Спрете ACTA или ние ще я спрем!

Всичките лазите под Радина Кърджилова, не сте й на нивото. И затова ако искате да й гледате таланта, ще пащате! отговор Сигнализирай

Самите изрази "авторско право" и "интелектуална собственост" звучат тъпо и смешно :)например какво е авторското право на един филм направен по гръцката митология :))) или за втората световна война :))) да не говорим, че в една съвременна песен няма грам интелект отговор Сигнализирай

Ако не сме ние звездите вие и вашите деца няма да има на кой да се възхищавате и да искате да приличате. А какво е един почитател без своя идол? отговор Сигнализирай

Нито една песен, създадена след 2004 не си струва парите, че да плащам. Вече за по-старите може, защото наистина са добри. отговор Сигнализирай

Ще се спра на въпросният документ единствено в частта му за защита на информацията, като съм силно изкушен да прибавя от масовият потребител. И да допълня, че той е прекалено хетерогенен, за да бъде приеман еднозначно. Защото касае както фалшивите Ролекси и лекарства ментета, така и информация. Така че, ще се концентрирам в частта касаеща информацията.В до гутенберговия период, информацията записана на хартиен (обобщаващо) носител се характеризира с изключителна рядкост и ценност. Достъпът до нея е силно ограничен, а респективно и достъпът до познание. Падането на Римската империя освен всичко друго е и символ на изчезването на книжна Европа. И следват 10 черни века. С Ренесанса и откритието на книгопечатането започват да се оформят контурите на един нов свят и една нова цивилизация. Цивилизацията на знанието. Именно книгопечатането дава и информационно-техническата база за сериозно (в началото), а в последствие и за масово развитие на грамотността. Един ускоряващ се процес, довел до масовата грамотност характерна за края на 19-ти и началото на 20-ти век.Днес дотолкова сме свикнали с книгата, че някак емоционално сме забравили, че по същността си, тя е носител на знание и от тази гледна точка тя е носител на трансцендентното в човешкото общество. Днес книгата е утилизирана и вкарана в бизнес оборота. Което е нормално.Не е нормално обаче да се говори за общество на знанието, каквото се очертава (или би могло да бъде) обществото на ХХ-ви век, и книгата да се третира единствено като стока.Защото тя е твърде неспецифична стока.Ако аз имам чук, а Вие имате пила и си ги обменим, то въпросните чук и пила просто сменят собствениците си. Всеки от нас има чук ИЛИ пила. Ако обаче аз напиша книга Как се работи с чук, а Вие -Как се работи с пила и си ги обменим, то вече и двамата ще знаем как се работи с чук И пила. Т.е. най-специфичното е, че информацията нараства с нарастването на нейната консумация.В случаят с книгата, то тя е просто техническият носител на информацията.И като всеки материален носител, то освен разходите (твърде условни и трудно измерими) на автора, за създаването на този информационен масив, към него се прибавят и чисто бизнес разходи за материален носител (хартия и печат), за дистрибуция, за реклама, за транспорт и складиране и т.н. Като в този процес, себестойността на автора е между 5-10 (обикновено) до 40-50% (рядко). Всичко останало са разходи за бизнеса.С развитието на IT технологиите обаче, чисто материалните разходи включени в цената на стоката книга намаляват. Но това не намалява нейната цена. Достатъчно е да влезете в Амазон.ком и ще се убедите в това. В хартиен вид или в електронен цената се различава с не повече от 30-40%. Като това не се дължи на завишен авторски хонорар. Т.е. бизнеса прави маргинални печалби за сметка на новите технологии. В което, естествено, няма нищо лошо.Проблемът възникна с интернет и новите технически възможността за ставане на публично достояние на домашните библиотеки.Традиционният модел предполага библиотеките, които не пречат на бизнеса. Нещо повече те са съществена част от него, защото са лесно прогнозируем, солиден и устойчив, твърд потребител.С интернет и скенера обаче се появи възможността с минимални разходи да нарастне, буквално, експлозивно броя на библиотеките. Защото с новите технологии, електронните библиотеки плътно се приближиха към изначалната идея на Библиотеката хранилище на знание и свободен достъп до концентрирано знание.Всеки, който малко от малко се е докосвал до необходимостта да прави проучване или да решава самостоятелно даден проблем е оценявал предимствата на Библиотеката. Примерно, за написването на курсова работа, един студент трябва да прегледа поне 30-тина книги. От които ще му свършат работа 5-6. Дори традиционната библиотека му спестява около 300 лева и поне още толкова часа, в сравнение със ситуацията, когато сам трябва да си ги набавя. Което означава, че без Библиотеката, магистрлатурата става достъпна до единици богаташчета, а доктората само за най-богатите! Просто защото информационният фонд, който трябва да бъде консултиран нараства експоненциално.И когато говорим за съвременната ситуация, не трябва да забравяме точно това. Библиотеката е място за концентриране на знание и за споделянето му!И колкото е по-богата една библиотека т.е. колкото повече информационни единици съдържа толкова по-богата и бързоразвиваща се е една страна. Защото Библиотеката е и скорост на достъп и комплексност на достъп до информацията.Изчистете от библиотеките велосипеда и ще получите научни общности концентрирани върху изобретяването му!