Оставка дадена, оставка приета

Днес говорим за някаква оставка, за някакви си ЧЕТИРИ милиона подкуп, за някакви си СРС-та, за някакви си ШЕСТ апартамента, за някакви си лобистки закони, за една самозабравила се МУТРА !!!! ФАКТА не говорим кой ги докара тези престъпници на ВЛАСТ !!!!НЕ ГОВОРИМ докога ще ги ТЪРПИМ !!!! отговор Сигнализирай

Искам да питам Сашо Диков дали още му е ФЕН на Тиквата!Надявам се вече да не е, защото уважавам и харесвам Сашо като независим журналист! Диков попита Сидеров: добре кажи сега, защо преди време каза и излъга..понеже информацията ти е невярна най-нагло, че Алексей Петров ми е давал пари и ме покровителства?Волен: " всеки прави грешки бе Сашо!"....Без коментар!Колко е жалко! И този човек защитава Тиквата безпрекословно по всички въпроси, а иначе "Не на Турция в ЕС". Хахахаа, смеееех! отговор Сигнализирай

Около теб е пълно с гейчета,все някой ще те хване...хаха отговор Сигнализирай

Превърнаха нещастната ни Родина в най-долнопробна полицейска държава!Явно толкова знаят и могат.И да лъжат колкото се може повече, разбира се. отговор Сигнализирай

Защо в България хората живеят зле? Защо мизерстват? Защо държавата е в окаяно състояние?Държавата, какво представлява тя? Сборът от хора - в случая с България 6-7 млн. души. И така, какви са днешните българи: пенсионери и безработни, наемни работници в частни фирми, държавни или общински предприятия. Някои от тези, които имат работа са с много низки доходи - буквално не могат да изкарат месеца, други са с по-високи и им стигат за що-годе нормален живот. Съвсем малко са с високи заплати и им остава. В България днес има и бизнесмени - дребни, средни, едри; има и свръхбогати. Всичките изброени се различават по много неща. По какво обаче си приличат? Кои са общите черти? Кои са нещата, които са присъщи за всеки един по отделно и, като следствие - за по-голямата част от българското общество?А. Всеки българин се оплаква от какво ли не. От това, че някой друг му е виновен от членовете на семейството си, от началника, от правителството, от приятели, от врагове, от конкуренцията, от късмета си. Оплакването е всеобщо и всеобхватно.Б. Всеки българин иска повече. Повече пари, повече коли, имоти, жени, мъже, любов, щастие, късмет. Всеки иска още и още, всеки мечтае за нещо което го няма. Никога не е доволен от това, което има.В. Всеки българин изневерява. Мъже на жените си, жените на мъжете си (да простят тези един-двама дето не са, ако има такива). Без да ги е грижа - всеки търси, скача в поредният флирт, завързва и се вплита в нови и нови авантюри. Мъжете, за да си докажат, че още са мъже, че са желани, че мога да покоряват, да властват; жените по абсолютно същите причини.Г. Никой българин не иска да работи. Търси начини и възможности, някой друг да му свърши работата. Да заобиколи задълженията си, отговорностите си. Всичко да стане по лесният начин и винаги имат оправдание.Д. Всеки българин счита себе си за жертва. За това, че се родил в България или е жертвата на лошите управници, на глобализма, на световната конспирация и т.н.Е. Всеки българин завижда. Така по природа, за всичко и на всеки. Завижда на другите народи, които според него живеят по-добре, завижда на съседа си, на колегата, на конкурента, на работодателя, на който и да е, за каквото и да е. Завистта е тотална, изгаряща, страстна.Ж. Всеки българин мрази. От членове на семейството си, до всякакви чужди хора. Причините и обектите са различни, но омразата е перманентна. Обект да се намери, омраза има и ще стигне за всички.З. Всеки българин живее в миналото. Били сме велик народ, древен, могъщ, най-старата държава в Европа с едно и също име и до днес, България на три морета, Златен век и т.н. Никой не го е грижа за настоящото, да не говорим за бъдещото.И. Всеки българин е скаран с думата солидарност. Нещастието на другия е негов проблем. Съсед, колега приятел, да не говорим за чужд човек да се оправя сам. Да не би неговото нещастие да се прехвърли на солидарния с него.Й. Всеки българин се страхува от властимащите. И от какво ли не да изрази свободно мнението си, да изрази желанието си, да каже и да отстоява истината. Никога. Не са случайни страх лозе пази, наведена глава сабя не я сече, да отмине бурята, да се снишим и други подобни.Азбуката няма да стигне и нямам сили да пиша, пък и кой ли ще го прочете. (Моля, да ми просят тези, които са честни, смели, трудолюбиви, верни, човечни и тези, които обичат). Ивайло Зартов отговор Сигнализирай