Депутатите гледат на първо четене промените в Изборния кодекс

Ние хората се уважаваме, когато сме свестни. И не бива да има двойно гражданство, като гласуване. По тая логика всеки бизнесменн, който има фирма в някоя държава ще гласува там? Че то тука нашите активи ги дадоха на чужденци? Ние знаем че ни превърнаха в роби. Колкото до изселниците в Турция, те трябва да решат на чия страна ще са граждани и да не се спекулира повече! Или си българин от тюркски произход и ще работиш за държавата ни, или в Турция и не си българин! Средно положение не трябва бъде! отговор Сигнализирай

Червеното зайченце пак си е направило фалшиво профилче. Къде си бе Зайо, гзиркаш ли морковчета? Ти си прави фалшиви профили, аз пък ще си използвам старите такива! отговор Сигнализирай

Давам време до Коледа на парламента, да приеме закони, защитаващи българина, от враговете му, включително и от тая множаща се паразитираща, убиваща *** пасвмина. Ако до това време не ги приемете и започнете да ги прилагате, ще наредя на унищожителя на макрокосмосса да заличи тая пасмина. Но ще има гигантски природни катаклизми, което ще навреди и на имотите и на българите. Но е по-добре да се изчисти това зло, което ги трови, ограбва и убива, отколкото да се търпят убийците на българите! отговор Сигнализирай

