Не бутайте барбекюто!, ревна сайбията на Догановите сараи

Малкатакибритопродавачка Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единият чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара. Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек, когато го гледаше ...Снежни парцали покриваха дългите светлоруси коси на детето, които падаха по шията му на хубави къдрици. Но момиченцето не мислеше за своите хубави къдрици. Във всички прозорци горяха светлини, отвсякъде се носеше мирис на печена гъска - нали беше нощта срещу Нова година. Да, момиченцето мислеше само за това ... В един ъгъл между две къщи, от които едната се издаваше напред, момиченцето седна да си почине, като сви под себе си измръзналите си крачета. От това му стана още по-студено, но то не смееше да се прибере в къщи. Не беше продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито парица. Баща му щеше да го бие, пък и у тях не беше никак топло. Само един покрив стърчеше над главата им, а вятърът духаше на воля, макар, че бяха запушили със слама и парцали най-големите дупки. Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ. Ах! Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмееше да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите! Най-сетне момиченцето се реши и извади една клечка. Драс! Клечката изсъска и пламна. Детето простря ръка над нея и клечката разгоря с такъв светъл пламък, с такава топла светлина, като че беше свещ. Чудна беше тая свещ. На момиченцето се струваше, че седи пред голяма желязна печка с излъскани медни крака и с медна вратичка. Колко весело играеше в нея огънят, колко приятно топлеше! Детето искаше да простре и нозете си, за да ги стопли, но в тоя миг огънят угасна, печката изчезна и в ръчичките му остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка. То драсна о стената друга. Клечката пламна, нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна като було. Момиченцето можеше да гледа в стаята. На трапезата беше постлана бяла покривка и върху нея бяха сложени порцеланови съдове, а в една чиния се мъдреше печена гъска с ябълки и сливи; носеше се сладка миризма. Но най-чудното беше това, че гъската скочи изведнаж от чинията и като се заклати с нож и вилица в гърдите, тръгна право към бедното момиченце ... Но ето, че угасна и тая клечка: момиченцето се намери отново пред дебелата, мокра и студена стена. То запали още една клечка и тогава се намери под една великолепна новогодишна елха. Тя беше много по-голяма и по-хубава от оная, която момиченцето беше видяло през прозорците на един магазин. Хиляди свещи горяха по зелените и клончета и шарени картинки - от ония, които красят прозорците на магазините - гледаха момиченцето. То протегна ръчички към тях, но в тая минута клечката изгасна. Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре, все по-високо и по-високо, най-после му се сториха като небесни звезди. Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена бразда. " Някой умира в тоя час!" - помисли си бедното момиченце, защото баба му, която го обичаше много, но беше умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към бога една човешка душа. Момиченцето драсна още една клечка; стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна, кротка и любеща ... - Бабо, бабо - извика детето. - Вземи ме със себе си! Аз зная, че ти ще си отидеш, когато клечката угасне; ти ще се загубиш като топлата печка, като чудно опечената гъска, като хубавата голяма елха! - И то бързо издраска цялата кутия клечки, защото искаше да задържи баба си за по-дълго време. И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден. Никога баба му не е била толкова голяма и хубава! Тя улови момиченцето за ръце, прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята; и там, където те хвръкнаха, нямаше нито студ, нито глад, нито неволя. А в ъгъла, облегнато до стената, стоеше в студеното утро бедно момиченце с червени бузички и с усмихнати устица - то беше замръзнало през последната вечер на старата година. Новогодишното слънце изгря над мъничкия труп. Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. " То е искало да се стопли!" - казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се понесе с баба си към радостите на Новата година. КРАЙ отговор Сигнализирай

"И до ден-днешен т.нар. Център за обучение за кадри на ДПС се пази от гардове и дори от жандармерия."Така е,търпете го още тоя Доган,и утре като нищо,ще вземе да обучава терористи!!! отговор Сигнализирай

