Сертов вън от ДАНС, зоват от ДСБ

Най-гадно е да си вътрешно убеден че си прав, да осъзнаваш това със всяка фибра от тялото ти а властимащите да твърдят точно обратно.Аз пък на времето отказах да ставам съучастник в грабежите и разоряването на един техникум, където директор е все още бивш комсомолец,изкарал ВПШ в Москва, после пребоядисал се в СДС-ар, и нагодил се във новата ситуация.Стабилен гръб и в община, и в полиция и по-нагоре.Като разбра, какво мисля за него, направи ми живота черен.Всичката помия от школуваното му да мачка хората съзнание се изля върху ми.То не бе заплаха за съд, то не бе заплаха за икономическо съсипване на семейството ми, то не бе изкуствено усложняване на работата ми със всички възможни и невъзможни административно-бюрократични спънки...Нямаше даже достоинство даме уволни лично, просто направи така, че сам да напусна.След което, по примера на Гьобелс започна да повтаря всякакви лъжи по мой адрес, но не пред повече от 1 човек, за да няма втори човек свидетел.Изучили са го във партийните школи ка да си пази гърба-няма свидетели а за всичко има документи....На всякъде са така.Прав е човека, цитирал Оруел-"За да са на власт-останалите хора трябва да са в контролирано безумие!".Сега разбра ли, Ангеле, защо толкова ги е страх от малкия и среден бизнес?И не правят нищо за неговото развитие?Малкия е по природа и дух борбен и независим.Винаги ще намери начин да оцелее, при всякакви обстоятелства.И не можеш или не поне изцяло да го държиш в "Контролирано безумие".Най-лесно е с голями структури-държавни или частни, или с показни акции.И малкото журналисти например, готови да пишат, сега са се завряли в миша дупка от страх.Изходите са два- 1.Да се разследват и поощряват журналистически разкрития за всички видове далавери, и да завършва с присъда накрая, но не за журналистите.ИЛИ 2.Да се разреши свободното копуване и носене на оръжие от всички над 18 години,не осъждани и не криминално проявени.Тогава само за няколко месеца нещата ще се наместят от самосебе си.На всекиму е мил живота.Даже и на хората от ДАНС. отговор Сигнализирай

Я Бойко да вземе да ги опакова всичките и на камионите, към Силистра! отговор Сигнализирай

BRAVO 11 TI NAISTINA SI 4OVEK-NO KOI LI OT TEZI MIRIZLIVI BOKLITSI STE TE 4UE I RAZBERE-NO SI MNOGO PRAV STE SI PLATIAT MAKAR 4E OBIKNOVENNIAT BULGARIN SI PLA6TA VSEKI DEN ZARADI TIAX,VSEKI DEN I VSEKI 4AS,A TE JIVEIAT,JIVEIAT,JIVEIAT. отговор Сигнализирай

Само ще припомня нещо, писано през времето на С/Атанас С/Атанасов:Без Мисъл"... за да могат висшите, както ги нарекохме, да запазятзавинаги мястото си, преобладаващото състояние наума трябва да бъде контролираното безумие."/Джордж Оруел, "1984" 22 август 1978 година. Арестуваха ме. Бях 18 годишен. Обвинение - мислил и говорил не според правилата. Пратиха ме в затвора, където се научих да бъда свободен духом даже зад решетките. Навън уплашеното обществено мнение мълчеше. 12 юни 1986 година. Пак ме арестуваха. Бях си позволил да изрека гласно, че съм преследван от властта заради моите мисли. Населението шушукаше, че от Запад са ми платили с долари за мисленето. 27 март 1992 година. Подпалиха къщата ми. Отново бях говорил и писал не това, което трябваше. Хората на улицата ми обръщаха гръб, за да не ги подпалят и тях. А после тайно идваха и ми стискаха ръката: "С теб сме!". Но аз така и не разбрах кое може и кое не може да се говори и мисли свободно. 30 август 1996 година. Този път ми се размина само с уволнение. Междувременно бе настъпила демокрация, имаше многопартийна система и всеки можеше да говори каквото си иска. Стига да имаше какво и пред кого да го каже. Аз имах, поради което ми забраняваха. 4 декември 1998 година. Те бяха отново същите, старите офицери от ДС. И отново изтърбушваха бедния ми дом. Преди това в местния вестник се бе появило съобщение, което можеше да звучи и по следния начин: "Из града са разлепени театрални /съответно филмови/ афиши. Полицията издирва извършителите". И така, те бяха отново същите, само бяха качили по някой килограм към теглото и по някоя звездичка на пагона. Същият бях и аз, и те отново търсеха документираните ми мисли. Иззеха всяка буква, написана от мен, задигнаха без разписка цялата ми лична кореспонденция. Изглежда в България мисълта никога не е преставала да бъде престъпление. Обществото покорно се съгласяваше. Нима ми възразявате? Кажете - кога контролираното безумие е било прекратявано? Имало ли е в страната ни управляващи, които да не са се смятали за вечни? 10 януари 1999 година. Седя и нищо не мисля. По радиото един авторитетен глас ме уверява, че България вече е свободна и демократична държава, че в съвременна България всеки може безопасно да изрази своето мнение. Треперещ от страх, народът бързаше да потвърди: "Така е, вярно е!...". Аз отказвам да мисля. отговор Сигнализирай

ДАНС освен мутрите задължително трявба да подслушва и политиците, които продадоха България, унищожиха икономиката, промишленоста и селското стопанство., докапаха беднотията и прокудиха интелекта ни в чужбина да ратайства От какво ги е страх да не ги подслушват - някои задава си този въпрос. Простолюдието - така нареченият електорат първо нема за какво да го подслушват, няма далавери няма , няма пари за приватизация, не участва в търгове и бордове. отговор Сигнализирай