Димо Гяуров: Първанов има много грехове към нацията

Ьз не знам и нито едно буржуазно общество, а преди него и феодалното да е дошло через избори. Ако смяташ, че боржуазните революции са по безкръвни от социалистическите значи просто не си чел история. Пак от историята и Хитлер, и Мусолини, и Сталин/те не са преки при него а представителни като в Щатите./ са дошли через избори. До 23 година през която се радикализират комунистите в Б-я/при Благоев са спокойна партия/ имаме трима убити премиери, два преврата и две катастрофи. Чети момче , чети при отговор Сигнализирай

Димо Димо с тази физиономия да беше изсвирил една програма за изграждане на законодателна инициатива в сферата на разузнаването .Ама не нали защото с инструкции от 1956тодина лесно се работи? Така ,че не прави парчета ами направете закон за разузнаването-НРС или там както си го разбирате.Защото тази служба в този си вид с този началник врачански е излишна в обществото има повече информация отколкото в разузнаването ни -НРС.Нищо ,че сте с териториален приоритет извън България. отговор Сигнализирай

Ех госпожо Попова.... Ловът е толкова древно занятие. Във всеки случай преди философията. В мъртви очи на животни убити от него, а и не само на животни е гледал да кажем и Сократ. Разбирам майчинския Ви инстинкт разпервайки криле над Дянков. Той , може би се нуждае от по други грижи, Православието ни е доста милозливо към подобните нему/обявявало ги е за божи хора/, но не ги е правело министри. Може би влизането ни в ЕС е провокирало Първанов да постъпи като западната църква/да му избие бесовете отговор Сигнализирай

Изслушай записа, и ще разбереш, че този път Първанов не е уцелил сърната, а просто си е изхабил патроните. На руски език се казва просто "просрал". Пъйрванов прасрал. отговор Сигнализирай

Никога не съм разбирала страстта на ловеца, който убива за удоволствие. Никога няма да повярвам, че е възможно да изпиташ тръпка, когато се прицелваш от засада срещу елен или сърна. Дори и срещу глиган да е. Никога няма да проумея как можеш след това да надникнеш в очите на мъртвото животно и да понесеш стаения в тях ужас и упрек?!Президентът ми помогна да вникна в дълбочината на срамния за човека акт, наречен лов. Защото това, което разигра в приемната си на Дондуков 2 Георги Първанов твърде напомня на ловна сцена, в която ловецът отстрелва нищо неподозиращия дивеч. Няма нужда човек да е с особено въображение, за да може да си я представи, докато чете стенограмата и особено, ако е видял от ТВ репортажи изражението на жертвата при влизането и излизането й от Високите порти.Представям си задоволството на държавния ни глава, неговото и на съветниците му, изпълнили в случая една не много приятна роля в ловното преследване Представим си известна снимка на Георги Първанов в триумфираща поза до прострелян в краката му вълк. Макар че трудно мога да привидя в Симеон Дянков природата на въпросния ловен трофей. Полят с шампанско след успешния отстрел. И с победните викове Yes на някои от свитата му.Мога да разбера удоволствието на древните философи от изтънчените словесни диспути, в които са прекарвали часове, а понякога и цели нощи с помощта на доброто вино. Бих могла да разбера щастието на победителя в рицарски турнир. Опитвам се да разбирам безсмислието на пролятата кръв в един дуел между аристократи.Но не мога да разбера какво може да те направи да се усещаш горд, още по-малко победител, когато се изправяш срещу един незащитен в своята откритост и ясни намерения човек? Приел при това да преглътне своето (мъжко) его и да принесе гордостта си в жертва на дипломацията и тъй наречените добри отношения между институциите. В това прозира някаква жестокост, гарнирана с неразбираемата за мен наслада на ловеца.До импийчмънт на президента едва ли ще се стигне. Важен е скандалът, който ще съпровожда този сюжет още седмици, скандалът, заемащ централно място в матрицата на медиите. И в матричното ни обществено съзнание, уви.Дали президент ще остане Георги Първанов или мястото му ще заеме неговото вице (и апологет) о.з.генералът Ангел Марин също не е толкова важно. По-малко от две години преди края на втория си мандат държавният ни глава има позицията на институцията, но не му достига морален, идеен и интелектуален ресурс да предлага политики, които да обединяват нацията. Затова, каквото и да каже, гласът му стига до един твърде ограничен - като състав и възраст аудитория. А ехото мълчи. ОтдавнаНай-важното, което ще остане от този скандал, е едно смътно чувство за срам. И за нещо недодялано. Все това чувство, което ни кара да се червим пред чужденците и да навеждаме сервилно глави. Докога? отговор Сигнализирай