Доходите се увеличили, пари за вдигане на пенсиите няма!

Подтискащо е, ако в периоди на криза отникъде не се чуват критични гласове. Както всеки либиец или египтянин ще потвърди обаче, такава опасност в XXI век вече не съществува. Винаги ще има кой да критикува и ще става все по-трудно това да се предотврати.Но още по-подтискащо е да четеш или слушаш критика срещу нещо, която не посочва какъв е другият вариант. Или когато до ушите ти достигат все повече крясъци за алтернативи, които никой не иска да слуша. Това го знаят добре и либийци, и египтяни, но за българите не е толкова сигурно.Апокалиптичните предсказания на някои тукашни лидери, политолози и постоянни мърморковци са като онези от холивудските филми. Датата на всеобщата гибел непрекъснато се измества напред във времето. Екшъните, вещаещи катаклизми, се харчат като топъл хляб, но и бързо остаряват. Затова непрекъснато се снимат нови и нови - понеже хорската памет е слаба, а жаждата за мазохистични трепети вечна.Ето, отиде си зимата, която Станишев наричаше бойкоборисова, предричайки миналото лято предсрочни избори веднага след нея. Чак да се чуди човек как още сме живи. Сега ни предстои бойкова пролет, а после борисово лято и т.н. и т.н. Тъжно е, че в нашата страна има толкова хора, които искат да сме по-зле, отколкото сме, и ако може да не се оправим никога. Едно постоянно присъствие от политически коментатори, брадати интелектуалци и пропагандатори от кварталните опашки и форумите, които сякаш не са от този народ, а от друг. Те не живеят в тази държава. От тях никой и не очаква някакви активни действия, за да се подобри ситуацията. От тях се очаква само да мърморят. Както би казал Ботев, тези живеят в някаква изолирана топла соба изамезват с харизана сланина,краден лук и изпросен хляб. Опиянението, с което описват нелицеприятни статистически факти (сякаш някой от нас не ги знае, та се налага точно те да ни ги съобщават!) е типично българска перверзия, която отива отвъд рамките на народопсихологията и навлиза в сферата на патологичната медицина.Че кризата не си е отишла това никой не може да го отрече, и не трябва да си социолог като Кънчо Стойчев или Цветозар Томов, за да го признаеш. Че имаме проблеми и че няма как днес да си живеем като през 2005-а или 2006-а това го усещат и хората, които отдавна са изучили АБВ-то на политическата азбука. Не е нужно да сричаме първите букви отново, за да научаваме очевидното. Българското лозе няма нужда от толкова много молитви, а от поне една мотика.Със сигурност и Бойко Борисов гледа същата статистика. Едва ли я крие из чекмеджетата на премиерското си бюро. Оптимизмът му, както и пренебрежението към критиката на мърморковците биха били осъдителни при едно-единствено условие ако излизането от кризата имаше точна, видима за всички и ясна алтернатива, пред която сегашните управляващи са глухи или с умишлено запушени уши.Нека помислим реалистично: стагнацията и обезверяването у широки кръгове хора днес са толкова големи, че даже и най-малката разумно подадена сламка би била прегърната от тях моментално. Ако наистина Борисов и властта си затваряха очите пред някакви разумни мерки за оправяне на държавата,досега сто пъти да се е намерил нов Бойко,нов цар, нов Софиянски, нов Костов. При тази масова мизерия само месец щеше да е достатъчен за това.Социологическите сондажи обаче не засичат появата на алтернативни водачи с ясни идеи какво да се прави. На които, да подчертаем дебело, хората да вярват.Ето затова и аз не вярвам на нито един мърморко. Ако имаше и капка резон в думите им, досега щяха да са станали национални любимци и да говорят пред стохилядни митинги. И тогава моето недоверие кучета го яли. Но нещо не ги виждам да стават национални любимци.Кои санай-шумните гласове в смешния плач,ако не броим карикатури като Яне Янев?Синият лидер Мартин Димитров също като него е на път да се превърне в карикатура. Самонадеяността, с която хвърля в пространството все по-странни идеи, предложения, въпроси и констатации, вече става по-смешна и от френското му р. Колегата му Костов също не успява да се отлепи от ниските етажи на общественото доверие независимо че никога не е имало по-благодатни условия за обратното. Бъдещият баща Станишев, когото вече споменахме, ще продължи да се упражнява в изброяване на годишните времена и да предрича нови избори като шаман от нискобюджетен холивудски трилър.За да е налице такава сериозна криза, която никой не отрича, и същевременно такава липса на алтернативни идеи и фигури, изводът е само един:явно причините не са от субективно естество.Нещата няма да се оправят, ако лошият Бойко Борисов си вдигне шапката. Нито престъпността ще намалее, ако лошият Цветанов бъде заменен от друг министър (по-скоро със сигурност ще се увеличи). Нито ще потекат реки от пари, ако лошият Дянков отстъпи поста си на някой по-голям умник.Мен лично не ме дразни толкова смешният плач на Станишев, Костов, Мартинчо или Янето. Те са партийни водачи, борят се за електорат, искат да се докажат поне пред него. Не ме дразни и че техните поддръжници им пригласят. Това е нормално. Борят се за власт хората. Дай Боже някой от тях да посочи приемлив за всички изход и да му се гласува доверие един ден, няма лошо.Много по-смешен и безсмислен е плачът наонези, които злорадстват, без да дават никаква алтернатива.Мърморковци, гледащи много филми, и копнеещи да ни припомнят отново и отново колко различна е България от Америка. О, нима? Колкото и да е свикнала на празнодумие българската публика, това вече идва в повече.Обвиняват Бойко Борисов в популизъм. Но има ли по-голям популизъм от това да повтаряш на хората, че са зле и ще стават още по-зле, без да им казваш как точно биха станали по-добре?За министър-председателя поемането на властта в тази държава, след обещанията, които даде, е свързано с една голяма, гигантска и трагична изненада. А именно че за да избави народа от основните му проблеми, е принуден да води война със сериозна част от него. В страната на масовото мошеничество и тарикатлък това все повече изглежда донкихотовска битка. Но смешният плач на празнословното мърморене, уви, ще става все по-силен и по-силен. Това поне сме доказали, че го можем. отговор Сигнализирай

Комунизма си отиде.Безвъзвратно и завинаги.Но останаха неговите рожби-добре облечените бизнесмени които са решили да ни довършат.Но ние сме жилави и няма да им се дадем. отговор Сигнализирай

Абе Дянков, ти *** ли си?Къде видя увеличение на дохода??? АААААААААА сигурно твоя се е увеличил, но на хората не!Що не вземеш да се скриеш някъде или най-добре си *** в САЩ отговор Сигнализирай

Нали се борихте,съсипахте икономиката,селското стопанство,оставихте България да бъде подарена на разни ,,инвеститори които не плащат нищо а трябвало да им работим и без пари защото така им е обещано. отговор Сигнализирай

Ей *** ***,не ми се бий в гърдите бе *** мръсен!Народа изнемогва.Взимам около 1000 лева заплата,които преди 3 години бяха супер.Качеството ми на работа не е по малко от на 1удестранните ми колеги-фирмата оперира на чуждестранни пазари!Защо аз взимам 500 евро които ми стигат само за сметки а не 2000?Синът ти зет да ти доведе отговор Сигнализирай