Плевнелиев постанови: Референдумът за "Белене" на 27 януари

АЗ СЪМ ЗА БЪЛГАРИЯ ДА ИМА ВТОРА АЕЦ ,АЕЦ В МОМЕНТА ПРОИЗВЕЖДА НАЙ-ЕВТИН ТОК ,ПЛОЩАДКАТА И РЕАКТОРИТЕ СА ГОТОВИ БЕЗРАБОТИЦАТА Е СТРАШНА ХОРАТА В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ ЩЕ ГЛАСУВАТ 100%-ЗА. отговор Сигнализирай

180-ти,- И АЗ СЪМ ПРОТИВ ЧЕТИРИ ПЪТИ ПО-СКЪПА... АМЕРИКАНСКА АТОМНА ЦЕНТРАЛА... отговор Сигнализирай

Тиквата:АЕЦ - ГьОЛСтанишев:ЯЕЦ - АВТОГьОЛ отговор Сигнализирай

Парламентът извърши кражба на държавна властГрупа граждани организираха подписка за произвеждане на референдум, с който да се реши дали да продължи изграждането на АЕЦ Белене". Референдумът стана необходим, след като Министерският съвет, а след това и Народното събрание на 29 март прие решение да спре строежа на централата. Това решение можеше да бъде преодоляно единствено чрез произвеждането на съответен референдум. Волята на самия народ трябваше да преодолее волята на неговите представители в парламента.Бяха събрани подписите на повече от 500 000 граждани, което означаваше, че Народното събрание не може да откаже произвеждането на референдума. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление то е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдума.При общественото обсъждане, както и при състоялото се на 24 октомври обсъждане в Народното събрание срещу референдума се издигнаха редица възражения.Основното възражение се сведе до твърдението, че поисканият от гражданите референдум противоречи на конституцията. То не бе подкрепено с никакви доводи. Не бяха посочени онези текстове от конституцията, с които референдумът се оказва в противоречие. И нямаше как да се посочат, защото в конституцията няма нито една разпоредба, която да е несъвместима с поискания референдум. В нея има шест текста, в които се споменава думата референдум, но нито един от тях не се произнася по въпроса какъв трябва да е предметът на един национален референдум. Този въпрос е решен в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.Референдумът бил все пак противоконституционен, защото въпросът, който следва да се реши с референдума, не спадал към правомощията на Народното събрание. Доводът е несъстоятелен. В конституцията няма текст, който да определя кои въпроси спадат към правомощията на Народното събрание и кои - към правомощията на Министерския съвет.Народното събрание не е ограничено в своята законодателна дейност. Със закон то може да реши всеки въпрос, който по негова преценка заслужава вниманието му. То не може да решава със закон единствено такива въпроси, които самата конституция е изключила от неговите правомощия. (Например в чл. 149, ал. 2 изрично се постановява, че не може със закон да дават и отнемат правомощия на Конституционния съд.) Трябва най-после да припомним, че когато на 29 март т.г. парламентът прие решение, с което преутвърди решението на МС за спиране строежа на АЕЦ Белене", то превърна решението на МС в свое решение. Така Народното събрание всъщност призна, че въпросът за изграждането на централата в Белене спада към неговите правомощия.Въпросът, който стои в подписката за произвеждането на националния референдум, е, както отбелязах, задължителен за Народното събрание. То няма право да подменя въпроса от подписката с друг някакъв въпрос. Съвършено недопустимо е под формата на редакция на въпроса да се променя неговият смисъл. Може вместо България" да се каже Република България", вместо атомна централа" да се каже ядрена централа", но не може, редактирайки" въпроса, да се изхвърли от него онази част, която е всъщност неговият смисъл. Смисълът на въпроса, който следва да се реши с искания референдум, е да има или да няма АЕЦ Белене". Да се извади от въпроса именно тази част, означава да се откаже произвеждането на референдума, който гражданите са поискали в своята подписка. За съжаление Народното събрание направи именно това. То извади от въпроса в подписката на гражданите елемента АЕЦ Белене", в резултат на което възниква съвършено нов въпрос: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала." Следователно то отхвърли референдума, поискан от гражданите, и постанови да се произведе друг референдум. Изправяме се пред невъзможна логика Оказва се, че референдумът за строежа на АЕЦ Белене" е противоконституционен, а референдумът за строежа на една нова (някаква, каквато и да е) ядрена централа е конституционосъобразен. Всъщност както единият, така и другият референдум не противоречи на конституцията. Но между двата референдума има все пак твърде съществена разлика. Гражданите са поискали референдум за строежа не на някаква централа (централа изобщо), а именно на централата в Белене. Именно тази централа има значение за тях, защото тя най-малкото ще осигури работа и хляб за хиляди безработни от Плевенския регион. Със своето решение Народното събрание пренебрегна не само пряката воля, но и непосредствените интереси на стотици хиляди български граждани.Така приетото решение е дълбоко противоконституционно, доколкото посяга на института на пряката демокрация, закрепен в чл. 1, ал. 2 от конституцията. Пряката демокрация означава волята на народа да се трансформира в държавна власт, без да търпи посредничеството на някакви държавни органи. Недопустимо е група народни представители да отхвърлят волята на онези над 500 хиляди граждани, които са поискали референдум за строежа не на ядрени централи изобщо, а именно на АЕЦ Белене". Това не могат да си позволят дори всичките 240 народни представители. Група народни представители (една пета от всички народни представители) могат да решат произвеждането на какъвто искат референдум, но не могат да отменят референдума, поискан от гражданите. Решението на Народното събрание нарушава и разпоредбата на чл. 1, ал. 3, съгласно която никой, включително и държавните институции, не може да си присвои осъществяването на народния суверенитет. Народното събрание направи обаче тъкмо това - то избута встрани народа, отнемайки статуса му на суверен. То си присвои власт, на която няма право. Можем да кажем, че то извърши кражба на държавна власт. В дискусията, състояла се в Народното събрание, бяха поставени редица въпроси, които имат наистина съществено значение, например колко ще струва Белене", колко години ще продължи изплащането му, какви рискове съществуват за природата и населението при една авария на централата и пр. Всички тези въпроси, колкото и да са важни, са все пак въпроси не за правосъобразността, а за целесъобразността на референдума за АЕЦ Белене". В Народното събрание следва да се решава единствено въпросът за правосъобразността на референдума. А въпросът за неговата целесъобразност следва да се решава в обществото, когато започне агитацията за" и против" АЕЦ Белене". Именно на този етап ще могат да се поставят всички въпроси, свързани с целесъобразността да се изгражда въпросната централа. Тогава и ГЕРБ, и Синята коалиция, и другите противници на АЕЦ Белене" могат да изложат всички свои доводи срещу изграждането на тази централа. Ако те са достатъчно убедителни, тогава може да се очаква гражданите да отхвърлят референдума.Нека най-после се подчиним на убеждението, че когато възникне колебание по въпроса дали да има, или да няма определен референдум, то колебанието трябва да се преодолее в полза на референдума, т.е. в полза на пряката демокрация, доколкото тя е по-висшата форма на демокрацията.И така, изправени сме пред съществено нарушение на конституцията. Думата следователно има Конституционният съд. отговор Сигнализирай

БЕЛЕНЕ? Скъпо, опасно - не благодаря. отговор Сигнализирай