IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Борисов: Ще се спасим от световната криза с еврофондовете


Обратно в новината

Коментари

Напиши коментар Коментари

665
Анонимен
преди 13 години
Харесвам 4 Не харесвам 1
Безценното камъчеДядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата - едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник - да му свети нощно време.Веднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък - сякаш тънка *** свирила жална песен.Навлязъл в шумака, да разбере какво има, и видял, че гората гори и пращи, а край един обгорял пън се гърчи в пламъците пъстро гущерче и пищи.- Овчарко - продумало гущерчето, като го зърнало, - братко, помогни ми да изляза от огъня!Дядо Павел отвърнал:- Да ти помогна, но как да нагазя в тая жар? Ще ми изгорят краката!- Тогава подай тоягата си - аз ще се хвана за нея, а ти че изтегли.Дядо Павел протегнал дългата си овчарска тояга, гущерчето стъпило на нея и се измъкнало от огъня.- Искам да ти се отплатя - продумало гущерчето, като дошло на себе си, - ела подире ми!- Какво ще ми дадеш? - попитал дядо Павел.- Аз съм чедо - рекло гущерчето - на гущерския цар. Моят баща живее в една дълбока и тъмна пещера. На короната му има девет безценни камъчета, които светят като девет слънца. Ще ти дам едното.Тръгнало гущерчето по тревата надолу към реката, потеглил подире му старецът. Вървели, що вървели - стигнали до пещерата.- Ти почакай тук, пък аз ще ида за камъка! - продумало гущерчето.Дядо Павел седнал на земята. Свечерило се вече. Додето гущерчето излезе - станало тъмно. Най-сетне то се показало с безценното камъче в уста. Когато излязло - цялата поляна наоколо грейнала. Птичките от околните дървета трепнали с криле и зачуруликали. Те помислили, че вече се е съмнало и слънцето е огряло.- Вземи туй камъче и си *** в колибата. Трябва да ти кажа, че туй камъче не е само за светене. То може да прави и други работи. Когато стигнеш вкъщи, почукай с камъчето три пъти по земята и речи:- Да ми дойде туй и туй! - Каквото поискаш, ще ти дойде.Взел дядо Павел светлото камъче и го погледнал: то било голямо колкото лешник. Пуснал го в торбата си и кривнал към колибата. Заварил стадото си пред кошарата, а патето и котето чакали до прага. Прибрал си овцете старецът, влязъл в колибата и извадил камъчето. Като светнало онуй ми ти камъче - цялата колиба озарило. Котето и патето си затулили с лапички очите - да не ослепеят. Дядо Павел се навечерял и си рекъл:- Защо ми трябва други работи да искам от камъчето, когато си имам всичко: и колиба, и овце, и сиренце, ето сега и светлинка ми грейна на трапезата.Легнал си да спи. Ала сън не му дохождал. Почнал да си мисли: "Защо пък да не опитам камъчето? Я да поискам нещо! Какво ли да поискам, какво ли да поискам - ще поискам един мраморен дворец."Станал от постелята, посегнал към камъчето, което си светело на полицата. Взел го, чукнал го три пъти по земята и рекъл:- Да ми дойде тука един мраморен дворец!Додето изрече тия думи - ето че колибата се отместила, загубила се някъде и на мястото й се появил чуден мраморен дворец. Стените на стаите били от огледала, съдовете от чисто злато, а столовете и масите - от слонова кост. Учудил се старецът, разходил се по стаите, разгледал ги и легнал на едно меко пухено легло. Скрил камъчето в пазвата си.Не щеш ли, нея вечер дошъл да го навести съседът му Иван.- Дойдох - рекъл Иван - да те видя жив ли си и да си поприказваме, защото не ми се спеше тая нощ. Какво е туй чудо? Не мога да повярвам на очите си! Кой ти издигна тоя дворец?- Камъчето - отвърнал дядо Павел и се усмихнал.- Кое камъче? Я дай да видя туй камъче!Дядо Павел бръкнал в пазвата си, извадил камъчето и му го подал. Иван го разгледал и попитал:- Ами как построи туй малко камъче такъв дворец?