ДПС иска реабилитация на Доган пред обществото

Оказа се, че не съм единственият възмутен от невероятното превъплъщение на Валерия Велева във в. Труд, която от най-голям апологет изведнъж се превърна в най-разюздан обвинител на Ахмед Доган. Винаги гордата със своята близост с него журналистка най-неочаквано го заля с обиди, подигравки и заклинания за лош край. Ами че това е все едно Венелина Гочева изневиделица да наругае в поверения й вестник 24 часа своя кумир Георги Първанов!Случаят с преобръщането на Велева е учебникарски (ако не и клиничен) заслужава да бъде изучаван от поколенията като демонстрация на това що е то предателска позиция в българската журналистика от съответния период. В смисъл много е представителен като емблема на възтържествувалата традиция на нагаждачеството.След моята статия, в която припомням двете лица на Велева в отношението й спрямо Доган (като журналист, който е в тежък конфликт с този могъщ политик от поне 18 години, мога да си позволя този лукс) Вече е позволено Доган да бъде руган Велева се включи, днес в публичното пространство се появи още един близък по смисъл в критичната си част към Велева текст. Автор: Ахмед Доган.Публикувам го във вида, в която агенция Фокус помества под формата на писмо на Доган в рубриката платено съобщение (каква ирония по отношение на поръчковата журналистика!):Браво, Мадам В!Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си моралният стожер на обществото, за каквато се представяш.Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за добрия тон, който ще имаш в писанията си за нас.Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралния рупор на обществото!А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам.Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни поръчки? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за омекотяване на удара.Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говоримКогато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст.И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност.А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал - да не говоримВ този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: този път нямаЗащо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали? От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят).Например, започваш от политици по пантофи, минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери - символи, като гащички, луксозни апартаменти, милиони в зелено, боянски сараи, властта, която разпределя порциите, 1.5 млн лв от Цанков камък), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историятаВсеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени символи, са върховни моменти в твоето развитие.Нещо повече. Тези символни ядра се превърнаха в организиращи принципи и скрити параметри на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция. И технологията на правене на собствената ти история е една и съща.Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху новата основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип новини, които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с Цанков камък.Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.Но понеже усещаш, че проблемът с Цанков камък влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт - Цанков камък.Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.Що се отнася до Хидровъзел Цанков Камък, вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по виртуално финансиране, чрез метода да въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.Така е, Мадам В Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите.Но запомни: Накрая всеки трябва да си плати сметката.Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!А. ДоганТекстът на писмото на лидера на ДПС Ахмед Доган е публикуван в оригинален вид, без съкращения, без редакторска намеса. Редакцията не носи отговорност за твърденията в него.Отговорът на Доган на една журналистическа публикация няма аналог на подобен задочен диалог.Да оставим настрана белег за какво е тази превъзбуденост (Доган не за първи път е обект на остри критики моя милост му е посветил доста повече, но никога не си е изпускал така нервите, още по-малко по адрес на отделен автор). Извън политическия знак за земетресение на върха на ДПС, демонстрацията на това състояние от страна способния да мълчи с месеци Доган представлява много по-голям интерес като диагноза за състоянието и историята на заболяването на българската журналистика. Защото в изблика си Доган буквално я подлага на публичен гинекологичен преглед. И е ясно, че познанията му са лични.Не става дума за пикантнотов писмото и за факта, че изреченото от автора му в един словесен делириум за гащичките и всичко подобно надхвърля стилистиката на всеки жълт вестник. Иде реч за разкриването на механизмите на платената журналистика. Защото кресчендото на Доган звучи правдиво като крясък от болка. Поне веднъж не е зализано, с недомлъвки и подмятания то буквално разголва какво се случва в най-интимните кътчета на медийната вакханалия под юргана на властта.Много пъти съм твърдял, че продажността на българските медии и успешното им покваряване са в основата на много от уж неразбираемите ни беди днес. С купени и употребявани от прекупвачите медии можеш да изпратиш всякакво послание до раята включително да настояваш, че управленският ти провал е успех . В нашите блатясали водоеми винаги се намират крайдунавски шарани да се хванат и да станат стръв на политическите акули. Тъкмо медиите играят ролята на серкмето за масов улов на мозъчно лениви индивиди за употреба на хищниците.Сега Доган, доведен явно до бяс от едно лично предателство, прекрачва едно от най-големите табута на прехода, като ни разказва най-съкровената му тайни за методите на манипулирането и стига в отчаянието си дотам, че е на ръба да си признае престъпление (защото подкупването на медиите е такова, а той го изважда на показ със свидетелското си показание).Сарказмът, надменността, заплахата и клетвите на Доган са добър урок за медийните слуги, какво могат да очакват от разгневените си господари. А може би са и повод за дремещото правосъдие, което най-после да забележи, че търговията с влияние е престъпен алъш вериш, който се върши пред очите ни от години по най-безсрамен начин. Най-после един много авторитетен свидетел (и участник) в тази престъпна схема проговори. Да чакаме ли Брюксел да поиска обяснения или да прати доклад с поредната доза зададени отговори към българското правораздаване? отговор Сигнализирай

