Стряскат Сидеров със смърт

друго естество. "Да поговорим за теб и за Светлана, за вашите планове в живота" - започна бъдещият тъст, намигайки съучастнически на чичо му Иван. Двамата се познаваха добре семействата се бяха сближили през годините, когато летуваха в съседни бунгала в почивната станция за избрани другари. Много пъти Владислав беше слушал разказите на чичо си, който на няколко ракии споделяше как по време на войната продавал оръжие и на иракчаните, и на иранците. Стигнало се дотам, че веднъж настанили в един и същ ведомствен хотел на армията враждуващите делегации. Още по това време товарите с оръжие тръгвали от пристанище Бургас. Бащата на Светлана не беше толкова словоохотлив. Той поддържаше тесни връзки с Москва и отговаряше за военната ядрена сигурност в страната, въпреки че в България официално нямаше такъв тип оръжия. Тази вечер на балкона в София двамата казаха на Владислав разтърсващи неща. Той научи, че режимът на Живков не е вечен и че предстоят големи сътресения в страната. Похвално било, че следва в историческия факултет, но те имали други планове за Владислав и бъдещата му съпруга. Например търговско училище във Виена, интензивни курсове по английски и отваряне на малко търговско представителство в австрийската столица. За парите и документите да нямат грижи. През 1990г., само няколко месеца след като "прогресивните комунисти" свалиха от власт Живков и в страната започнаха масови демонстрации, тъстът дойде да го види във Виена. Носеше пари, много пари и най-вече безупречен бизнес план, според който Владислав ставаше генерален директор на предприятието, в което до този момент беше единствен служител. Мисията му беше да управлява между Виена и Лондон фондовете и част от стоките на фирмата-майка, базирана в Бургас, чието пристанище вече се управляваше от чичо му Иван. Междувременно страната потъваше в мизерия и безкрайни вътрешни борби, които направиха българския преход най-дългия и най-мъчителния сред бившите сателити на Съветския Съюз. Макар далеч да не е от най-драматичните, историята на Владислав с точни дати, имена и места никога няма да бъде напечатана в български вестник. Рискът е твърде голям както за този, който би я написал, така и за този, който би я публикувал. Историята е твърде банална, направо класическа в тази страна, която от 2007 г. е член на Европейския съюз с някои условия. Толкова банална, че не учудва никого: тайното ограбване на страната от най-безскрупулните членове на предишния режим по време на безкрайния преход е прието за даденост. Затова там, където пресата мълчи, навлиза литературата. Постановката за разпределянето на плячката на Комунистическата партия е като матрица на модерната българска история и е описана в множество български криминални романи. Описанието е учудващо еднотипно, въпреки разликата във възрастта и стила на авторите. Някак между другото двайсетина души, дискретни и почти безлични, напускат едно събрание във вила в покрайнините на София с куфарчета, пълни с милиони долари. отговор Сигнализирай

А така! Ей сега се вижда за кого играе Атака. Точно като се вихри скандала със "само"-убития Емин и Ахмед Доган се чуди как да се измъкне, се появява Воленчо и тръби, че животът му бил в опасност - за да спре обществото да нищи случая Емин и да се занимава с мнимите заплахи срещу Сидеров. Не е ли ясно, че всичко това има за цел отвличане на вниманието от скандала с Доган? *** нали Волен все пак трябва да си заслужи париците, дето му плаща агент Сава. отговор Сигнализирай

Много повече от колкото предполагаш ти ! отговор Сигнализирай

дано вдигне рейтинга на партията малко болен през последните месеци много падна:-) отговор Сигнализирай

В случай на нередност или на беззаконие спрямо вас, ваши роднини и приятели - хващайте тоягите! Няма какво да се губи повече! Един дребен потен *** изнасилва България! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ! отговор Сигнализирай