Дядо Павел му разправил как и си прибрал камъчето. Приказвали, що приказвали, почнали да се прозяват.- Остани да нощуваш, Иване, в моя дом - поканил дядо Павел съседа си.- Къде ще легна?- Легни до мене на тоя пух!Легнал Иван до стареца и почнал да слухти. Чакал стопанинът да захърка. Щом дядо Павел захъркал, Иван бръкнал в пазвата му взел камъчето, чукнал го три пъти на земята и рекъл:- Да дойдат четирима кралимарковци, да вземат този дворец и да го отнесат отвън Дунава!Додето изрече тия думи, явили се четирима кралимарковци, вдигнали двореца и го понесли. Иван с камъчето поел подире им, а дядо Павел останал. Кога се събудил сутринта - погледнал наоколо и що да види? - няма никакъв дворец, няма го и безценното камъче. Само вехтата плочена колиба, котето и патето. Заплакал старецът с два реда сълзи. Нажалили се овцете и блейнали. Домъчняло на котето, докривяло и на патето.- Искаш ли да идем отвъд Дунава за дядовото камъче? - казало котето.- Искам - съгласило се патето.Тръгнали. Извървели цялата Дунавска равнина, стигнали широката тиха река Дунав.- Аз мога да плувам - рекло патето, - а ти не можеш. Качвай се на гърба ми да те пренеса отвъд!Качило се котето върху гърба на своето другарче, а патето преплувало отвъд. Повървели още малко, стигнали двореца. Промъкнали се в градината и влезли през един отворен прозорец. Заварили Иван - спи на пухеното легло, а камъчето скрил под езика си. Те разбрали, че то е там, защото в Ивановото гърло блещукала светлинка.- Как да го взема от устата му? - попитало патето.- Ще ти кажа как - отвърнало котето. - Аз ще натопя опашката си в кратунката с червения пипер и ще погладя с нея Ивановия нос. Иван ще кихне и камъчето ще падне от устата му.Както рекло, тъй сторило котето. Натопило опашката си в пипера, погладило Ивановия нос, Иван кихнал и камъчето изскочило от устата му. Котето го грабнало и хукнало да бяга. Подире му се завтекло патето. Бягали, бягали, стигнали пак до Дунава. Котето яхнало патето и патето заплувало. Насред Дунава патето се обадило:- Какво е туй чудно камъче, дай да го видя!- Не може сега - ще го изтървем във водата. Когато излезем на брега, ще го гледаш.- Дай го сега или ще се гмурна във водата и ти ще се удавиш! - заграчило патето.Котето се уплашило и рекло:- Дръж!Патето посегнало да вземе камъчето с крачето си, ала го изтървало. Камъчето цамбурнало във водата и потънало.Излезли двете животинки на брега и заплакали.Минал един рибар с въдица и ги запитал:- Котенце, патенце, защо плачете?- Гладни сме - измяукало котето.Рибарят пуснал въдицата във водата, хванал една голяма риба и я дал на патето и котето.- На - рекъл им той - че да не плачете!Котето и патето отнесли рибата във върбалака, почнали да ядат и какво, мислите, намерили в корема й? Намерили камъчето. Рибата стояла във водата с отворено гърло и щом патето изтървало камъчето, тя го налапала.Зарадвали се много животинките, затепкали пак през Дунавското поле, извървели го и стигнали дядовата Павлова кошара. Дядо Павел лежал на замята и плачел. Търкулнали камъчето до главата му. Тогава изведнъж дядовите Павлови очи светнали. Грабнал старецът камъчето, чукнал с него три пъти по земята и викнал:- Искам тука Иван - вързан в един чувал!Додето изрече тия думи - напреде му се изтърсил един чувал, а вътре - Иван. Грабнал си тоягата дядо Павел и - тупа-лупа - дръпнал на Иван един бой, па го развързал и го изпроводил да си ходи.След туй старият овчар си прибрал камъчето в кесията и рекъл:- Не ми трябва никакъв дворец, защото Иван ще го открадне пак. Зная му нрава.И тръгнал подир овцете си. Всяка вечер слагал камъчето на полицата - да му свети. А когато се поминал, гущерчето влязло в колибата и пак си прибрало камъчето.