"Всички сме съгласни, че отношението на една общност към културното наследство е мерило за нейната зрялост.Сега действащият Закон за културното наследство ведро оповестява, че пази и закриля културното наследство на България. Именно спрямо така разписаната претенция актуалният български закон показва редица слабости. Упреците към него са достатъчно известни, ето отново част от тях.Законът е странна смес от есеистика, популизъм и фетишизъм, сътворена от група уязвени от нещо хора.Поради липса на цялостна визия и терминологична немощ той е дебалансиран в разписването на различните аспекти от културното наследство. Там, където трябва да е ясен, той е метафоричен. Там, където трябва да е мъдър, той е яростен и безпощаден. Там, където трябва да търси партньори, той намира врагове.Законът в самозабрава разгръща своите пристрастия към движимото и недвижимото материално наследство, най-вече археологическото. Докато цели сектори от духовното богатство на нацията са само маркирани или подминати.От една страна, законът обещава възможности за социализация, за публично-частно партньорство, за пазарна динамика. От друга страна, в утробата му дремят купища бюрократични процедури, ясно изказани или неясно подсказани заплахи.Резултатът е изключително затрудненото функциониране на пазара на културни ценности в България днес.Културното наследство е преди всичко среда - социална, интелектуална и психологическа инфраструктура, в която съществуват текстовете от миналото. Само при наличие на такава среда те стават наистина богатство - нещо, което възпитава и възвисява.Да опазим културното наследство означава ревниво да пазим ритона и пирона, но да мислим най-вече за човека като потенциален техен възприемател.За невежия ритонът е просто съд. Многобройни са трагикомичните истории с невежи откриватели на съкровища. Да припомним как с бисерите на културното ни наследство, образно и буквално казано, са хранени свинете.Със скоростта, с която нараства неграмотността сред целокупното българско население, самото понятие културно наследство може да се окаже само набор от архивирани и омърлушено пазени музейни единици.В публичното пространство непрестанно се създават митове за артефактите като основа на баснословни богатства. Споменават се цифри, зашеметяващи бедните умове и празните глави.Резултатът от тези пресметливи медийни, полицейски и политически операции е тясно, популистко и фетишистко отношение към наследството. За облъченото от митове съзнание ритонът е травматичен психически екран, а музеят е психоаналитичен кабинет, който не обещава лечение.За меркантилното мислене ритонът е само плячка, нещо, от което може да се спечели. Тук някъде се разполага и действа армията с кирките. Тя е взривна смес от невежество, бедност и публично раздути образи на печалби. С което отново настояваме, че в един ведър исторически момент цялото богатство може да се разпродаде и затрие.Законът за културното наследство е отчайващо сляп за значимостта и развитието на човешкия фактор. Той е една травматична словесна конструкция, разиграна основно около фигурите на Злодея и Пазача. Достатъчно е да се види колко членове и алинеи се занимават с агресивна саморазправа с хората за сметка на вещите.Тъй като повечето български граждани не го знаят, нека да кажем, че във връзка с този закон в Наказателния кодекс са записани следните санкции, сякаш става дума за чудовищни престъпления и най-зли обществени врагове:Чл. 278 (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или сглоба от петстотин до три хиляди лева;(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7.Откривателят на парче керамика може и да не знае каква е дефиницията за културна ценност, да не е наясно с взискателността на закона, но е хубаво да знае, че заради парчето отива право в затвора.Ако стопанинът укрива ценния археологически обект ръждив пирон, питането е: пиронът по-скъп ли е за държавата от честта, достойнството и свободата на българския гражданин?Да е ясно, че по силата на този закон всеки български гражданин се явява потенциален престъпник само защото в дома му могат да се окажат предмети, неосчетоводени от закона и влизащи в слабо дефинираното понятие културна ценност. Понятието национално богатство също е оставено в сферата на интерпретациите.Самата логика на закона е доказателство за това, че той мисли за предметите фетишистки, а за хората нихилистично. Последните полицейски акции срещу колекционери, извършени по изключително агресивен и юридически неадекватен начин, също са част от благата на този закон.Предстои да бъдат обсъдени промени в Закона за културното наследство. Предложенията са направени от Министерството на културата и от отделни народни представители. В тях има разумни идеи, които дори да се реализират като нормативна уредба, няма да решат основните проблеми, подсказани по-горе. Но те ще направят закона поне малко по-адекватен на спецификата на материята и на обществените интереси.Съюзът на колекционерите в България неведнъж е възразявал срещу слепите места в закона, срещу политиката, която прави вездесъща държавата и нищожни хората. Знаем, че при обсъжданията, ако се стигне до тях, отново ще се вдигнат патетични пазители на националните интереси и ще тръгнат упреци за лобита и обслужване на конюнктури. Нали някой трябва да крие неграмотността си, като се прави на патриот и настървено намира врагове и вредители!Затова искаме да напомним, че е крайно време българската общественост да престане да се осланя на манипулации и на митове за признати световни практики.Крайно време е политическите сили и безсилия да вникнат в реалните проблеми на културното наследство и да предприемат конкретни стъпки за тяхното решаване.Крайно време е държавните институции да влязат в диалог с гражданския сектор, а не да бъдат слуги на колективните блянове и масовите предразсъдъци.Крайно време е да се проведе разяснителна работа за ползата от социализацията и да бъде удължен срокът за регистрация на съществуващите колекции.Хиляди български колекционери не регистрираха своите сбирки поради слаба разяснителна работа, поради фатална загуба на доверие в държавата и не на последно място - поради административните и финансовите тегоби щедро записани като дълг на колекционерската общност.Повикано да прогледне във видимостта, част от националното културно богатство отново потъна в земята. Това е заравяне-отчаяние. Това е омерзение.Регистрираните около 200 колекции (при положение че е имало и има хиляди нумизматични сбирки, че има нумизматична общност с огромни традиции) са знак за непризнатия провал на закона. Но може би тази е скритата му цел - да се криминализират все по-големи сектори от социалния живот, за да може държавата окончателно да пречупи гръбнака на своите граждани!Крайно време е в България да има свободен и реален пазар на културни ценности, а не криминален износ и доведени до просешка тояга музеи.Крайно време е да схванем, че укриването и износът на собственото ни минало са срамен и печален знак за силата на страха, за слепотата на общността и за болестите на колективното въображение.Тук е редно да се пита и ние ще го направим: кой ще санкционира самата държава за нейната напразна самонадеяност, за неадекватно разписаната политика, за агресията срещу собствените й граждани?Проф. Валери СТЕФАНОВ, Председател на Съюза на колекционерите в България" отговор Сигнализирай

Вчера си вкарах един дебел стрък праз в ***, ама ми залютя. Тази вечер ще пробвам с краставица. отговор Сигнализирай