В правителството категорични: ГМО не са заплаха

Наблюдавано е намаляване на числеността на няколко последователни поколения и по-ниско тегло на новородените от родителите, хранени с ГМО. Отклоненията са статистически ЗНАЧИМИ, т.е. става дума за значителни отклонения от нормата. отговор Сигнализирай

Dr Jurgen Zentek, професор по ветеринарна медицина към Виенския Университет, е водещ на екипа. Били са изследвани две групи мишки едната хранена с нормална храна и другата група, хранена с 33 % генно-модифицирана царевица хибрид на Monsanto MON 810 и друг сорт, и нормална хранителна смес. отговор Сигнализирай

до Агронома:Къде ни е ползата питам? И нормалните се сеят, като ГМО-тата и нормалните се пръскат, като ГМО-тата, и с поливането така стоят нещата. Само дето за нормалните организми можеш да си отглеждаш семената, а не да ги купуваш от "Монсанто" и продуктите имат вкус, какъвто трябва. отговор Сигнализирай

Съвсем случаен човек съм!Нямам нищо общо с агрономията, не съм специалист. Имам обаче мнение по въпроса, което не е професионално, за разлика от твоето, но се базира на аргументи. Споед мен, достатъчно сериозни. Това което написах за алергените е само едната страна на въпроса. Според мен, колкото по малко възможности, колкото по малко дразнители допускаме, толкова по добре ще бъде за всички нас. Както сам казваш, с достатъчно *** се сблъскваме ежеминутно, достатъчно замърсени са и почвата, и въздуха, и водите ни, за да си позволяваме сами ( извинявам се за израза) да си осираме и храните! Другият въпрос, според мен, е чисто прагматичен. Сатава дума за това, какъв е основният аргумент на производителите и апологетите на ГМО. Това са високите добиви. Това, че населението на планетата нараства, обработваемите площи стават все по недостатъчни и за изхранването на всичкото това население трябва да се произвежда все повече от все по малко площ. Това е безспорно за САЩ, примерно. У нас, където голямата част от земята пустее, не виждам такава нужда. Ние имаме достатъчно ресурс да се изхраним, че и да изнасяме една голяма част от земеделската продукция. И като казах износ, се сетих и за още един чисто прагматичен аргумент срещу ГМО. Не виждам как България, с нейните малки спрямо останалия свят ресурси, може да бъде конкурент на големите производители на зърно, примерно. Интензивното земеделие по света, това в което основно се работи с ГМО е напреднало на светлинни години в сравнение с нащето. Наивно е да си мислим, че отглеждайки генномодифицирана царевица един наш фермер може да бъде конкурент на един прмерно американски производител, който отглежда същата царевица. Затова, мисля, че пътя за България е друг. Всички ние, правителство, парламент, производители и въобще цялото общество трябва да приемем, че за нас е безкрайно по изгодно да развиваме биологично и екологично земеделско производство. Това са нови продукти, които все повече се търсят на пазара, които все повече се налагат, и които не могат да бъдат отглеждани в голяма част от развитите икономики, точно заради проникналите там ГМО. Това е нашият шанс, това е нашата пазарна ниша, която може да ни донесе сериозни приходи. Пускането на ГМО в природата ни, което така пламенно се прокламира от правителството ни, просто ще ни затвори тази ниша! Завинаги! Това е основният проблем! След година, ако размислим, както се казва, ако ни дойде акъла, и ако най после се достигне до някава национална концепция за развитие на селското ни стопанство, от тази концепция трябва да се изключи биоземеделието, поради наличието на ГМО в природата ни. Пък както казах одеве, аз друг път за България просто не виждам. Така че, в крайна сметка, пускането на ГМО в природата на България, в моите очи изглежда като смъртна присъда за българското земеделие. Или поне превръщането му в един незначителен отрасъл, произвеждащ боклучави продукти само за задоволяване на вътрешната ни консумация. Тази переспектива според мен е изключително неприемлива, затова съм твърдо против ГМО! отговор Сигнализирай

Това са пълни тъпотии. Лъжа е че някоя европейска институция иска това. Освен Монсанто и другите от монопола "Химията в помощ на човека" никой друг не ни натиска. отговор Сигнализирай