отговор Сигнализирай
664
Анонимен
преди 13 години
Харесвам 2 Не харесвам 1
Безценното камъчеДядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата - едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник - да му свети нощно време.Веднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък - сякаш тънка *** свирила жална песен.Навлязъл в шумака, да разбере какво има, и видял, че гората гори и пращи, а край един обгорял пън се гърчи в пламъците пъстро гущерче и пищи.- Овчарко - продумало гущерчето, като го зърнало, - братко, помогни ми да изляза от огъня!Дядо Павел отвърнал:- Да ти помогна, но как да нагазя в тая жар? Ще ми изгорят краката!- Тогава подай тоягата си - аз ще се хвана за нея, а ти че изтегли.Дядо Павел протегнал дългата си овчарска тояга, гущерчето стъпило на нея и се измъкнало от огъня.- Искам да ти се отплатя - продумало гущерчето, като дошло на себе си, - ела подире ми!- Какво ще ми дадеш? - попитал дядо Павел.- Аз съм чедо - рекло гущерчето - на гущерския цар. Моят баща живее в една дълбока и тъмна пещера. На короната му има девет безценни камъчета, които светят като девет слънца. Ще ти дам едното.Тръгнало гущерчето по тревата надолу към реката, потеглил подире му старецът. Вървели, що вървели - стигнали до пещерата.- Ти почакай тук, пък аз ще ида за камъка! - продумало гущерчето.Дядо Павел седнал на земята. Свечерило се вече. Додето гущерчето излезе - станало тъмно. Най-сетне то се показало с безценното камъче в уста. Когато излязло - цялата поляна наоколо грейнала. Птичките от околните дървета трепнали с криле и зачуруликали. Те помислили, че вече се е съмнало и слънцето е огряло.- Вземи туй камъче и си *** в колибата. Трябва да ти кажа, че туй камъче не е само за светене. То може да прави и други работи. Когато стигнеш вкъщи, почукай с камъчето три пъти по земята и речи:- Да ми дойде туй и туй! - Каквото поискаш, ще ти дойде.Взел дядо Павел светлото камъче и го погледнал: то било голямо колкото лешник. Пуснал го в торбата си и кривнал към колибата. Заварил стадото си пред кошарата, а патето и котето чакали до прага. Прибрал си овцете старецът, влязъл в колибата и извадил камъчето. Като светнало онуй ми ти камъче - цялата колиба озарило. Котето и патето си затулили с лапички очите - да не ослепеят. Дядо Павел се навечерял и си рекъл:- Защо ми трябва други работи да искам от камъчето, когато си имам всичко: и колиба, и овце, и сиренце, ето сега и светлинка ми грейна на трапезата.Легнал си да спи. Ала сън не му дохождал. Почнал да си мисли: "Защо пък да не опитам камъчето? Я да поискам нещо! Какво ли да поискам, какво ли да поискам - ще поискам един мраморен дворец."Станал от постелята, посегнал към камъчето, което си светело на полицата. Взел го, чукнал го три пъти по земята и рекъл:- Да ми дойде тука един мраморен дворец!Додето изрече тия думи - ето че колибата се отместила, загубила се някъде и на мястото й се появил чуден мраморен дворец. Стените на стаите били от огледала, съдовете от чисто злато, а столовете и масите - от слонова кост. Учудил се старецът, разходил се по стаите, разгледал ги и легнал на едно меко пухено легло. Скрил камъчето в пазвата си.Не щеш ли, нея вечер дошъл да го навести съседът му Иван.- Дойдох - рекъл Иван - да те видя жив ли си и да си поприказваме, защото не ми се спеше тая нощ. Какво е туй чудо? Не мога да повярвам на очите си! Кой ти издигна тоя дворец?- Камъчето - отвърнал дядо Павел и се усмихнал.- Кое камъче? Я дай да видя туй камъче!Дядо Павел бръкнал в пазвата си, извадил камъчето и му го подал. Иван го разгледал и попитал:- Ами как построи туй малко камъче такъв дворец?