"Шибан народ!", изцепи се Божидар Димитров

Ето го великия професор.За хората, чието сърце бие вдясно, Божидар Димитров включва няколко предупредителни сигнала наведнъж. Той е едновременно "ченге" - доказан агент на разузнаването, и "комунист" - дългогодишен член на ръководството на БСП. Освен това е работил заедно с Васил Божков, Георги Агафонов, Боян Радев... Подкрепял е кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат и въобще е стоял по-често от лявата страна на българската политическа пропаст. Може би заради това включването му в новото правителство предизвика най-много протести, въпреки че той е човекът с най-малко власт в кабинета. Да има министър без портфейл за българите в чужбина е отчасти декларация, отчасти изпълнение на дълга, който Бойко Борисов явно усеща, че има към Божидар Димитров. Освен че са приятели, двамата имат и обща политическа история. Доскорошният директор на Националния исторически музей подкрепи Бойко Борисов на последните кметски избори в София, напук на политическото решение на БСП да издигне Татяна Дончева.Божидар Димитров е и единственият човек в новия кабинет, който гази уверено из блатото на българската публичност още от средата на 90-те. Популярният му стил на писане и говорене заедно с леко кръчмарския национализъм ("На петата ракия всеки македонец става българин", казва той преди няколко години в интервю за "Монитор") го правят доста известен, което за професионален историк е наистина трудно.Преди около три години той попадна в репортаж на сп. National Geographic за българските археолози и беше описан по следния начин: "Нещо като полудиктатор от съветски тип, нещо като полукапиталист, нещо като П.Т.Барнъм". П.Т.Барнъм е известен американски шоубизнесмен, който печели парите си с измислянето и излагането на мистификации, като например да показва в цирка си 140-годишната бавачка на Джордж Вашингтон.Божидар Димитров обаче е човек, който трудно може да бъде сложен в клишета. Той не е точно "ченге" в лошия смисъл на тази дума неморален човек, който е доносничил и предавал на Държавна сигурност какво мислят неговите приятели. Не е и точно "комунист", или поне не в смисъла, който хардкор десните влагат, когато просъскват тази дума.Валсът на Божидар Димитров със службитезапочва в студената декемврийска сутрин на 1973 г. Тогава, оперативният работник от XIV отдел от Първо главно управление на държавна сигурност капитан Цветан Станимиров уверено влиза във входа на една от по това време все още новите кооперации на бул. "Ленин", сегашното "Цариградско". След няколко месеца подготовка той е на път да вербува за разузнаването абсолвента от историческия факултет Божидар Стоянов, станал известен по-късно с бащиното си име Димитров.35 години по-късно сегашният министър без портфейл в правителството на Бойко Борисов се отпуска назад в удобния стол зад тежкото бюро в новия си кабинет, изтръсква си цигарата в пълния пепелник и пита: "Видяхте ли поне един донос в досието ми?" Оперативното му дело, което комисията по досиетата разсекрети още през 2001 г., не е ососбено голямо и не, в него наистина няма доноси за негови близки и познати. "На разузнаването тогава беше забранено да събира сведения за български граждани", спомня си Димитров. Няколкото собственоръчно написани от него донесения са само за чужденци, с които той е имал контакт, и всичките са изключително и само положителни. "Ако можех да пиша за българи, щях без колебание да наклеветя тъща ми, че не симпатизира на мероприятията на народната власт", разведрява той обстановката с малко народняшки хумор.Парадоксално, със сегашния премиер също го свързват службите, макар и в доста по-различни времена. "Горд съм, че Божидар Димитров ми е приятел. Аз го слушам, а той ми говори с часове", казва преди няколко години Бойко Борисов. Двамата се запознават през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски, току-що дошъл на власт, нарежда на МВР да обърне повече внимание на иманярите и контрабандистите на ценни находки. "Сформирахме смесен екип от МВР и експерти, който се ръководеше от Бойко Борисов", разказва Божидар Димитров. Той е участвал в "поне 20-30" акции по залавянето на иманяри. "Случвало се е да ставам в два, три часа и да чакаме да стане шест, за да атакуват полицаите и през това време наистина си говорехме... За много неща, включително и за история", спомня си Димитров.В началото на своята кариера обаче Божидар ДимитровПовече слуша, отколкото говориТой влиза в радара на службите след препоръка от негов преподавател, най-вероятно проф. Александър Фол. "Смята се за един от най-добрите студенти, с много голямо научно бъдеще, има големи връзки със студенти от капиталистическите и слаборазвити страни", пише в предложението Божидар Димитров да бъде привлечен за сътрудник на разузнаването. Първоначалните данни за него са толкова положителни, че Държавна сигурност предполага, че може да има качества и за щатен служител. Отделът, който се интересува от него - XIV, се занимава с т.