуално преряза лентата, отчупи залък от питката и нахрани в розовите устенца щастлива девойка в народна носия. Обикновено девойките припадаха от възторг и умиление право в ръцете на Б.Б. Те това и жадуваха.След обръщението на Великия вожд Б.Б. към нацията идваше ред на Любимия ръководител Цв.Цв., който изстрелваше интелект на откоси. Докато рецитираше с патос поредните прихванати вражески разговори между недоубити интелектуалци, пъпешовидната му глава се изпотяваше от тежък мисловен труд, а мишите му оченца, събрани на носа, съвсем се сливаха в един свиреп, циклопски поглед. Цв.Цв. притежаваше потресаващо несмислен изказ, но пък неговите нечленоразделни словоизлияния и закани минаваха на фона на безкрайни зрелищни арести на агенти, предатели, врагове и вредители всякакви, които Цв.Цв. ловеше героично и непрекъснато.Акциите под личното ръководство на Цв.Цв. носеха звучни, презрителни имена: "Задниците", "Презервативите", "Кречеталата", "Амебите", "Докторята", "Даскалята", "Журналята", "Професорята", "Драскачите", "Старчоците", "Поетчетата", "Писателчетата" "Ентелегентите" и прочее.Иван потръпна от погнуса и омерзение, но в следващия миг затаи всяка своя мисъл, защото рискуваше да бъде заловен на мислопрестъплението от Полицията на мисълта. Телекранът едновременно приемаше и предаваше. Ти го гледаш - той те вижда. Ти го слушаш - той те чува. Пребиваването в банята беше особено унизително. Никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Не беше изключено да следят всички през цялото време. Хората живееха в непрекъснат стрес и страх, че всеки техен звук се улавя и всяко тяхно движение се следи, освен когато е тъмно, но и това не беше никак сигурно.Иван продължи да стои с гръб към телекрана за по-безопасно. Сред унилия пейзаж се открояваха скъпи хотели, игрални домове и казина, култовите за ГЕРБ гигантски спортни зали и стадиони. Мутантите най обичаха да се мотаят из лъскавите МОЛ-ове, да зяпат витрините и да изгледат новия широкоформатен високохудожествен игрален филм за поредната акция на Полицията на мисълта. Ако имаха късмет, можеха да пипнат своите любими актьори, които изпълняваха ролите на Б.Б. и Цв.Цв. След участие в един, максимум два филма тези актьори се превръщаха във всенародни любимци - жестока, тъжна слава, увенчавана неизменно с арест за мислопрестъпление. В полите на Витоша бяха непристъпните, строго охранявани палати, обитавани от елита - отровна смес от партийни вождове, овластени мутроиди, техния обслужващ персонал и техните любими поп-фолк-икони и чалга-примадони.Една сграда се отличаваше рязко - Министерството на истината. Той работеше там. В огромната пирамида от блестящ бял бетон, която тераса след тераса се издигаше на триста метра височина. Върху бялата фасада бяха изписани лозунгите на ГЕРБ:ЛЪЖАТА Е ИСТИНАСВОБОДАТА Е РОБСТВОНЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛАОще три подобни сгради бяха набучени сред София. Те приютяваха четирите министерства, които концентрираха цялата власт. Министерството на истината отговаряше за лъжата, а официално - за информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на спорта отговаряше за културата (физическа и изобщо) плюс науката. Министерството на любовта отговаряше за страха, омразата и насилието, а официално - за реда, законността и здравето на гражданите. Министерството на изобилието отговаряше за мизерията, сиреч - за икономиката.Най-страшно беше Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци. Беше непристъпно зад лабиринт от бодлива тел, стоманени врати, скрити картечни гнезда и горили в черни униформи, въоръжени с електрошокови палки. Там се разпореждаше Цв.Цв. - Любимият ръководител и дясна ръка на Б.Б. Ето това, каза си с отвращение - това е София, главният град на България. В своите детски спомени Иван виждаше импозантния Университет, величествения Храм, изящните сгради на Академията, Библиотеката, Театъра и Парламента.Сега Академията беше превърната в луксозен "Дом на удоволствията" за висшата каста, а Театъра - в елитен чалга-клуб. И никой не страдаше от този факт. Споменът беше изличен напълно.Сред руините на Парламента растяха бурени и фучаха подивели котки. Парламентът отдавна не съществуваше, защото така беше пожелал народът според всенародното допитване. Най-напред депутатите бяха окастрени до 120, после - до 60, после - до 40, но народът продължаваше да изпитва дълбока неудовлетвореност и накрая Б.Б., който винаги се вслушва в гласа народен, разтури и попиля Парламента окончателно и завинаги, а народът се отблагодари на Б.Б. с многохилядни митинги, концерти и петиции.