Дядо Павел му разправил как и си прибрал камъчето. Приказвали, що приказвали, почнали да се прозяват.- Остани да нощуваш, Иване, в моя дом - поканил дядо Павел съседа си.- Къде ще легна?- Легни до мене на тоя пух!Легнал Иван до стареца и почнал да слухти. Чакал стопанинът да захърка. Щом дядо Павел захъркал, Иван бръкнал в пазвата му взел камъчето, чукнал го три пъти на земята и рекъл:- Да дойдат четирима кралимарковци, да вземат този дворец и да го отнесат отвън Дунава!Додето изрече тия думи, явили се четирима кралимарковци, вдигнали двореца и го понесли. Иван с камъчето поел подире им, а дядо Павел останал. Кога се събудил сутринта - погледнал наоколо и що да види? - няма никакъв дворец, няма го и безценното камъче. Само вехтата плочена колиба, котето и патето. Заплакал старецът с два реда сълзи. Нажалили се овцете и блейнали. Домъчняло на котето, докривяло и на патето.- Искаш ли да идем отвъд Дунава за дядовото камъче? - казало котето.- Искам - съгласило се патето.Тръгнали. Извървели цялата Дунавска равнина, стигнали широката тиха река Дунав.- Аз мога да плувам - рекло патето, - а ти не можеш. Качвай се на гърба ми да те пренеса отвъд!Качило се котето върху гърба на своето другарче, а патето преплувало отвъд. Повървели още малко, стигнали двореца. Промъкнали се в градината и влезли през един отворен прозорец. Заварили Иван - спи на пухеното легло, а камъчето скрил под езика си. Те разбрали, че то е там, защото в Ивановото гърло блещукала светлинка.- Как да го взема от устата му? - попитало патето.- Ще ти кажа как - отвърнало котето. - Аз ще натопя опашката си в кратунката с червения пипер и ще погладя с нея Ивановия нос. Иван ще кихне и камъчето ще падне от устата му.Както рекло, тъй сторило котето. Натопило опашката си в пипера, погладило Ивановия нос, Иван кихнал и камъчето изскочило от устата му. Котето го грабнало и хукнало да бяга. Подире му се завтекло патето. Бягали, бягали, стигнали пак до Дунава. Котето яхнало патето и патето заплувало. Насред Дунава патето се обадило:- Какво е туй чудно камъче, дай да го видя!- Не може сега - ще го изтървем във водата. Когато излезем на брега, ще го гледаш.- Дай го сега или ще се гмурна във водата и ти ще се удавиш! - заграчило патето.Котето се уплашило и рекло:- Дръж!Патето посегнало да вземе камъчето с крачето си, ала го изтървало. Камъчето цамбурнало във водата и потънало.Излезли двете животинки на брега и заплакали.Минал един рибар с въдица и ги запитал:- Котенце, патенце, защо плачете?- Гладни сме - измяукало котето.Рибарят пуснал въдицата във водата, хванал една голяма риба и я дал на патето и котето.- На - рекъл им той - че да не плачете!Котето и патето отнесли рибата във върбалака, почнали да ядат и какво, мислите, намерили в корема й? Намерили камъчето. Рибата стояла във водата с отворено гърло и щом патето изтървало камъчето, тя го налапала.Зарадвали се много животинките, затепкали пак през Дунавското поле, извървели го и стигнали дядовата Павлова кошара. Дядо Павел лежал на замята и плачел. Търкулнали камъчето до главата му. Тогава изведнъж дядовите Павлови очи светнали. Грабнал старецът камъчето, чукнал с него три пъти по земята и викнал:- Искам тука Иван - вързан в един чувал!Додето изрече тия думи - напреде му се изтърсил един чувал, а вътре - Иван. Грабнал си тоягата дядо Павел и - тупа-лупа - дръпнал на Иван един бой, па го развързал и го изпроводил да си ходи.След туй старият овчар си прибрал камъчето в кесията и рекъл:- Не ми трябва никакъв дворец, защото Иван ще го открадне пак. Зная му нрава.И тръгнал подир овцете си. Всяка вечер слагал камъчето на полицата - да му свети. А когато се поминал, гущерчето влязло в колибата и пак си прибрало камъчето.
