ГЕРБ губи позиции, Борисов едва трети по рейтинг

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитринка се опитвала да преживява и винаги, когато могла, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите. Отишла при него и заподскачала, подсмивала се радостно, търкаляла се.Кумчо-вълчо я погледнал сърдито и рекъл: Що има, кумице? Що си толкова весела и радостна? Как няма да съм радостна, кумче? рекла лисицата. Весела съм, сита съм, сега ми е паднало сърце на място. Какво се е случило, кумице, че най-после и твоето сърце е легнало на мястото си? попитал вълкът учудено. Ох, кумче, кумче, да знаеш каква сватба са вдигнали в селото, що ядене има, що пиене, ум да загубиш. Па мен ме поканиха и аз сгризах набързо две-три печени кокошчици, пък се сетих за тебе: какво ли прави кумът, рекох си, та и той не дойде на тая богата сватба, да си хапне от сготвените агънца и от печеното теле. Кума-лисо! надигнал се изгладнелият вълк. Веднага ме заведи на сватбата, че както съм изпусталял, и теб ще изям. Да вървим, кумчо, да вървим! забързала Кума-лиса. Ще те заведа на тази богата сватба, та цял живот да помниш и разказваш.Тръгнали. Вървели, вървели и стигнали в селото. А тогава къщите били малки, ниски, покрити със слама. Вълкът и лисицата скочили на покрива на една къща, дето имало сватба, и Кума-лиса погледнала през комина. По едно време рекла: Уууу, силна ракия, брей, изгори ми устата! Кумице, ама дават ли ти да пиеш? попитал Кумчо-вълчо. Дават, кумче, дават! рекла Кума-лиса и пак мушнала главата си в комина. Ууу, колко хубаво е изпечено това пиле и с масло е полято. Е, тия хора знаят как да приготвят вкусни пиленцата.Кумчо-вълчо облизал устата си и побутнал лисицата: Кума-лисо, чакай сега и аз да похапна малко. Гладен съм! Ела, кумчо, ела! Ето, застани тук на моето място и пъхни главата си в дупката.Кумчо-вълчо пъхнал главата си през комина и лисицата, като го бутнала, той паднал право на сватбарската софра. Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.Докато сватбарите гонели кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Там до огнището стояла само невестата. Лисана залапала бързо яденето, дето било на масата. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба: Шшшът, червена котано, какво си нападнала млякото?Кума-лиса се измъкнала и беж да я няма. Ама в бързането цялата й глава била омацана с мляко. Като стигнала в гората, излегнала се и помислила: какво ли стана с Кумчо-вълчо? Дали го пребиха? И както си мислела така, изведнъж видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда: Олеле, майчице, пребиха ме тия лоши хора. Олеле, майчице, само по главата ме биха, та мозъкът ми изтече.Вълкът се ослушал и познал гласа на лисицата. Полека, полека стигнал при нея: Олеле, кумице, пребиха ме! оплакал се той. Ох, кумче, кумче, мене ме пребиха. Костите ми счупиха, мозъка ми изкараха. Я погледни ми главата, целият мозък е разсипан. Не мога да се отмъкна до къщи, да си умра при децата, да ме не разнасят тук орлите и враните.Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, дожаляло му и рекъл: Ще ти помогна, Кума-лисо, да си отидеш до къщи. И аз съм пребит, ама мозъкът не ми е изтекъл. Ти съвсем си съсипана.Навел се Кумчо-вълчо, Кума-лиса скочила на гърба му и се усмихнала. Повървели малко, вълкът едва пристъпвал от болки, а Кума-лиса не могла да се сдържи от радост, че болният я носи, та си рекла: Болен здрав носи, болен здрав носи! Какво казваш, кумице? позапрял се Кумчо-вълчо. Нищо, нищо, кумчо! Бая си на болната глава, дано ми пооздравее, та да си видя къщата.Пак тръгнал Кумчо-вълчо и Кума-лиса занареждала: Болен здрав носи, болен здрав носи! Потърпи, кумичке, потърпи, сестричке! замолил я Кумчо-вълчо. Скоро ще стигнем у вас, потърпи още малко!А Кума-лиса примирала от смях и пак думала тихо: Болен здрав носи, болен здрав носи!Кумчо-вълчо се поослушал добре и разбрал приказките на лисана. Ядосал се люто и я изхвърлил от гърба си: Чакай сега да видя кой е болен и кой здрав! И като се пусне след нея...Бягала Кума-лиса, бягала, колкото сили имала, ама вьлкът здраво напирал с всички сили, та не усещал болките си. Лисицата се вмъкнала в дупката си, ама Кумчо-вълчо я сграбил за едната нога. Тя приплакала от болка, но завикала високо: Дръж, вълчо, корен, дръж, вълчо, корен!И вълкът, нали си е глупав, пуснал ногата на лисицата и захапал един корен. Лисицата изпищяла: Олеле, майчице, ногицата ми отиде! Олеле, майчице, ногицата ми изяде!Кумчо-вълчо, като чул това, настървил се още повече и дърпал с всички сили, докато изкъртил зъбите си.Лисицата, доволна от това, че е отмъстила на Кумчо-вълчо, и сега ходи сама и напада селските курници. А Кумчо-вълчо, когато си спомни за хитрината на Кума-лиса, притъмнява му пред очите и изяжда всичко, каквото му падне. отговор Сигнализирай

