Премиерът засрамен от Красимира Симеонова, иска наказание

Ся... дъ ви светнъ квай работъта. Кулегъта Стънишеф е измислил тая интифъ със задачката. И сай направил че забравил чантичката си на стълбити на пърлъментъ. Нащо момиче - хоп, зело я , *** нали не разбира крака.Та Сиргей е виновин, чи ми развръщава младежтъ.от кунспирации вляло с двата отговор Сигнализирай

Пак Станишев е виновен!!! отговор Сигнализирай

"Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни"казал даскал Славе и станал депутатин от Гроб за България-Ашкоолсун, бе кьопоолар! казал чорбаджи Бойко БАНКЯДЖИЯТА отговор Сигнализирай

знаменития в онова време казанлъшки педагог, който е знаел не само да учи по панакидата, а и да пее в черкова. Името на тая знаменита личност е било даскал Славе - и нищо повече. Всичкият град го е знаел под това име. Когато веднаж било изпроводено из Пловдив такова едно писмо, което било надписано "Мусекословеснейшему господину кирию кирию Слави", и когато това писмо било занесено на поп Иван Славеят, то неговото христолюбие се разсърдило и казало: "Аз не съм мусекословеснейше и името ми е Иван. Това писмо е за даскала". Мнозина разказват, че това произшествие е станало не по погрешка, а с зло намерение. Разносвачът на писмата, който бил дявол човек", искал да се поприсмее на дяда попа и на неговата музика, която във времето на "Со страхомъ божи" приличала на хрюкане. И в Казанлък има дяволи хора! Но като и да е, а мусекословеснейши Славе принял чорбаджийското дете с отворени обятия, дал му нова панакида, на която било написано - (кръсти, Боже, помагай) а б в г д и пр., и накарал го да целуне дебелата ръка на баща си и бялата ръчица на майка си, която приличала на захарски симид.- Не бийте го, даскале! - казала нежната родителница и повдигнала веждите си. - Той е един у майка.- Не карайте му се яко яко - притурила лебеницата и въздихнала тежичко.- Аз бия само царвулановците - отговорил даскал Славе с достоинство. - Ако за едно дете е нужна тояга, то за друго стигат и няколко думи. Не грижете се. От Стояновите момчета е проплакал всичкият град, а аз до тая минута и с пръст не съм ги побутнал. Чорбаджииското дете се не бие... Ако да не би били чорбаджиите, и сиромашките деца би останали пукали. Кой се грижи за душата на учителите? Чорбаджиите. Кой поддържа божиите храмове? Чорбаджиите. А с какви очи ние ще да погледаме биените чорбаджийски деца, когато тия порастат и когато станат и сами чорбаджии? Кукувицата не е още изпила ума и на даскалите. отговор Сигнализирай

Срам! Че той това чувство познава ли го!? отговор Сигнализирай