ДПС-Добрич с надпис "Долу ДПС"

Що,тука много се заканвате,ама на улицата мълчите!?Че това ако не е страх какво е?Не казвам,че е правилния начин,но за това вие се заканвате?Що не го правите на англичанин или немец,като говори на свой език? отговор Сигнализирай

Евала!Това сме ние!Тези тук само по форумите много знаят,ама на улицата никой за нищо не ме закача!Дори и като говоря на турски,знам ,че се дразнят ,но мълчат!Големи страхливци са!А на този,дето публикувал стихотворение,искам да го питам,поета къде ли е видял българин със смело сърце,явно се е размечтал!? отговор Сигнализирай

ДПС е най-вредната партия за България от всички партии до сега.Има план ако Косово бъде признато за държава нашите турци надолу също да поискат автономия.Управлявящите ни по всяка вероятност ще ни продадат отново и ще абдикират сигурно по други континенти и ще се покрият в миша дупка.А нас кво ни чака не се знае -нов батак или ново косово?Дано дойде на власт някоя силна партия която да отстрани дпс от власта.Бог да пази България и Българите. отговор Сигнализирай

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА11 август 1877Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторйята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупенте окови и дирите стиднипо врата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!Нека. Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде навръх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторья кат легенда грей,едно име ново, голямо антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът.О, Шипка!Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата диваи тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: "Търчете! Тамо са раите!"И ордите тръгват с викове сърдити,и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.Върхът отговаря с други вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи.Пушкалата екнат. Турците ревът,насипи налитат и падат, и мрът; -Идат като тигри, бягат като овции пак се зарвъщат; българи, орловцикат лъвове тичат по страшний редут,не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаян, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Талазите идат; всичките нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гороломно: "Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци!на вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!"При тез думи силни дружините гордиочакват геройски душманските ордибесни и шумещи! О, геройски час!Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва - гърдите остаяти сладката радост до крак да измрътпред цяла вселена, на тоз славен рът,с една смърт юнашка и с една победа."България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!"Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там."Грабайте телата!" - някой си изкряс отговор Сигнализирай

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА11 август 1877Нека носим йоще срама по челото,синила от бича, следи от теглото;нека спомен люти от дни на позорда висне кат облак в наший кръгозор;нека ни отрича исторйята, века,нека е трагично името ни; некаБеласица стара и новий Батакв миналото наше фърлят своя мрак;нека да ни сочат с присмехи обиднисчупенте окови и дирите стиднипо врата ни още от хомота стар;нека таз свобода да ни бъде дар!Нека. Но ний знаем, че в нашто недавносвети нещо ново, има нещо славно,що гордо разтупва нашите гърдии в нас чувства силни, големи плоди;защото там нейде навръх планината,що небето синьо крепи с рамената,издига се някой див, чутовен връх,покрит с бели кости и със кървав мъхна безсмъртен подвиг паметник огромен;защото в Балкана има един спомен,има едно име, що вечно живейи в нашта исторья кат легенда грей,едно име ново, голямо антично,като Термопили славно, безгранично,що отговор дава и смива срамът,и на клеветата строшава зъбът.О, Шипка!Три деня младите дружиникак прохода бранят. Горските долинитрепетно повтарят на боя ревът.Пристъпи ужасни! Дванайсетий пътгъсти орди лазят по урвата диваи тела я стелят, и кръв я залива.Бури подир бури! Рояк след рояк!Сюлейман безумний сочи върха паки вика: "Търчете! Тамо са раите!"И ордите тръгват с викове сърдити,и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.Върхът отговаря с други вик: ура!И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;дружините наши, оплискани с кърви,пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,и един враг повеч мъртъв да положи.Пушкалата екнат. Турците ревът,насипи налитат и падат, и мрът; -Идат като тигри, бягат като овции пак се зарвъщат; българи, орловцикат лъвове тичат по страшний редут,не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.Щурмът е отчаян, отпорът е лют.Три дни веч се бият, но помощ не иде,от никъде взорът надежда не видии братските орли не фърчат към тях.Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.Талазите идат; всичките нащрек са!Последният напън вече е настал.Тогава Столетов, наший генерал,ревна гороломно: "Млади опълченци,венчайте България с лаврови венци!на вашата сила царят поверипрохода, войната и себе дори!"При тез думи силни дружините гордиочакват геройски душманските ордибесни и шумещи! О, геройски час!Вълните намират канари тогаз,патроните липсват, но волите траят,щикът се пречупва - гърдите остаяти сладката радост до крак да измрътпред цяла вселена, на тоз славен рът,с една смърт юнашка и с една победа."България цяла сега нази гледа,тоя връх висок е: тя ще ни съзре,ако би бегали: да мрем по-добре!"Няма веч оръжье! Има хекатомба!Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,всяко нещо - удар, всяка душа - плам.Камъне и дървье изчезнаха там."Грабайте телата!" - някой си изкряс отговор Сигнализирай