Всъщност, новите технологии преодоляват точно тези материални ограничения. Във виртуалният свят, нормалното очакване е свързано с идеалното. Всяка книга, всеки информационен носител да са на един клик разстояние от мен. Без транспортно време и разходи, без да чакам някой да ми ги търси и доставя, без дори да се обличам.Виртуалната библиотека е почти идеалната безпределна по съдържание Библиотека.Как става една Библиотека? Традиционно, някой (Държава, Община, Фондация и т.н.) инвестира страшно много пари за терен и огромна сграда (колкото по-голяма, сиреч богата на информационни носители е едан Библиотека, толкова по-голяма трябва да е и сградата за хранилище на книжната маса) за персонал, който да складира, класифицира, разпределя, съхранява, за осветление и отопление и т.н. и естествено, разходи за доставка на съответните книги. И ако направите сметка, изведнъж се оказва, че в над 80% от случаите, всички начални инвестиции и ежедневни разходи по подръжка, значително надвишават търговската стойност на складираната стока по корична стойност!И въпреки тази привидна икономическа несъобразност, колкото по-развито и по-пазарно е едно общество, толкова по-богати и многобройни Библиотеки поддържа. Именно защото при споделяне, информацията се умножава, а това означава, че прави още по-богато същото общество.Днес обаче е възможно 1-2-10 души с много скромни средства да организират огромни билиотеки, недостъпни като багатство на информационни носители за болшинството държани от третият свят. Изглежда фантастично, но е реалност.И в тази нова ситуация проличават реалните черти на просуматорското общество (Тофлър), в което всеки е едновременно консуматор и производител. Сериозен брой хора полагат доброволен труд по сканиране и качване в електронен вид на хартиените книги, други организират информацията по сайтове и търсачки, трети също незаплатено превеждат и т.н. Т.е. един куп дейности, за които традиционният бизнес плаща сериозни пари, се реализират безплатно. Защото голяма част от хората знаят и/или усещат, че това е нещо благородно и полезно. За много от участниците в този спонтанен процес, това е и начин да заявят собствените си интереси и предпочитания. И качват, напр. събраните съчинения на Сталин, с презумпцията да покажат, колко много е направил за света. Други пък издирват и качват в мрежата, документи и архивни материали доказващи точно обратното. И тази еклектика в мрежата се оказва именно онова от което има нужда обществото комплексният, нецензуриран от никого поглед върху нещата.Библиотеката е лоното на съвременната цивилизация. А електронната Билиотека сериозно приближение към Идеалът за Библиотеката!Интернет и споделените файлове са днешната реплика на Гутенберг и Библиотеката сграда.В този смисъл, проблемът АСТА е диво ретрограден. Все едно, в средновековието, монасите преписвачи, да се вдигнат на бунт и искат забрана на печатарската преса.Т.е., проблемът е категорично неправилно поставен. Защото става въпрос за забрана на прогреса и естественият човешки порив към знание.За пример ни дават, десетки и стотици хора, които паразитирайки на постигнатото правят пари. И се забравят стотиците хиляди, които безплатно участват в процеса Достъпна Библиотека.Има ли сериозен проблем по същина? Да. И това е стимулирането на авторите на оригинална информация за нейното създаване. Свежда ли се до авторски права? Ако мерим с аршина от вчера да. Но е проблем. Едното решение е да останем във вчерашният бизнес модел и да впрегнем всички усилия на държавите и обществата в задържането на вчера. АСТА е именно това.Но има и друга гледна точка. Предизвикателството! Как да намерим естествено работещи модели, така че хем да освободим максимално достъпа до информация, хем максимално да стимулираме и автори и преводачи и редактори и организатори на виртуални библиотеки.Решението е в преобръщането на дебата. Не Как и защо да забраним, а Как да стимулираме този естествен процес на развитие.Като това е единствено въпрос на време. Защото техническите възможности и естествените човешки стремежи са по посока на свободата. И ако хиляди ще налагат забрани, стотици хиляди ще работят активно срещу това. Ще изнамерят и законови вратички ( напр. в Швеция вече е регистрирана нова религия, която ще бъде проповядвана от Мисионерската църква на Копимизма )и технически средства.Сега АСТА иска, по същество, да хвърлим стотици милиони и милиарди, за да гоним и забраняваме. Докато разумното е да концентрираме същите тези пари в радикално решение на проблемите по естествен път така че, хем да освободим информацията, хем да стимулираме нейните творци.Забраната облагодетелства мултинационалните дистрибутори на информационни носители. И стимулира бизнес от вчера.Но дори в света на бизнеса има вчерашни модели, които не желаят да се модернизират и утрешни бизнес практики. Или както се казва в едно швейцарско проучване :Every time a new media technology has been made available, it has always been abused. This is the price we pay for progress. Winners will be those who are able to use the new technology to their advantages and losers those who missed this development and continue to follow old business models,Или казано с други думи Споделянето и свалянето на файлове в Интернет е част от еволюцията ни и финансовите загуби, които някои компании търпят, са цената на този прогрес. Победители ще са тези компании, които успеят да се адаптират към тази тенденция и да я използват в тяхна полза. Лузърите е ясно кои ще са.АСТА е вчера.Трябва ни утре! отговор Сигнализирай