ДПС: Доган е жив и здрав!

Естествено.И държавата е тюркобългарска.Затова Североизточна България пада под Османско робство без нито един"изстрел".Просто се срещат братовчеди,говорещи един и същ език. отговор Сигнализирай

СТИГА СИ ПРЕПИСВАЛ ПИСАНИЯТА НА ТОЗИ И ОНЗИ БЕ *** СМРЪДЛИВ, НЕ МЕ ВЪЛНУВАШ! ХОДИ СИ СМЪРДИ ДРУГАДЕ - КЪДЕТО НА НЯКОЙ МУ ПУКА ОТ МАНИПУЛАЦИИТЕ ТИ! А-А-А, И ДАНО ПОНЕ ЗА ТОВА ОТ СТАТИЯТА ОСЪДЯТ РАБОТОДАТЕЛЯ ТИ! отговор Сигнализирай

Искам директен отговор. Какви са били според тебе тия ханове или канове. Тюркобългари ли са били??? Ти се смяташ за потомък на тия ханове ли??? Да или не. отговор Сигнализирай

От 681 г. до 893 г. изминават 200 години. През този период, като се почне от Тервел до бащата на Гобор, Пресиян, българите са трасирали своето държавно съществуване с известните каменни надписи и скални графити /рисунки/. В тези епиграфски паметници, както и в "Именника на българските ханове", тракославяните не фигурират, изключени са. Не фигурират нито като федерати, нито като приятели, а само като врагове. отговор Сигнализирай

Вторият непреодолим фактор, непозволил процес на симбиоза е бита на двата етноса и свързаните с него различни религии.Докато българите носили типичната тюркска носия -мъжете шалвари и ***, а жените - шалвари и фереджета, тракославяните се движели със съвсем различно облекло и най-важното - с открити лица. Относно специфичното тюркско облекло на българите свидетелствува не друг, а Гобор, който с въпрос 68 пита папата през 867 г. Трябва ли да захвърлят шалварите след покръстването. На поставения по този начин въпрос папата отговаря: "Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно /да се обяснява/. Ние ви казваме, че в нашите книги е заповядано да се правят ***, но не и да си служат с тях жените, а мъжете." /ГИБИ, т. II, с. 149-150/.Във връзка с *** носени от българите, Гобор пита папата с въпрос 66: "Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в черква с превръзка от ленен плат, която носите на главите си. Това и ние приемаме за полезно, защото споменаваният и достоен винаги да се споменава апостол Павел казва: "Всеки мъж, който се моли или пророчествува, ако е с покрита глава, засрамва главата си." /Там, с. 92/.Мюсулманството у тюрките през цялото средновековие, та и до днес запазило и полигамията /многоженството/. Отчитайки коренните разлики в бита на тюркобългарите от тези на тракославяните, още К. Иречек писа: "Старите българи имали ако не много, то поне по две жени. Като зестра на годеницата служело злато, сребро, рогат ***, коне и пр. Князете имали обичай да водят със себе си своя харем.Досежно облеклото им, предават, че мъжете и жените носили широки *** /шалвари/ и че жените подобно на мохамеданките си забулвали лицата с фереджета. Мъжете си бръснели гладко косата на главата и според азиатския обичай си туряли ***, които не снемали дори в храмовете."За облеклото, традициите и обичаите на старите българи свидетелстват и множеството достигнали до нас от различни източници рисунки.След като през 811 г. се съединили със сънародниците си аварите, българите харесали тяхната носия и през Х в. вече носили аварска носия, наред със стария си кожух, носен от Петър докато още бил канартикин. За промяната на своето облекло през IX в. арабският писател Свидас пише: "българите се обличали по аварски" /Там, с. 90/. А каква е била аварската носия, известна представа може да се добие от приложното факсимиле.Коренно се отличавали двата етноса /българи и славяни/ и по отношение на погребенията. Докато българите погребвали своите мъртъвци, славяните ги кремирали.Сред факторите осуетили илюзорната симбиоза между тюрки и тракославяни, особено решаваща роля играла религията. По начало българите вярвали в своя Тангра и неговия шаман на земята; славяните имали своя Сварог и Перун. Славяните нямали идоли, нямали шамани, нито храмове.Но ако двата етноса имали своите различни езически религии, те се разделечили още повече след настаняването на българите на полуострова. Докато славяните попаднали рано под влиянието на християнството във Византия, българите още в VIII в. попаднали под влиянието на мюсюлманството. Възприемането на две различни религии много красноречиво показва, че двата етноса вместо сънуваната симбиоза, се раздалечавали все повече, защото нито християнството позволявало брак с мюсюлманини, нито мюсюлманството разрешавало брак с неверник /християнин/. По този въпрос през Х в.съвременникът на българския цар Петър император Константин VII Багренородни изрича следната присъда срещу Роман Лакапин, че дал внучката си на неверник: "И наистина, как е възможно християнин да влезе в брачни връзки и да се сроди с неверници, когато канонът забранява това и цялата църква го смята за чуждо и несвойствено на християнските повеления." /ГИБИ, т.У, с. 203/.Свидетелството на Константин VII Багренородни, че българите и в последните години на своята държава били езичници и мюсюлмани се потвърждава и от други византийци от най-висш ранг, но за тях ще говорим по-нататък.По времето на Гобор мюсюлманството било широко разпространено, в това число и сред ханското семейство. По този въпрос данни научаваме пак от питанията на Гобор до папата от 867 г. Папата отговаря на въпрос 103: "Вие питате какво трябва да се направи с нечестивите книги, които, както заявявате, сте получили от сарацините и се намират у вас. Те, естествено, не трябва да се пазят, защото както е писано "лошите беседи развалят добрите хора", но именно като вредни и богохулни да се предават на огън". /ЛИБИ, т. II, с. 92-93/. отговор Сигнализирай