отговор Сигнализирай
663
Няма такъв простак
преди 13 години
Харесвам 8 Не харесвам 1
Всички знаят че тази тиква е осмото чудо на света по простотия. Но това вече надминава всякакви допостими граници. Той си е *** необразован селендур,но няма ли поне един по-умен от неговите съветници? Това не може да е изказване на държавна глава от Европа. Да говори за палежи само след няколко дни от размириците в Англия е самоубийство на неговият имидж в Европа. Очаквайте отзиви от палещите се страни Великобритания,Франция и Германия които носят на гърба си умопомрачени правителста като герб.Боко, Боко, ще видиш еврофондове през крив макарон след това глупаво изявление. *** нещастен.
отговор Сигнализирай
662
Анонимен
преди 13 години
Харесвам 3 Не харесвам 2
Безценното камъчеДядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата - едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник - да му свети нощно време.Веднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък - сякаш тънка *** свирила жална песен.Навлязъл в шумака, да разбере какво има, и видял, че гората гори и пращи, а край един обгорял пън се гърчи в пламъците пъстро гущерче и пищи.- Овчарко - продумало гущерчето, като го зърнало, - братко, помогни ми да изляза от огъня!Дядо Павел отвърнал:- Да ти помогна, но как да нагазя в тая жар? Ще ми изгорят краката!- Тогава подай тоягата си - аз ще се хвана за нея, а ти че изтегли.Дядо Павел протегнал дългата си овчарска тояга, гущерчето стъпило на нея и се измъкнало от огъня.- Искам да ти се отплатя - продумало гущерчето, като дошло на себе си, - ела подире ми!- Какво ще ми дадеш? - попитал дядо Павел.- Аз съм чедо - рекло гущерчето - на гущерския цар. Моят баща живее в една дълбока и тъмна пещера. На короната му има девет безценни камъчета, които светят като девет слънца. Ще ти дам едното.Тръгнало гущерчето по тревата надолу към реката, потеглил подире му старецът. Вървели, що вървели - стигнали до пещерата.- Ти почакай тук, пък аз ще ида за камъка! - продумало гущерчето.Дядо Павел седнал на земята. Свечерило се вече. Додето гущерчето излезе - станало тъмно. Най-сетне то се показало с безценното камъче в уста. Когато излязло - цялата поляна наоколо грейнала. Птичките от околните дървета трепнали с криле и зачуруликали. Те помислили, че вече се е съмнало и слънцето е огряло.- Вземи туй камъче и си *** в колибата. Трябва да ти кажа, че туй камъче не е само за светене. То може да прави и други работи. Когато стигнеш вкъщи, почукай с камъчето три пъти по земята и речи:- Да ми дойде туй и туй! - Каквото поискаш, ще ти дойде.Взел дядо Павел светлото камъче и го погледнал: то било голямо колкото лешник. Пуснал го в торбата си и кривнал към колибата. Заварил стадото си пред кошарата, а патето и котето чакали до прага. Прибрал си овцете старецът, влязъл в колибата и извадил камъчето. Като светнало онуй ми ти камъче - цялата колиба озарило. Котето и патето си затулили с лапички очите - да не ослепеят. Дядо Павел се навечерял и си рекъл:- Защо ми трябва други работи да искам от камъчето, когато си имам всичко: и колиба, и овце, и сиренце, ето сега и светлинка ми грейна на трапезата.Легнал си да спи. Ала сън не му дохождал. Почнал да си мисли: "Защо пък да не опитам камъчето? Я да поискам нещо! Какво ли да поискам, какво ли да поискам - ще поискам един мраморен дворец."Станал от постелята, посегнал към камъчето, което си светело на полицата. Взел го, чукнал го три пъти по земята и рекъл:- Да ми дойде тука един мраморен дворец!Додето изрече тия думи - ето че колибата се отместила, загубила се някъде и на мястото й се появил чуден мраморен дворец. Стените на стаите били от огледала, съдовете от чисто злато, а столовете и масите - от слонова кост. Учудил се старецът, разходил се по стаите, разгледал ги и легнал на едно меко пухено легло. Скрил камъчето в пазвата си.Не щеш ли, нея вечер дошъл да го навести съседът му Иван.- Дойдох - рекъл Иван - да те видя жив ли си и да си поприказваме, защото не ми се спеше тая нощ. Какво е туй чудо? Не мога да повярвам на очите си! Кой ти издигна тоя дворец?