Висшисти - бол, работата за тях - все по-трудно

Хахахаах, висшисти :D. Кви висшисти ве, ввсеки двойкаджия в гимназията става студент и взима диплома. Местата за студентите са повече от кандидатите :D. И после имало много безработни висшисти, ами има, ама толкова са висшисти. Образованието няма нищо общо с това което беше преди. отговор Сигнализирай

Писмо до В.Левски, написано от Таня - ученичка в 11 клас Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб! Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.Не виждаш майките, които днес не раждат.Стариците край кофите за смет.Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах".Айфон и стържещ от глад стомахавтор(и): Труд, прочитания: 151373, коментари: 148ГЕОРГИ СТАВРЕВ е на 13 години от Пловдив. Ученик е в СОУ "Св. Паисий Хилендарски". Той е носителят на голямата награда за разказ в конкурса "Бодлите на таралежите" на фондация "Братя Мормареви" и вестник "Труд". Творбата, с която впечатлява журито, е "Айфон и стържещ от глад стомах".Имам айфон. Последен модел. Основание в училище всички да се пукат от завист. Виждали са вече у мен суперджади. Скъсват се от яд и заради колата, която ме стоварва и прибира от училище в къща, която прилича не само външно, но и отвътре на футуристичен палат. Момичетата ми се лепят - за тях съм възможност. Търсят ме за гадже и за плащане на сметки. Излиза им се. Искат да видят света. Надявам се не моя - уверявам всички - той не е привлекателен... На тринадесет години съм. Някои момичета са ми интересни, но не чак толкова, колкото този айфон. Бързо го проучих. Нямам указание на хартийка. Впрочем досега не съм чел никакви наръчници за уреди и машини вкъщи. Справям си се просто така. Станах почти хакер. Разбивам пароли, влизам в чужди пощи, подслушвам, наблюдавам, имам информация, която обикновено струва пари. Дори много пари. Дава възможности. Носи ползи. Следят и мен. Знам го със сигурност и съм наясно, че животът ми зависи и от невидимите очи. Но сега имам айфон. Крия се под завивката, за да го допроуча. Сам съм в стаята. Рядко се случва. Наоколо ми всичко е супер яко. Лампите са италиански, осветлението по стените е пълзящо и с разни диоди, така че при движение се осветява мястото, където вървя.Телевизорът е последен модел. Обзавеждането е по поръчка. В училище се справям отлично. Минавам всички зубрачи. Обикновено са ми нужни не повече от два часа за училищна подготовка - уроци, домашни, упражнения, плюс два чужди езика с онлайн преподаватели. Разполагам с богата виртуална и книжна библиотека, така че не е необходимо да излизам навън, освен за работа. Откакто съм тук, съм наясно, че луксът не следва да се крепи на мързел. Даваш, и тогава получаваш. Често обаче даването се случва да е тройно, а получаването - нищожно. За натрупването на дивиденти е необходимо упорство. Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. От днес е мой. Утре се надявам да го занеса в училище. Ще се изфукам и... няма да го имам за дълго. Боже! Сам съм. Имам айфон за една нощ (надявам се и за един ден още). Щастлив съм. Богат съм.Богат съм, но стомахът ми стърже от глад. Днес не донесох нищо вкъщи. Наказаха ме да не вечерям. Гладен съм. Ужасно гладен, но имам айфон. Откраднах го следобед пред хотела. Беше на някакъв ***, на който колата отказа. Взе ме за интелигент - говорихме си на немски и английски. Докато се суетеше, просто се раздели с джаджата си, а аз - с него. Прости се и с малко пари, но те отидоха за спрейове за раната ми на крака и хапчета, за да не загнои. Взех си от най-скъпите и надеждните. Бях на лекар в частна клиника. Биха ми инжекция. Не знаех, че подобно нещо може да отнесе 200 лева. Останаха още малко пари и ги напъхах в тайник на ботуша си. Трябва да дам утре айфона на тартора, за да ям. В междучасията няма да мога да си купя нищо от лавката. Три деца сме в училище и се портим взаимно. Момчешка ни работа. Шофьор ни взема и връща вкъщи. Не се знае дали късметът ще ми се усмихне утре отново.