нар. културно-историческо разузнаване и е един от най-новите в структурата на Първо главно управление, създаден по идея на Александър Фол и с активната подкрепа на Людмила Живкова. Според Божидар Димитров задачата му е да издирва документи, с които да се подкрепя многотомната история на България, която трябва да излезе по случай "1300 години България". След кратко проучване Държавна сигурност рисува много добър портрет на сегашния министър. "По характер е скромен, трудолюбив, ученолюбив. Работата на корабите е оставила големи и трайни следи в много положителна насока в неговия характер", пише в един от първите документи на досието му. След като излиза от казармата, Божидар Димитров не влиза веднага в университета, а работи известно време на риболовни кораби, които правят курсове до и около Африка. След това получава стипендия от община Бургас да учи история, ако се върне да преподава в местно училище поне три години. По-късно Държавна сигурност нулира този ангажимент, защото има по-големи планове за родения в Созопол историк. Проучването на Божидар Димитров установява още и че той "няма увлечения по жени". "Когато попада на случайни контакти не ги отминава, но сам не ги търси, нито ги задълбочава", констатират душеведите от ДС."А!?", не може да повярва днес на този извод Божидар Димитров и почти подскача в стола си. След това се сеща, че в Созопол и по корабите си е поживял добре и когато идва в София "потъва в библиотеките".Добрият успех, перспективата за научна работа, приятният характер и сексуалната умереност явно се оказватДобра комбинация за разузнаванетои кап. Станимиров пише предложение и план за извършване на вербовка. "След общоприетите любезности по протокола ще споделя, че когато сме оглеждали някои лица за изпълнение на особено важни държавни задачи, той Божидар, ни е впечатлил със своя сериозен характер", предлага оперативният работник на своя началник. Капитанът от разузнаването освен това смята за необходимо и да го похвали за неговите успехи, понеже интелектуалците се предразполагат от ласкателства. Най-сериозният аргумент, който Държавна сигурност му дава, е подкрепа в развитието му като учен. "С наша помощ, той ще може да се изгради като един от много надеждните научни работници", пише вербовчикът. Разузнаването се наема още да изготви отделен план за обучението и възпитанието му "с оглед внедряването му към чуждите студенти у нас за набиране на необходимата информация".Божидар Димитров се съгласява веднага. "Ако се оттегля от тези задължения [към разузнаването], да бъда наказан съгласно законите на НРБ и конспиративните закони на българското разузнаване", пише собственоръчно той и си избира псевдонима Кардам.Следват напрегнати месеци, през които Държавна сигурност практически ръководи и финансира образованието на Божидар Димитров. Като стипендиант на разузнаването той получава пари за частни уроци по френски, старогръци и латински общо 900 лева. Първо главно управление урежда той да замине в командировка във Франция и Рим, урежда му чрез своя агентурен апарат срещи, купува му костюм и му дава ясни задачи. "В Рим и Париж той ще насочи усилията си към утвърждаване на легендата като млад и перспективен научен работник... укрепване на личните връзки и контакти с научните среди и с другите посочени лица... събиране на политическа информация за положението в страната и за нейната ориентация в сложната обстановка на президентските избори". Накратко, след известно време Божидар Димитров получава достъп до архива на Ватиканската библиотека, където издирва и преснима (легално) документи, свързани с България. "Те знаеха, че сме свързани със службите, играехме с открити карти", спомнят си днес министърът за българите в чужбина.Докато е в Париж Божидар Димитров прави и нещо, което слагаВременно крайна отношенията му с разузнаването. От една книжарница взима няколко книги на Солженицин, които след връщането си раздава. Един от читателите на забранения тогава автор обаче приятелката му Росица, съобщава в милицията. Следва "беседа" с водещия офицер, който му казва да си прибере книгите обратно. Според досието му, вместо да го направи, той вдигнал скандал на приятелите си, че са го издали. Според Божидар Димитров истината е малко по-различна. "Казах им [на разузнаването], че съм бил пиян, и не си спомням на кого съм ги дал, защото иначе щяха да преследват тях", казва днес историкът. Тогава обаче този факт снема доверието на държавна сигурност от него и той е замразен. След две години обаче разпространението на книгите бива обяснено с "политическа неукрепналост и стремеж за оригиналност" и той е възстановен под нов псевдоним Тервел. Тервел обаче, не дава никакви сведения и през 1980 г. вербувалия го преди седем години майор Цветан Станимиров предлага разработката за Божидар Димитров да се закрие, тъй като "досега не са получени резултати, независимо от това, че същият има възможности за работа"."Сътрудничеството с Държавна сигурност ми помогна изключително много", казва днес Божидар Димитров. "Докосването до големите архивни библиотеки в света, откриването на много нови източници за България, това ми даде много. Повечето ми книги са въз основа на нови извори", казва Димитров и веднага бърза да каже, че много от документите, които са донесени, не са публикувани от него и дори наскоро е видял книга от колега историк, която описва документи от Държавния архив. "Аз съм ги доставил тези документи", казва с гордост Димитров.