ПОДРЕДБА НА ПАРТИИТЕ ПО МОРАЛ.НАЙ-НЕМОРАЛНИ: ГЕРБ, БСП, АТАКА, ДПССРЕДНО МОРАЛНИ: НДСВ, СДС, РЗСВ КАТЕГОРИЯ МОРАЛНИ НЯМА :) отговор Сигнализирай

Само интриги гледат да правят комунистите. Помните социологическите проучвания на галъп преди изборите. А ГЕРБ би с убедителна преднина пред комунистите и пред турците. отговор Сигнализирай

Имало в едно село поп и попадия. Те си имали син. Когато дошло време да го задомят, оженили го за мома - другоселка. Попът бил богат, но голям скъперник. Той пратил сина си на печалба в чужда земя. Снахата останала при свекъра и свекървата си.Колчем седнат да ядат, хапнат ли по два-три залъка, попът казвал:- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!И невястата вдигала трапезата, макар че била гладна прегладняла. А дядо поп и баба попадия си дояждали скришом. Невястата виждала и разбирала всичко, но нали е невяста, и то в чужди дом - нямало какво да прави: търпяла.Днес тъй, утре тъй, видяла невястата, че не може да се живее все така. Дотегнало й да шета и да гладува. Един ден отишла у майка си и се оплакала на своите. Брат й рекъл:- Аз ще кръстя и попа, и попадията. Утре ще ти дойда на гости. Наготви от хубаво по-хубаво. Да видим ще смее ли свекърът ти да каже: "Сит поп, сита попадия."Сестра му си отишла. Казала на попа, че ще й дойде на гости братът. Сготвила като за Великден. Брат й дошъл. Поприказвали си с попа и попадията, па седнали да обядват.Дядо поп хапнал няколко залъка, па току рекъл:- Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!Но гостенинът се усмихнал, дал на сестра си с ръка знак да не става и рекъл:- Не може тъй, дядо попе. Вие, поповете, сте хора без работа, та не ви се яде. Но ние сме хора работници: бързо не се наяждаме. И сестра ми цял ден е шетала: и тя е гладна. Вие, като сте сити, станете, а пък ние ще си доядем.И останали със сестра си на трапезата. Яли, яли, всичко изяли, до троха. Пръв път от толкова време невястата се нахранила, както е редно.- Хайде сега, сестро, свари ни кафе! - рекъл гостенинът.- Ние не пием кафе - обадил се попът, ядосан, че оня го е оставил гладен.- Ех, вие ако не пиете, недейте пи; направете само на мене!- Нямаме кафе - казала попадията.- Ба, все ще се намери малко: попска къща е. Ако рече да дойде дядо владика, мигар без кафе ще го оставите? Виж, сестро, намери! Невястата сварила кафе и поднесла на брата си, а попът и попидията го гледали как пие и мълчели. По едно време гостът се обадил:- Какво сме се умълчали като на гробища! Кажете нещо, де! Аз гостенин ли съм, или какво? Попът рекъл:- Бях се замислил за сиромасите, та не ми се говореше. Мислех си: "Какво ли ще правят ония, които не са обядвали?"Попадията разбрала истинската грижа на попа, та казала:- Ако не са обядвали, дано има поне какво да повечерят.Тя искала да утеши попа, че когато си отиде надвечер гостенинът, те ще се нахранят. Но и момъкът не бил ***. Затова никак не бързал да си отива. Седял, пушел тютюн, приказвал.От време на време току той поглеждал през прозореца и продумвал:- Време е вече за тръгване, но нали ми се не става? Къде ще намери човек такива добри роднини, да си разбират от думата? Много обичам сладки приказки, дядо попе. Я да поседя още малко.Мръкнало се. Гостенинът казал:- Май че вече е късно за село. Къде ще се лутам в тъмното по оня кален път? Я да повечеряме, па да си легнем, па утре рано-рано да стана и потегля.А попът, за да го изпъди, рекъл:- То за преспиване няма какво да говорим: роднина сме, ако искаш, и две нощи можеш да преспиш. Но колкото за вечерята, да ти кажа право, ние имаме обичай в сряда и петък да не вечеряме.Тоя ден било сряда.