Президентското съдебно вето разлюти споровете в НС

Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла *** и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да ги преглътне от страх да не разберат слабостта му. Де заповядайте де, не свенете се! канеше го любезно управителят, аз толкова години не съм турял тиква в устата си и се пак стомахът ми я приема! Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! отговори Душко и си помисли: гледай, какво диване излязох, трябваше да взема! И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече "сбогом" и излезе. Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си: Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те бягай, дават ли ти взимай, ама де главо, де! И Душко неодобрително удари с пръст главата си. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква махни го човек без култура, ***, с една дума ***. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората! И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни. От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва. Седне в канцеларията да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но се му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква... Скара ли се с някого от другарите си в канцеларията, веднага ще го нарече или печена тиква, или какво се червиш като печена тиква, или я се погледни, моля ти се, какъв си пияница от главата ти се вдига пара като от печена тиква! Нощем, щом заспи, мъчителният призрак на тиквата пак иде. Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, края му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си откъсне, но щом се наведе, тиквата изчезва. Той пак върви по полето. Поле, но не поле, а някаква си канцелария, уж широка канцелария! Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и се расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина, по-голяма и почва по-бързо и по-силно да се търкаля към него. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него. отговор Сигнализирай

Имаме много слаб и неподготвен Президент! Ще има още много да му берем срама! отговор Сигнализирай

Плевнелиев дали ще продължи да се подчинява на бате Бойко след това вето?? СИЛНО се надяваме че не, макар фактите си говорят друго. отговор Сигнализирай

Когато Росен започне да взима решенията сам, тогава ще се поуспокоят тези малко. Докато Бойко му помага, все така ще я бъде. отговор Сигнализирай

Писна ми от вечни депутати и политици , като Корнезов , Миков и др.плъшоци! отговор Сигнализирай