- Камъчето - отвърнал дядо Павел и се усмихнал.- Кое камъче? Я дай да видя туй камъче!Дядо Павел бръкнал в пазвата си, извадил камъчето и му го подал. Иван го разгледал и попитал:- Ами как построи туй малко камъче такъв дворец?Дядо Павел му разправил как и си прибрал камъчето. Приказвали, що приказвали, почнали да се прозяват.- Остани да нощуваш, Иване, в моя дом - поканил дядо Павел съседа си.- Къде ще легна?- Легни до мене на тоя пух!Легнал Иван до стареца и почнал да слухти. Чакал стопанинът да захърка. Щом дядо Павел захъркал, Иван бръкнал в пазвата му взел камъчето, чукнал го три пъти на земята и рекъл:- Да дойдат четирима кралимарковци, да вземат този дворец и да го отнесат отвън Дунава!Додето изрече тия думи, явили се четирима кралимарковци, вдигнали двореца и го понесли. Иван с камъчето поел подире им, а дядо Павел останал. Кога се събудил сутринта - погледнал наоколо и що да види? - няма никакъв дворец, няма го и безценното камъче. Само вехтата плочена колиба, котето и патето. Заплакал старецът с два реда сълзи. Нажалили се овцете и блейнали. Домъчняло на котето, докривяло и на патето.- Искаш ли да идем отвъд Дунава за дядовото камъче? - казало котето.- Искам - съгласило се патето.Тръгнали. Извървели цялата Дунавска равнина, стигнали широката тиха река Дунав.- Аз мога да плувам - рекло патето, - а ти не можеш. Качвай се на гърба ми да те пренеса отвъд!Качило се котето върху гърба на своето другарче, а патето преплувало отвъд. Повървели още малко, стигнали двореца. Промъкнали се в градината и влезли през един отворен прозорец. Заварили Иван - спи на пухеното легло, а камъчето скрил под езика си. Те разбрали, че то е там, защото в Ивановото гърло блещукала светлинка.- Как да го взема от устата му? - попитало патето.- Ще ти кажа как - отвърнало котето. - Аз ще натопя опашката си в кратунката с червения пипер и ще погладя с нея Ивановия нос. Иван ще кихне и камъчето ще падне от устата му.Както рекло, тъй сторило котето. Натопило опашката си в пипера, погладило Ивановия нос, Иван кихнал и камъчето изскочило от устата му. Котето го грабнало и хукнало да бяга. Подире му се завтекло патето. Бягали, бягали, стигнали пак до Дунава. Котето яхнало патето и патето заплувало. Насред Дунава патето се обадило:- Какво е туй чудно камъче, дай да го видя!- Не може сега - ще го изтървем във водата. Когато излезем на брега, ще го гледаш.- Дай го сега или ще се гмурна във водата и ти ще се удавиш! - заграчило патето.Котето се уплашило и рекло:- Дръж!Патето посегнало да вземе камъчето с крачето си, ала го изтървало. Камъчето цамбурнало във водата и потънало.Излезли двете животинки на брега и заплакали.Минал един рибар с въдица и ги запитал:- Котенце, патенце, защо плачете?- Гладни сме - измяукало котето.Рибарят пуснал въдицата във водата, хванал една голяма риба и я дал на патето и котето.- На - рекъл им той - че да не плачете!Котето и патето отнесли рибата във върбалака, почнали да ядат и какво, мислите, намерили в корема й? Намерили камъчето. Рибата стояла във водата с отворено гърло и щом патето изтървало камъчето, тя го налапала.Зарадвали се много животинките, затепкали пак през Дунавското поле, извървели го и стигнали дядовата Павлова кошара. Дядо Павел лежал на замята и плачел. Търкулнали камъчето до главата му. Тогава изведнъж дядовите Павлови очи светнали. Грабнал старецът камъчето, чукнал с него три пъти по земята и викнал:- Искам тука Иван - вързан в един чувал!Додето изрече тия думи - напреде му се изтърсил един чувал, а вътре - Иван. Грабнал си тоягата дядо Павел и - тупа-лупа - дръпнал на Иван един бой, па го развързал и го изпроводил да си ходи.След туй старият овчар си прибрал камъчето в кесията и рекъл:- Не ми трябва никакъв дворец, защото Иван ще го открадне пак. Зная му нрава.И тръгнал подир овцете си. Всяка вечер слагал камъчето на полицата - да му свети. А когато се поминал, гущерчето влязло в колибата и пак си прибрало камъчето.
