"Атака" иска референдум: Да се забрани ли "Атака"?

Селското фотографче от Ямболския вилает предизборно бъзика радиото и си прави пиар за сметка на държавното спокойствие и сигурност,но добре е че само Бат Бойко тук таме,презрително и с умерзение се възползва от услугите му. отговор Сигнализирай

ДА! отговор Сигнализирай

Волен Сидеров е добър мой последовател! отговор Сигнализирай

И какво правим по проблема?Бием се с турците пред джамиите? Изоставили сме си земята и всеки втори иска да се махне? От всеки селянин - гражданин и столичанин? Понеже нали... било много тежкарско. Крещим и се пеним по митингите и викаме на всеки който не е куку като нас - "резак", "***", "***"?Всеки гледа на работата лекото и на баницата мекото?Правим по едно дете, колкото да отбием номера и като порасне малко - айде мама на запад, че тука няма живот?Така ли ще се оправи тази държава отговор Сигнализирай

Сидеров излетя в политиката така стремглаво, че все едно се сбъдна най-съкровения му сън. В предишните години този човек (незавършил журналистика журналист) беше образцов аутсайдер, без сериозно образование (завършил е само техникум по фотография), без особени постижения в живота, но с доста големи амбиции. Бил е години наред безработен, неоценен, без семейство, но явно дълбоко в себе си е вярвал в своята съдба. Писал е книги, за които мнозина твърдят, че са просто компилации на чужди идеи. Писал е и стихове, за които сведущите в поезията твърдят, че са бездарни. Няма да се учудя, ако (подобно на Хитлер) е рисувал и е искал да стане и художник, за да се прехранва поне с картините си. Тези дисонанси са твърде важни за оформянето на душевния му облик. Сидеров е негова противоположност, той е рязък, нервен, говори силно, на митингите крещи и ръкомаха (най-впечатляващ е неговия поздрав с дясна ръка, свита в юмрук), очите му блестят дяволски и излъчват буйство, държи се позьорски и явно обича публичността и славата. Доста е емоционален и дори страстен. Той постоянно въси вежди и има изражението на човек, който гледа в бъдното, едва ли не в отвъдното. Този човек е толкова нервен, че все едно е обърнал гръб на живота. За живота е присъщо веселието, радостта. А Сидеров миналата година посрещна дори вестта за бленуваното влизане в Парламента без да се усмихне и зарадва; посрещна тази вест със свъсени вежди и гневно изражение на лицето. На какво всъщност толкова се гневи Сидеров? Стихотворението започва доста рязко: Срамувам се от майка си и баща си дребни чиновници в редиците на Партията голямата ядачка на души. За да заяви това за родителите си, явно този човек е безкрайно гневен. На какво ли толкова е гневен? На Партията? Така се струва на мнозина, които настояват за антикомунизма на Сидеров. Едва ли е така oбаче отговор Сигнализирай