Нахлуването в Кърджали не било погрешка

Абе айде бе...в Кърджали има ли невинен "турчин" - НЯМА!Самия факт, че всичките имат връзки с ДПС ги прави престъпници...а за престъпниците бой, бой и пак БОЙ!Малко им е било, повече бой е трябвало.Полицаите трябва да иамт респект от нормалните граждани, а не от турските престъпници....БОЙ! отговор Сигнализирай

Хе хе - "kakva policey6tina we ***" - г-н образован гражданино обръщам се към вас и DIMATA - 571 който пък крещи с главни букви, което е присъщо на невзрачните в живота хора, който по този начин се надяват поне тук някой да ги забележи. Не може да се потдържа ред и законност с незаконни методи - набийте си го в комплексираните глави. Нито съм червен, нито съм турчин - говоря генерално има си права на човека, има си закони, които трябва да важат за всички. Нахлуването в частен имот без заповед е грубо нарушение и един престъпник е престъпник, когато съдът се произнесе,че е такъв отговор Сигнализирай

абе 575-не полицаите, а съдът решава кой е престъпник. И ще стане много горещо за нападателите, ако се окаже,че няма заповед от прокурор, одобрена от съда-ама предварително да е издадена заповедтта отговор Сигнализирай

Гиди *** с ***! Нищо им няма! Ако бяха разкарвали ваш,та дъщеря, май нямаше толкова да ги жалите! Свободи ли?! Права ли?!... Права за нормалните хора! Свободи за нормалните граждани! За престъпниците-бой, бой и у кауша!!! отговор Сигнализирай

