IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Сложихме таван на бонусите, доволен е Дянков


Обратно в новината

Коментари

Напиши коментар Коментари

6
Анонимен
преди 12 години
Харесвам 12 Не харесвам 2
Тоя жалък очилат *** Пърдянков наистина е отвратителен наглец, за пореден път хората могат да се убедят в това при такова изказване.
отговор Сигнализирай
5
Анонимен
преди 12 години
Харесвам 15 Не харесвам 3
Господин Дянков,тази администрация изобщо вършили някаква работа ,за да получава и бонуси?
отговор Сигнализирай
4
!
преди 12 години
Харесвам 14 Не харесвам 3
Този в огледало гледа ли се?! Гнус- и отвътре, и отвън!
отговор Сигнализирай
3
Дянкооов,
преди 12 години
Харесвам 32 Не харесвам 4
А КОГА ЩЕ ПОМИСЛИТЕ ЗА "БОНУСИТЕ" НА ПЕНСИОНЕРИТЕ???
отговор Сигнализирай
2
Проста аритметика
преди 12 години
Харесвам 19 Не харесвам 5
Как не ви срам на фона на безработицата и беднотията,видите ли тия от гроб ограничили бонусите до 10-ет заплати в годината,живеем в някакъв параграф-22,на изборите празен плик за всички вас грабливи политици това е нашия отговор...
отговор Сигнализирай
1
Разпространявайте го
преди 12 години
Харесвам 22 Не харесвам 2
Това ПОТРЕСАВАЩО стихотворение е "копнато" от слабопопулярен сайт!Не е известен нито автора, нито кога е написано.Разпространявайте го във всеки по-популярен сайт!Контейнерите за *** до блока.Тук всяка сутрин идваше жена,във вехти дрехи,слаба ,невисока,с количка, а през зимата с шейна.Преглеждаше в сместа добре нещата,отделяше полезните на вид.Изглеждаше ми странно тя позната,в походка,маниер,гърбът превит.Бях все зает,началник-в общината,до службата ме караха с кола.И само сутрин, точно до врататая виждах беше с очила.Веднъж обаче тя ме заговори.Попита ме с усмивка за часа.Невероятно близка ми се стори.И я познах познах я по гласа.Бе моята учителка любимав последния гимназиален клас.Заместваше почти една година.Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.Цял ден на работа за нея мислих -УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.В бюрото нещо търсех, нещо чистех-бях станал ученикът Божидар.Не бе познала в мене ученика.Самият аз бях доста променен -солиден, тежък, лика и приликас мастит, авторитетен бизнесмен.На заранта я чаках много рано.Прекрасно утро. Неработен ден.В *** ми на дъното прибранолежи кашонче, дар голям от мен.Усетих зад гърба си, че пристига.Изсипах кофата с *** завчас.И без дори главата да повдигна,прибрах се бързо на бегом у нас.В кашончето бях сложил 300 евро,кафе, парфюм, кутия с шоколад.Вълнувах се и бе ми малко нервно,но в себе си се чувствах много млад.Закусих и полегнах на дивана.На входната врата се позвъни.Излязох да отворя никой няма.Пред прага плик, кашончето встрани.Не те ли учих драги Божидаре,че всяка работа краси Човек.Дори и бедността от Бога дар е,дори и в двадесет и първи век.Нима в очите ти съм просякиня?Срамуваш се да поговориш с мен.Обратно връщам твойта милостиняи знай ще легна гладна този ден.Не прося милост, бедността не крия.Клошар съм, няма как, не върша грях.Това прочетох, щях да се убия.Учителката вече не видях.
отговор Сигнализирай
Новини