Един от сравнително популярните слухове за Божидар Димитров е, че той е "доставил" и един по-особен документ - че едва ли не е участвал в открадването наИстория славянобългарскаот Зографския манастир в Атон. Това по-скоро не е вярно, но в тази история пак е намесено разузнаването. Ако си спомняте, преди повече от десет години черновата на документа се появи много изведнъж в Националния исторически музей. Тогава Божидар Димитров каза, че я намерил пред кабинета си, увита с вестник. След доста сериозен конфликт с тогавашния президент Петър Стоянов историята беше върната в Атон. "Бриго Аспарухов ми я донесе тогава", признава сега Божидар Димитров и разказва неговата версия за случилото се. Според нея през 1984 г, Зографският манастир минава в румънски ръце и новоизбраният игумен започва да изнася ценни документи към Букурещ. Скоро за това разбира гръцката държава, която прекратява износа, но българското разузнаване вече е решило да "спаси" това, което смята за най-ценно черновата на Паисиевата история. Как точно се извършва операцията и от кого все още не е известно, но е факт, че документът попада в българското разузнаване, което дълго време не може да реши какво да направи с него. В крайна сметка Бриго Аспарухов, в последните си дни на този пост решава да я даде на Божидар Димитров, като вероятно е разчитал хем да направи реклама на българското разузнаване, хем да подхлъзне тогавашните управляващи. Ако те не я бяха върнали, щяха да влязат в конфликт с Гърция. Връщането й пък ги прави да изглеждат малко национални предатели. Накратко малко, злобно оперативно мероприятие в добрите традиции на службите.Малко след конфликта около История славянобългарска мандатът на Божидар Димитров като шеф на Националния исторически музей изтича и е обявен конкурс за нов директор. Съвсем очаквано той се печели от друг. Основната причина за смяната му според него не е конфликтът с Петър Стоянов, нито връзките му със съмнителни тогава бизнесмени като Васил Божков и Георги Агафонов. "Бях голям противник на преместването на историческия музей в Бояна", казва Димитров. Според него сградата на Съдебната палата е била много по-подходяща, защото сегашната е практически извън града и трудно достъпна.Иначе Божидар Димитров не отрича, че е имал чисто професионални контакти сГолемите колекционери"Банка "Славяни" [източена и фалирала с голямата "вълна" през 1997, собственик Георги Агафонов] си правеше колекция както повечето банки и ние им бяхме консултанти", обяснява Божидар Димитров. "Оказвали сме частични услуги и на Васил Божков, в началото му бяхме ние консултанти за това автентичен ли е един предмет, какво представлява и каква му е стойността", разказва Димитров.През годините Божидар Димитров от време на време бива обвиняван в едва ли не сътрудничество с иманярската мафия, заради практиката историческият музей да откупува ценности от частни лица. На това, той отговаря, че проблемите със собствеността и държавното право върху археологическите находки се решава най-добре на законово ниво и че той няма право да разследва дали наистина някой е намерил мраморен релеф, като е разрушил дядовия хамбар.От сравнително скоро има и още една причина клишето "комунист" да не лепне толкова добре на Божидар Димитров. Той вече не е член на БСП. "Трудно беше", казва той с наведена глава. "Както в студентските години вярвахме, че и тук може да се случи нещо подобно на Пражката пролет, така и аз сега вярвах, че в БСП може нещо да се промени", разказва той и довършва: "Един наивник вече дори и не на средна възраст."Според него той няма да стане член на ГЕРБ защото "една партия за един живот стига", но подкрепя хората в нея. "Надявам се наистина, че тези млади, добре образовани хора, тези менажери наистина ще вдигнат България на крака, така че всичко да заработи по правилата", казва той.Функциите на Божидар Димитров като министър за българите в чужбина засега не са много ясни. Предстои тепърва парламентът да ги измисли и формулира. Историята му до момента обаче показва ясно един капан, в който може лесно да се попадне. Патриотарският профил на министъра изкушава да се залитне в посока на евтин национализъм тип "всички македонци са българи", или безсмислени кампании да се "възроди българщината". Всъщност от тази позиция може да се свърши много, но само ако се действа изцяло прагматично. Ако се даде възможност на всички български граждани в чужбина да гласуват лесно и удобно, или се задейства механизъм за привличане на свежа работна ръка от българските диаспори зад граница...Когато видим коя посока ще избере новият министър ще може да преценим дали той ще излезе и от друго устойчиво клише че министър без портфейл е равнозначно на министър без резултат. отговор Сигнализирай

ami, takava e istinata za sajalenie. Pluene, kucheci i zavist kam vseki za vsichko, mizerna istoria..ili *** po-tochno отговор Сигнализирай

"*ибан народ", защото има повече професионализъм от историка, да се усъмни в автенточността на няколко кости? Когато се направят изследвания, когато се намери нещо достатъчно достоверно за подобно твърдение, тогава ще се зарадвам, обещавам, професоре. До тогава може да съм "злобен народ", но вие пък без доказателства ще сте си "*ибан професионален историк". отговор Сигнализирай

Не може ли част от евросубсидиите да се оползотворят като се зеснеме Български филм за Йоан Кръстител.Ако не ни стигнат силите-копродукция :(.Или пък царят да използва контактите си и да помогне на България-сценарист или продуцент да намери,с рекламата да помогне или нещо друго отговор Сигнализирай

Къде прочете че цар ирод е забил копието.Аахахахахахахха. отговор Сигнализирай