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА 3АЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ Изменена и допълнена от Протокол 11, придружена от Допълнителния протокол и Протоколи 4, 6 и 7Текстът на Конвенцията е видоизменен съгласно разпоредбите на Протокол 3 (ETS 45), който влезе в сила на 21 септември 1970 г., на Протокол 5 (ETS 55), който влезе в сила на 20 декември 1971 г., и на Протокол 8 (ETS 118), който влезе в сила на 1 януари 1990 г., и включва също текста на Протокол 2 (ETS 44), който, съгласно своя член 5 алинея 3, е интегрална част от Конвенцията от влизането си в сила на 21 септември 1970 г. Всички разпоредби, които са били видоизменени или добавени от тези протоколи, се заместват от Протокол 11 от датата на неговото влизане в сила на 1 ноември 1998 г. От тази дата Протокол 9 (ETS 140), който влезе в сила на 1 октомври 1994 г. се отменя.Секретариат на Европейския съд по правата на човекаНоември 1998Рим, 4 ноември 1950 г.Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа,вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година;вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и оощо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона. да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,се договориха за следното:Член1 [1]Задължение за зачитане правата на човекаВисокодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част 1 на тази Конвенция.ЧАСТ 1 - ПРАВА И СВОБОДИЧлен 2Право на живот1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима: а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;с) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.Член ЗЗабрана на изтезаниятаНикой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.Член 4Забрана на робството и на принудителния труд1. Никой не може да бъде държан в робство или и принудително подчинение.2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.3. За целите па този член не представлява "принудителен или задължителен труд":a) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;b) всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;с) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.Член 5Право на свобода и сигурност1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случай и по реда, предвидени от закона:а) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;с) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление,'d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;е) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиране.2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1(с) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има изпълняемо право на обезщетение.Член 6Право на справедлив съдебен процес1. Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.3. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има минимум следните права [2].a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.Член 7Неналагане на наказание без закон1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.Член 8Право на зачитане на личния и семейния живот1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.Член 9Свобода на мисълта, съвестта и религията1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.Член 10Свобода на изразяването на мнение1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и па репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.Член 11Свобода на събранията и сдружаването1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.Член 12Право на встъпване в брак Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.Член 13Право на ефективни правни средства за защитаВсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.Член 14Забрана на дискриминациятаУпражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.Член 15'Дерогиране при извънредно положение1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи с съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (т. 1) и 7.3. Всяка от Високодоговарящите страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази Конвенция в пълния им обем.Член 16Ограничения за политическата дейност чужденцитеНикоя от разпоредбите на членове 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.Член 17Забрана на злоупотребата с праваНикоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата п свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.Член 18Обхват на допустимите ограничения на праватаОграниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.ЧАСТ [3] - ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКАЧлен 19Създаване на СъдаЗа да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите страни съгласно Конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-долу "Съдът". Той е постоянно действуващ.Член 20Брой на съдиитеСъдът се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на Високодоговарящите страни.Условия за упражняване на длъжността1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.2. Съдиите заседават в Съда в лично качество.3. За срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост, безпристрастност или за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с прилагането на тази алинея, се решава от Съда.Член 22Избор на съдиите1. Съдиите за всяка Високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинство от подадените гласове от списък от трима кандидати, определени от Високодоговарящата страна.2. Същата процедура се прилага за попълване на Съда при присъединяване на нова Високодоговаряща страна, както и за попълване на овакантени места.Член 23Срок на мандата1. Съдиите се избират за срок от шест години. Те подлежат на преизбиране. Срокът на мандата на половината от избраните на първите избори съдии обаче изтича след три години.2. Съдиите, срокът на чиито мандат изтича в края на първоначалния период от три години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след техния избор.3. С цел да се осигури, доколкото е възможно, обновяването на половината от съдиите на всеки три години, Парламентарната асамблея може да реши, преди произвеждането на поредните избор, срокът на мандата на един или на повече съдии, които предстои да бъдат избрани, да не бъде шест, но не повече от девет и не по-малко от три години.4. Когато става въпрос за повече от един мандат и Парламентарната асамблея прилага предходната алинея, разпределението на мандатите се извършва с теглене на жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след избора.5. Съдия, избран да замести друг съдия преди изтичане на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.6. Мандатът на съдиите изтича при навършване на 70 години.7. Съдиите изпълняват длъжността си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, които вече са започнали да разглеждат.Член 24Освобождаване от длъжностСъдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии не решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.Член 25Регистратура и юридически секретариСъдът разполага с регистратура, чиито функции и устройство се определят от правилника на Съда. Съдът се подпомага от юридически секретари.Член 26Пленарен състав на СъдаПленарният състав на Съда:а) избира свой председател и един или двама заместник-председатели за срок от три години; те могат да бъдат преизбрани;b) създава камари, съставени за определен срок;с) избира председатели на камарите на Съда; те могат да бъдат преизбирани;d) приема правилник на Съда;е) избира завеждащия регистратурата и един или няколко негови заместници.Член 27Комитети, камари и Голяма камара1. За разглеждане на заведените дела Съдът заседава в комитети от трима съдии, в камари от седем съдии и в Голяма камара от седемнадесет съдии. Камарите създават комитети за определен срок.2. Като ех officio член на камара или на Голямата камара заседава съдията, избран от името на държавата страна по производството, или ако няма такъв или той не е в състояние да участвува, лице по неин избор, което заседава в качеството на съдия.3. Членове на Голямата камара са и председателят на Съда, заместник-председателите, председателите на камарите и други съдии, избрани в съответствие с правилника на Съда. Когато делото е отнесено в Голямата камара на основание член 43, никой съдия от камарата, произнесла решението, не участвува в Голямата камара, с изключение на председателя на камарата и на съдията, заседавал от името на заинтересуваната държава.Член 28Декларация на комитетите за недопустимостКомитетът може с единодушие да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, когато такова решение може да бъде взето без допълнително разглеждане. Решението е окончателно.Член 29Решения на камарите по допустимостта и по същество1. Ако не е било взето решение по член 28, една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени съгласно член 34.2. Една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание член 33.3. Решението по допустимостта се взема отделно, овен ако по изключение Съдът не постанови друго.Член 30Отказ от компетентност в полза на Голямата камараКогато висящо дело в някоя камара повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването на Конвенцията или на протоколите към нея, или когато решаването на даден въпрос от камара може да доведе до противоречие с предходно решение на Съда, камарата може, по всяко време преди да е постановила решението, да предостави разглеждането на делото на Голямата камара, освен ако някоя от страните по делото не възрази.