абе като исползвате дадена дума информирайте се какво значи!РИТУАЛА ЧАЛАМБА:Както знаем от скучните учебници по история, ние, българите, сме имали доста тесни контакти с Османската империя (е да, тесни са били само в началото...). Не ми се иска да коментирам точно в тази статия какви са били тези контакти, защото темата е много болезнена за всеки българин. Едно нещо е ясно и неоспоримо обаче за добро или за лошо, сме възприели доста нрави и обичаи от карабинерите. Има обаче няколко характерни особености на туркайците, които по необясними за мен причини не сме усвоили и за което, лично мен, много ме е яд. А именно:1.Характерното оформяне на окосмяването над горната устна т.нар. Мустак Тип *** (за това, някой друг път);2.Т.нар. Мазни борби (много силна тема);3.Обезкосмяването при жените (все още рядко срещано явление при българките, освен при порно-звездите, ама май такива още нямаме);4.Подмиването след дефекиране (дефекиране = сране);5. Свещенният ритуал Чаламба, на който е посветена и самата статия;За разлика от други империи и царства (като например Франкската, в която царе и царедворци са се напъвали с насълзени очички над смърдящи купчинки, зад вратите на дворците си и се е налагало да редуват дворците, за да могат да бъдат почистени), в Османската империя хигиената е била издигната на пиадестал. Нещо повече, на подмиването се е гледало не само като процес на почистване, а на сакрален ритуал, свързан със специфична посуда и пособия. В империята е имало дори професии които изцяло са били посветени на тези ритуали ибрикчиите. Обикновено под *** се разбира занаятчия, който изработва характерните за подмиването съдове ибриците, които са били изработвани от най-различни материали глина, стъкло и др. По-заможните (и съответно разположените по-високо в социалната йерархия) поданници на империата, са имали прислуга (познай как са се казвали) ***, които са участвали в ритуала на подмиването подливали са с ибрика, подсушавали са с кърпи *** на господаря си, пръскали са го с ориенталски аромати. Човекът на върха на импирията, султанът, е имал, не един или двама ***, а цяла сюрия, предвождана от ГЛАВНИЯ *** същински жрец в храма на султана. При султана, подмиването като ритуал достига своята кулминация с действието ЧАЛАМБА.Когато султана усети лек дискомфорт в областта на правото черво и *** сфинктери, на помощ идва свитата от *** начело с главния. Двама от помощниците на главния *** поемат под мишници султана, като го подкрепят дакато той клечи над позлатеното цукало. По време на напъните на султана, главният *** е обвил в прегръдките си главата на султана, като я милва нежно е шепти успокояващо: Хайде, малко остана, Ваше Величество или Спокойно, Ваше Величество, и този зор ще мине.... През това време останалите от свитата подготвят посудата от ибрици, темперират водата, затоплят кърпите и т.н. След като главният *** прецени че султана е приключил, той замива трикратно задните части на султана с ароматизирана вода с 39 оС. Особено внимание се отделя на гънките. След това главния *** старателно подсушава с меки кърпи и пудра (в онези години най-вероятно е било обикновен талк) *** на господаря си. Един от помощниците му му подава шишенце с благовонно масло (любимото на султана), главният *** взема точно една капка от него и я капва в шийната ямка, в основата на главата. Капката се стича по гръбначния стълб на султана и в момента, в който тя достигне до ануса, с рязко движение на половия си член, главният *** я втрива в *** сфинктери на султана, викайки с цяло гърло ЧАЛАМБАААААААААААА. След това, докато помощниците му обличат султана, главният *** анализира материала, който е оставил султана в позлатеното цукало и прави предсказания за бъдещето на империята и на султанското семейство. Съществуват твърдения, че за голям период от време, за главни *** са избирали главно еничари (вероятно от български произход), но доколко това е вярно не може да се каже... отговор Сигнализирай

бутайте този луксозен склад за манерки отговор Сигнализирай

Aбе то май в Бояна всичко трябва да се събори.Едните дворци са незакони,другите са построени с незакони пари.Давайте болдозерите отговор Сигнализирай