отговор Сигнализирай
661
Гордо Герберче
преди 13 години
Харесвам 8 Не харесвам 5
Знам че ние сме най-големият гаф в историята на България. Знам че ние докарахме страната до дъното на Европа. Но ние ще победим отново. Някой ще попита защо. Защото всичко годно и интелигентно се изнесе в чужбина и тук останаха само нашият любим електорат-***,чалгари,диви селяни, грозни силиконови пачаври,дебелог*зи мутри и некадърни простаци с основно образование. Те ще гласуват за нас отново.
отговор Сигнализирай
660
anonimen
преди 13 години
Харесвам 4 Не харесвам 1
abe gledam tuka edin mnogo se vdaxnovil be,Balgaria bila na prav pat ,vse4ki 4estni xora vijdali,tezi deto kritikyvali pravitelstvota bili komunisti-da kato gledam praviq pat,po koito sme tragnali evalaa kazvam na pravitelstvoto,vsqka peta firma v siviq sektor i to po oficialni danni,i bezraboticata nikoi ne q znae kolko e ,napravo mistika,i tova ako e praviq pat o6te edin pat evalaaaa
отговор Сигнализирай
659
До 670-лека нощ
преди 13 години
Харесвам 11 Не харесвам 4
Спортната зала в София, открита шумно от Бойко Борисов с музика и плакати Благодарим ти, Бойко, всъщност е заслуга на предишната министърка на спорта Весела Лечева (тогава беше не министерство, а Държавна агенция за младежта и спорта). Тя успява да убеди предишното правителство да построят залата, да отпуснат пари и да започнат строителството.През февруари 2008 г. правителството на омразната тройна коалиция взима решение, че ще строи залата като държавна. Убедено е от Лечева, че това няма да стане бързо нито с публично-частно партньорство, нито с чужд инвеститор, нито с право на ползване. Правителството отпуска терен и 107 млн. лв. за строителството.Първата копка е направена на 2 юли 2009 г. от самата Весела Лечева. Тогава тя каза: Радвам се, че все пак началото е вече факт и след две години София ще разполага наистина с модерно спортно съоръжение.Защо Борисов не я покани на откриването, да излезе до него на сцената? На отделна ложа на балконите се пъчеха министрите на Бойко.Преди време Борисов се похвали, че намалил цената на залата от 107 на 90 млн. лева, като притиснал изпълнителя Главболгарстрой. Това обаче се оказа за сметка на друго изпълнителят коригирал проекта и намалил общата площ и дължина на залата, височини на тавани и размера на паркинга.По въпроса има цяла серия лъжи от строители и инвеститори. Първо признават, че заради реката в близост намалили местата на паркинга от 1100 на 980, после взеха да лъжат, че ги увеличили от 720 на 980. Като площ залата е намалена с около 20%, за височините никой няма да седне да доказва и да се занимава.В нея няма да могат да се правят големи лекоатлетически състезания не достигат 7 м дължина за писта за бягане. По въпроса стана скандал и с това се занимава дори парламентарна комисия преди около година. И освен това крайната цена на залата се оказва около 110 млн. лева. През април изтече информация, че са похарчени 108 млн. лв.Тоест Бойко избудалка всички. Първо че е намалил цената на залата, с което я окепази. Второ че тя е изцяло негова заслуга.Залата има капацитет, който ще могат да запълват 100% само концерти на рок групи. За пръв и последен път я виждаме пълна на спортно състезание като на откриването, с раздадени безплатни билети.Отпуснатите от предишното правителство 107 млн. лева може да се разглеждат като един от най-лекомислените харчове във време на криза. Годишната издръжка на залата ще е около 2,5 млн. лева, а сегашните не са намерили още генерален спонсор, няма и да намерят за толкова пари.Борисов, който обвиняваше Тройната коалиция за какви ли не харчове, този път се изфука с нейната зала. И негови клакьори размахваха плакати Залата е супер, благодарим ти, Бойко.Навремето на публични прояви с Тодор Живков най-много да размахваха плакати Благодарим ти, партио!. За тогавашния едноличен властник на държавата имаше какви ли не хвалби, ама той не се беше сетил да си организира плакати с лична благодарност.Тодор Живков построи две Българии, а Бойко три такава шега беше написал някой във форумите в интернет по повод самохвалското откриване на залата.