Гостенинът се усмихнал:- Добър обичай, дядо попе. Като рече човек да става светия, може и никак да не яде. Но в наше село няма такъв обичай. Дай, сестро, хляба да похапнем с тебе. Па виж, по полиците може да намериш я сирене, я нещо друго за дояждане. Донеси го, че съм май изгладнял!Невястата сложила всичко, каквото намерила за ядене. Седнала до брата си. Стегнали се двамата, та изяли -що се казва - всичко. Останали само три-четири къса хляб и една бучка сирене.- Сестро - рекъл братът, - я дай оттам торбата да прибера хляба, че може през нощта да го нападнат котки или мишки.Прибрал той всички останки от вечерята в торбата си, сложил я до възглавницата и легнал да спи. Като го видели, че е заспал, попът и попадията се надумали да вземат торбата, че да се наядат: от глад се превивали. Духнали лампата и се приближили - един от едната страна, а друг - от другата. Но момъкът само се преструвал, че спи. Замахнал с тоягата, че ту попа, ту попадията, ту попа, ту попадията.И в същото време викал:- Махайте се, ***! Махайте се, котки! Когото случа още веднъж, на място ще го оставя!Попът и попадията отишли при огнището и почнали да си шушукат. Надумали се - попадията да издои ***, па да изпият млякото, дано ги позасити. Гостенинът ги чул. Попадията отишла, та издоила ***. Дошъл момъкът и й казал през прозорчето на обора:- Дай да пийна аз, а ти после!В тъмното попадията помислила, че е попът. Подала му котлето. Момъкът го изпил до дъно. След малко дошъл попът. И той поискал мляко.- Не те е грях! - рекла попадията. - До капка го изпи, а сега се подиграваш с мене.- Какво съм изпил? Не вижаш ли ме, че сега идвам?- Ами кому дадох преди малко котлето? Не го ли поиска ти ей там, през прозорчето?- Не съм го искал. Трябва да е бил оня, да го порази господ!- Какво да правим тогава, дядо попе? За хорска угода от глад ще умрем. Бива ли така?- Хайде да отидем в градината, да се наядем със сливи.Но гостенинът чул и това. Тъкмо почнали да брулят сливите, той грабнал един прът, че като се размахал - удрял къде когото завърне. И в същото време викал:- Тичай, дядо попе! Биволи ти скършиха сливите!Попът и попадията побягнали - едно от страх, друго от срам. Скрили се в зеленчука. Надумали се да изядат една зелка. Но момъкът ги видял. Издебнал ги и там, зашибал ги с пръта и се развикал отново, колкото му глас държи:- Скоро ела, дядо попе, че кози ти нападнаха зелето! Попът и попадията видели, че няма да хапнат, додето се не съмне, та се прибрали и си легнали. Легнал си и момъкът. На сутринта станал рано и почнал да се стяга за село. Но попадията тоя път сама казала на снаха си:- Невясто, направи на брата си кафе, че бърза да си върви!- Ба, много не съм се разбързал - рекъл оня, - но като сте намислили да ме черпите, почерпете ме!Изпил кафето и си тръгнал. На сбогуване казал на попа:- Всичко ми се хареса у вас - най-вече постенето в сряда и петък вечер. Но едно ви не харесвам никак, право да си кажа, това, дето викате: "Сит поп, сита попадия. Вдигай, невясто!" Тая дума ако се не чуе вече тук, щастлива ще бъде къщата ви. Ако ли се чуе още веднъж, здрав прът не ще остане в двора ви.От тоя ден наистина попът и попадията решили да не отяждат залъка на снаха си. отговор Сигнализирай

какви комунисти ви гоят бе ***...вие живеете още в миналото и дълго още ще ви държи влага.. вече интереса клати феса без значение са партиите..а че Герб се оказа една голяма грешка на българския избирател както с царя така и с тройната коалиция това е друга тема..но Борисов ще излезе прав наистина с оценката си за материала...и си начеса крастата мисля вече да обиколи всички възможни постове в тази държава..на ред е президентското кресло...но на следващите избори ще се пробва не сега... отговор Сигнализирай