Камене кажи колко ти плащат за да се правиш на *** в ДПС? Какво ти е партизанското име към ДС? отговор Сигнализирай

Общественото мнение в България никога не е атакувало Ахмед Доган толкова остро, колкото в момента. Доган осребрява политическото си влияние, Доган е арогантен, Доган говори цинично, Доган херметизира българските турци - обвиненията са познати и, уви, в голяма степен сраведливи. Казвам уви, защото от друга страна си имаме работа с един невероятен политически талант, с фигура, която чрез ДПС (и заедно с други фактори) успя да предпази България от етнически междуособици.Комплексите на затормозеното момчеВ цялата дискусия обаче досега остава неразчетен дълбинният генетичен код на политика Ахмед Доган: провинциализмът. Провинциализъм, който по определение е бременен с комплекси за малоценност, а те пък избиват във всичко гореказано: лакомия и самозабравяне, грандоманщина и феодален деспотизъм. (Нищо лично срещу провинциализма, в крайна сметка голямото мнозинство хора, родени в България, сме провинциалисти по произход. Вреден е само политическият провинциализъм.)Ахмед Доган е изключително умен човек и до оперетния си конфликт с Валерия Велева съумяваше да крие срамната тайна на своя провинциализъм. Издаде я съвсем неволно, тъкмо с опита си да говори учено и да иронизира журналистката в един псевдо психоаналитичен слог, с който пъпчивите студентчета под наем в София открай време търсят признанието на столичните колежки по жълтите павета. Очевидно беше забравил, че освен запотените от старание негови обожатели от тесния антураж, които поглъщат думите му като капки роса в пустинята, извън сараите, по широкия свят има и по-книжовни хора с усет за блудкавата парвенющина.Бог знае какво е вярно от всичко изписано за пеньоари, пантофи и уискита, но фотографията, на която Доган целува ръка на журналистката, онагледява и обобщава целия кич. Какво е това? ХV-ти век, кралски двор, барон и придворна дама? Не, това е затормозеното и комплексирано момче от провинцията, което вярва, че лачените чепици мигом ще го превърнат в светски лъв. Това е същото момче, което подписва мазния лист на ДС, защото не притежава степените на свобода, на които се радва златната младеж в сама по себе си провинциалната столица София.Потури и мирис на вкисналоЧепиците, и декларацията, впрочем, са не само смехотворна непохватност, респективно лоша съдба - те са класическо избиване на комплекси в опита да се покори света. В крайна сметка обаче, от гледна точка на въпросния свят, завоеванията на галантния провинциалист са повече от скромни, но пък са му по мяра: някоя и друга необарокова пирамида, плюс обожание и подчинение от едно малцинство, което заслужава повече образованост и свобода. Тъкмо поради това Доган се бои от международната сцена, той е силен във вилаета си - и това му стига.На българската сцена пък днес отново е на мода Алековият герой - с потурите, с мириса на вкиснало, с дембелската лукавост и с обезоръжаващия си провинциализъм. Философът Ахмед Доган го знае и се държи адекватно, но само за своята клиентела. То затова и останалите го мразят: провинциалист, ама не от наште. А иначе любимата му историческа фигура положително е Наполеон - дребничкото момче от Корсика, което завладя света. отговор Сигнализирай

Абе що няма един човек в управлението на държавата който да не е свързан по някакъв начин с ДС? отговор Сигнализирай

"Къде е този бабаит, този голям играч бат Бойко да навре в миша дупка този ***,както обещаваше преди време?"Брои имането и няма време. Напоследък това задължение се е превърнало в тежка задача. отговор Сигнализирай