Член 31Правомощия на Голямата камараГолямата камара:а) се произнася по жалби, подадени на основание член 33 или член 34. когато делото й е предоставено от дадена камара на основание член 30 или е отнесено пред нея на основание член 43;b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание член 47.Член 32Юрисдикция на Съда1. Юрисдикцията на Съда обхваща всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени към него съгласно членове 33, 34 и 47.2. В случай на възникване на спор относно юрисдикцията на Съда, той се решава от Съда.Член 33Междудържавни делаВсяка Високодоговаряща страна може да сезира Съда за всяко твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на протоколите към нея, извършено от друга Високодоговаряща страна.Член 34Индивидуални жалбиСъдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни, на правата, провъзгласени в Конвенцията или в протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.Член 35Условия за допустимост1. Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция.2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание член 34, която е:а) анонимна, илиb) представлява по същество дело, вече разгледано от Съда или в хода на друга процедура на международно разглеждане или решаване на спорове и не съдържа нова информация, отнасяща се към това дело.3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена съгласно член 34, която той сметне за несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на протоколите към нея, за явно необоснована и.ти представляваща злоупотреба с правото на жалба.4. Съдът отхвърля всяка жалба, която той сметне за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата. Член 36Конституиране на трета страна1. По всяко дело пред една от камарите или пред Голямата камара всяка Високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподател, има право да представи писмени становища и да вземе участие в открито заседание.2. Председателят на съда може, в интерес на справедливото правораздаване, да покани всяка Високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано лице, извън жалбоподателя, да представят писмени становища или да участват в откритите заседания.Член 37Заличаване на жалба1. На всеки етап от процедурата Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че:а) ищецът няма намерение повече да я поддържа; илиb) въпросът вече е решен; илис) по всяка друга причина, установена от Съда, по-нататъшното разглеждане па жалбата е неоправдано.Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако зачитането на правата на човека, както те са определени в Конвенцията и протоколите към нея, налага това.2. Съдът може да реши отново да включи дадена жалба в списъка, ако сметне, че обстоятелствата го оправдават.Член 38Разглеждане на делото и процедура за приятелско споразумение1. В случай че Съдът обяви дадена жалба за допустима, той:а) продължава разглеждането на делото съвместно с представителите на страните и, ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създават всички необходими условия;b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора, на основата на зачитане правата на човека, както те са определени в Конвенцията и в протоколите към нея.2. Осъществяваната в съответствие с алинея 1b) процедура е поверителна.Член 39Постигане на приятелско споразумениеВ случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от своя списък чрез решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.Член 40Открито заседание и достъп до документите1. Заседанията са открити, освен ако Съдът в изключителни случаи не реши друго.2. Депозираните в регистратурата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на Съда не реши друго.Член 41Справедливо обезщетениеАко Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение. Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.Член 42Решения на камаритеРешенията на камарите стават окончателни в съответствие с разпоредбите на член 44, алинея 2.Член 43Препращане на дело в Голямата камара1. В срок от три месеца след датата на решението на дадена камара всяка страна по делото може, в изключителни случаи, да поиска отнасяне на делото в Голямата камара.2. Състав от петима съдии от Голямата камара приема молбата, ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването или прилагането на Конвенцията или на протоколите към нея, или пък съществен проблем от общ характер.3. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, Голямата камара се произнася по делото с решение.Член 44Окончателни решения1. Решението на Голямата камара е окончателно.2. Решението на дадена камара става окончателно:а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде отнесено в Голямата камара, илиb) три месеца след датата на решението, ако не е поискано отнасяне на делото в Голямата камара; илис) когато съставът на Голямата камара отхвърли молбата за отнасяне, подадена съгласно член 43.3. Окончателното решение се публикува.Член 45Мотиви на решенията и определенията1. Решенията и определенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, се мотивират.2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части решението не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.Член 46Задължителна сила и изпълнение на решенията1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна.2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.Член 47Съвещателни мнения1. По искане на Комитета на министрите Съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на Конвенцията и протоколите към нея.2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обхвата на правата и свободите, определени в Част на Конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от Съда или от Комитета на министрите в хода на производства, каквито могат да се образуват по Конвенцията.3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от Съда се взема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават и Комитета.Член 48Съвещателна компетентност на СъдаСъдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетентност, както тя е определена в член 47.Член 49Мотиви към съвещателните мнения1. Съвещателните мнения на Съда се мотивират.2. Ако в цялостния си вид или в отделни свои части съвещателното мнение не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да излезе със свое особено мнение.3. Съвещателните мнения на Съда се изпращат на Комитета на министрите.Член 50Разходи на СъдаРазходите на Съда се поемат от Съвета на Европа.Член 51Привилегии и имунитети на съдиитеПри изпълнение на своите функции съдиите се ползуват с привилегиите и имунитетите, предвидени в член 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този член.ЧАСТ [4] - РАЗНИЧлен 52Запитвания на Генералния секретарПри получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Високодоговаряща страна трябва да представи обяснение на начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията.Член 53Гарантиране на съществуващите права на човекаНикоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от Високодоговарящи ге страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна. Член 54Пълномощия на Комитета на министритеНикоя разпоредба на тази Конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.Член 55Отказ от други процедури за решаване на спороветеВисокодоговарящите страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения, те няма да се ползват от други действуващи договори, споразумения или декларации, с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази Конвенция.Член 56Териториален обхват1. [5] При ратифицирането или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази Конвенция, при условието на алинея 4 на този член, се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.3. Разпоредбите на тази Конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.4. [6] Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или други лица в съответствие с член 34 на тази Конвенция.Член 57 [7]Резерви1. При подписването на тази Конвенция или при депозирането на ратификационния си документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията, в смисъл, че закон действуващ в този момент на нейна територия, съответствува на тази разпоредба. По силата на този член не се допускат резерви от общ характер.2. Всяка резерва, направена в съответствие с настоящия член, трябва да съдържа кратко изложение съответния закон.Член 58Денонсиране1.Високодоговаряща страна може да денонсира тази Конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която тази държава е станала страна по Конвенцията, и шест месеца от датата на нотифицирането на Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи страни.2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща страна от задълженията й по тази Конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.3. При същите условия престава да бъде страна по тази Конвенция всяка от Високодоговарящите страни, която престава да бъде член на Съвета на Европа.4. [8] Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на член 56.Член 59Подписване и ратифициране1. Настоящата Конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.2. Тази Конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.3. По отношение на държавите, ратифицирали Конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.Съставена в Рим на четвъртия ден на ноември 1950 година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази Конвенция. отговор Сигнализирай