отговор Сигнализирай
658
за 680
преди 13 години
Харесвам 3 Не харесвам 2
губиш по точки другарю, ще си публикувам по късно коментарите, като заспите.....тъпите ви педераски номера не минават :))
отговор Сигнализирай
657
До 670-лека нощ
преди 13 години
Харесвам 6 Не харесвам 2
ИДВА ТЪМНИНА В ТУНЕЛА. А БЪЛГАРИЯ СИ ИМА НЕАДЕКВАТЕН ПРЕМИЕР. Световните борси се сринаха рекордно в четвъртък. По цял свят инвеститорите започнаха масови разпродажби на акции. Цените полетяха надолу, спадът на индексите на борсите за ден е 4-5% - толкова не е бил от разгара на финансовата криза. На следващия ден, в петък, акциите изгубиха още 3% средно. Всичко натрупано като растеж за 2011 г. се изпари за един ден. Общо за седмицата спадът беше средно 8,5%. Светът заговори за нова рецесия. А ден преди шока Барозу прати тревожно писмо до европейските лидери да се направи тотална преоценка на спасителните фондове на ЕС, защото все повече страни затъват в дългова криза.Българските медии не се вълнуват от тия работи, тук е провинциална държава, тя се интересува от своите си неща и от рязането на лентички.Какво я чака България? Растежът, с който се похвали Дянков за 2010 г. и началото на 2011 г. се дължи главно на износа. Онези български производства, които са оцелели в кризата, започнаха да изнасят, заради по-голямото търсене в Европа. Сега то ще секне. Износът е главно на суровини, хранителни продукти, но почти никакъв на индустриални продукти.Вътрешното потребление и производство се е свило драстично. Вносът е намалял рязко, заради липсата на потребление и това помага на България да се спаси от сериозен отрицателен търговски баланс.Дянков и Борисов с финансовия си режим дръпнаха ръчната спирачка на икономиката. Закъсването е тотално и прикрито. За него не пишат. Хиляди фирми са във фактически фалит, който само не е обявен официално.Неадекватният ни премиер създава у слабообразованото население представата, че държавата се оправя, защото той открива магистрали и спортни зали. А производство няма. За него никой не го е грижа. Основната грижа на Борисов е Дянков да му отпусне милионите за магистрали, а после двамата чакат да се върнат 80% от тях от европейските фондове. Те се връщат със закъснение от около половин година, но занапред току виж някой проект не бъде одобрен от Европа и се окаже, че премиерът рисково е похарчил от бюджета пари, които не могат да се върнат.В момента България няма премиер и правителство, които да се грижат за растежа на икономиката. Те се прочуха само с рестрикции. Те орязаха тотално бюджета за образование и наука единствените сфери, които в малка България могат да донесат развитие, макар и не веднага.Двамата успяха да похарчат половината от фискалния резерв, оставен от предишното правителство, докато гръмогласно го обвиняваха за харчове. Не са реформирали нито здравеопазване, нито пенсионна система (освен че национализираха частните пенсионни фондове). Опитите им за реформи в образование, тук и там, са по-скоро вредни. Парите от бюджета продължават да се харчат неефективно.И сега идва нова световна рецесия.Малко успокоение е, че Дянков стиска кесията и трудно дава пари. Както я стиска, ще похарчи и другата половина от фискалния резерв.
отговор Сигнализирай
656
за 677
преди 13 години
Харесвам 6 Не харесвам 4
Ти май си на 2 години иначе щеше да помниш купоните на луканов и хиперинфлацията на виденов...за тебе не знам, аз съм си добре, другарю
отговор Сигнализирай
Новини