Гладен съм. Ужасно гладен и дори айфонът не ми носи удоволствието, което очаквах. Чак ме боли. Зависим съм от работата си. Крада.Не съм ***. Просто мама умря. Баща ми с новата (поредна) жена ме прибра. Няколко пъти му се опълчвах. Той ме наби и аз избягах от вкъщи. Три дни се крих. Откри ме една изрусена, стройна жена. Приличаше на мама. Мислех, че е като нея добра.Доведе ме тук. Четири месеца ме обучаваха да крада. Хранеха ме. Винаги съм бил отличник и с това се справих добре. Нямах друг избор. Просто нямах. Иначе нямаше храна, удоволствия, екстри. В началото се съпротивлявах, но гладът е най-добрият приятел на рибите и учител по мълчание. Провъзгласиха ме за златна кокошка и това ми увеличи привилегиите. Тук живеем седем момчета, като три от нас учат в моето училище. Двама сме в един клас. Вземат ни и ни връщат с джипове. Шофьорите са точни като швейцарски часовници, а сърцата им - надупчени като швейцарско сирене. *** тартори отдавна не бият децата крадци, нито им режат пръстите, за да пипат по-изкусно. Това вече са митове. Наказват ги с глад, а гладът е по-силен от боя, студа, мъглата и болката. Освен това, ако не ти дават дрога, но от това съм виждал, че големите стават зависими и се влачат, тресат. Но тях не ги водят тук. Ние сме като голямо семейство. Всички сме роднини на документи. Казвам се Ангел вече, имам такова излъчване, но само за който не се е опарил от дяволското ми.Дали съм забравил мама ли?Не, не съм!Просто съм гладен. Боря се за себе си и за нея. Все някога ще събера повече пари. Ще си купя билет от морето до София и ще отида на гроба . Сигурно трудно ще го позная. Минаха вече две години. Тревата може да ме е стигнала на ръст. Надявам се да изтърпя още пет години, за да стана пълнолетен. Да избягам и се предам на полицаите. Иначе бъдещето ми ще е в приют - там гладуват, бият ги и насилват. А тук имам всичко. Единственото ми задължение е да крада и да донасям. Луксозни условия, топлина, море, джипове, частни виртуални уроци по всичко. Добра подготовка. Перфектност отвсякъде. Защо ми е да скитам по улиците и да преспивам по гари? Имам айфон. Последен модел. Със златен кант. Само до утре. Като глада, надявам се.Творбата спечели първа награда в конкурс на фондация "Братя Мормареви".13-годишният Георги Ставрев учи в пловдивското училище "Паисий Хилендарски". Седмокласникът е написал разказа, след като е наблюдавал какво се случва с неговите приятели и съученици в училище. Талантът на момчето е забелязан от учителя по литература Георги Башиянов.13-годишният автор има свое виждане за това какво трябва да се промени в образователната система. Седмокласникът ще кандидатства в математическата гимназия. После има свои планове за живота.Талантливото момче е на мнение, че ако нещата в България не се променят, всички млади хора ще търсят изход в чужбина. отговор Сигнализирай

Всеки трети вишист бачка_ бакшиш , сервитьор /ка , куриер ,продавач /ка !?!?!?!? отговор Сигнализирай

Учете мили сънародници,Ние искаме Вие да копаете картофи,да гледате прасета и да си правите домашен ***!Ние искаме Вие да излезете по-бързо от България за да можем Ние да си я направим частен курортен комплекс ! отговор Сигнализирай

Е то не може само вождове , трябва и индианци !!!!! А най много са неграмотните вождове с купените дипломки ,къде не знаят какво са учили , те и за индианци не стават !! отговор Сигнализирай