Пред запуснатата сграда на Университета седяха две масивни фигури - и от километър Иван виждаше колко грубо бяха отрязани и подменени главите на статуите и сега на единия постамент пишеше "Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА", а на другия "ЦВ.ЦВ. ТЕ ОБИЧА".По същия вандалски начин бяха обезглавени двамата монаси пред самосрутената Библиотека, а върху свитъка, който носеха Б.Б. и Цв.Цв. (вече), бяха издялкани някои от главните постулати на ГЕРБ -ЧЕТЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕМИСЛЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕЗНАНИЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Тази подмяна, наричана ту реконструкция, ту актуализация, беше сполетяла всички паметници. Светците и първоучителите, будителите и апостолите, войводите и духовниците, революционерите и поетите бяха гилотинирани. Техните имена и без друго бяха отдавна изчегъртани от историята и забравени. И върху техните рамене се кипреше в цялото си величие една бикоглава мутра. Отделно по държавата бяха разставени безчет паметници на Б.Б. - Б.Б. като дете с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала); Б.Б. - ученик; Б.Б. храни прасето Боко; Б.Б. кара колело с (без) рамка; Б.Б. с кучето Борко; детето Б.Б. с прасето и кучето (на всяка детска площадка, за да се учат децата на труд и на любов към животните); Б.Б. - пожарникар (с *** и шлем, тъмночервен гранит); Б.Б. - водач на нелегалната подземна съпротива на героичните мутри срещу "Тройната коалиция" (черен мрамор); Б.Б. приседнал с гипсиран глезен (пред дома-музей в Банкя); Б.Б. - генералисимус (пълна униформа, бронз); Б.Б.- юнакът, що срази триглавата ламя и спаси златната ябълка (алегория за победата над "Тройната коалиция"); Б.Б. и Цв.Цв. в битка с октопода (примитивно подобие на Лаокоон); Б.Б. - самодържец и абсолютен владетел (бял мрамор)...Така Б.Б., бронзов, гранитен и мраморен, в спортен екип или униформа, с къси панталони или с развято черно кожено манто, стърчеше, седеше и тичаше, играеше футбол, тенис и карате, караше колело с (без) рамка, разхождаше куче и хранеше прасе, крачеше решително и сочеше сияйните бъднини пред училища и детски градини, по кръстовища, площади и мегдани; извисяваше се връз баири и хълмове; надвисваше от фасади и пилони. Паметниците тънеха в цветя и знамена. Защото всеки ден от календара беше исторически в биографията на Б.Б., което значи - на държавата; а денят на всеки гражданин започваше и завършваше с благодарност към Б.Б. - "Благодарим ти, Б.Б., за нашия нов, щастлив живот!"... Тържествените двери на Храма бяха зазидани, камбаните - изтръгнати, а от камбанарията се спускаше огромен плакат, висок 20 м и широк 10 м с все същото едро, жестоко лице, и гигантски надпис:"ДА НЯМАШ ДРУГ БОГ ОСВЕН МЕНЕ!"(следва)Назаем от argumenti-bgПеснопойкаХимни в чест на Б.Б."Бат'Бойко, дай газ,изгрял е твоятзвезден час!Гледай сеир само,шушона, мамо,шъ им го спукат ГЕРБ ...""Знам ще чукне там и тук генералския юмрук, с тез широки рамена май ще чупи и ребра?!Доста интересен пич, не прощава ама хич, сила, страст и власт накуп - конкуренц`я няма друг...""Ще наложи той железен ред, вече всичко ще е, мамо,по масло и мед,няма да е то живот, а направо кеф....""Като цар и бог се дръж, ей т'ва е мъж!Да си мил, не ти е в кръвта, а как сочно благославяш.Бива си те, носиш на любов, другото ти се прощава..." отговор Сигнализирай

Да не се окаже че през последните години са *** лентите на повече подслушвателни станции отколкото на магистрали и детски градини. отговор Сигнализирай

205Питай лекарите от Горна:)))))))))))))Пък и Боко каза, че е честно:))))))))))))) отговор Сигнализирай

Момчиле, а бе приятелю, толкова ли си *** или си мислиш, че всичи българи са толкова прости?! Въобще как си представяш някой въобще да се върже на тази бокова идиотщина, че Гоце бил му ходатайствал, пък той, видите ли, за това накарал Танов да замаже нещата?!?!?!?! Ти вярваш ли на това?! Същия този Гоце, на когото Бойко прави импийчмънт, и дето се плюят един друг като най големите врагове?! Значи, той го е помолил, пък Боко се съгласил?! Вместо да ни проглуши ушите и лично Боко да пусни запис от разговора и да компрометира Гоце?!?! Аз поне на не вярвам въобще....щото ако му повярвам, това ще означава че всичко останало, и импийчмънта,и плюенето, въобще цялата дандания между Гоце и Боко е била театро....пък това според мен е по лошо.... Това ще означава, че Боко е даже по лош от Гоце, щото пред хората се прави на принципен, пък отзад лиже гоцевия ***.... отговор Сигнализирай