Дянков: Не можеш да заблудиш хората, като показваш чешмички

Тиквите назначиха баничар за директор на АЕЦ-Козлодуй,..............БЕЗ ДУМИ! отговор Сигнализирай

Цялата кариера на Кунева-Пръмова е бурен кючек под диригентството на БКП и ДС. Знам, че съм европейски политик, и знам как да използвам това./Другарката при откриване на кампанията си за Президент на РБ./ Дотук разказахме за удивителната прилика на Меглена Кунева-Пръмова с Гена Абисинката или Уруспията, за активното и` участие в Габонската афера, ощетила държавата с милиони долари под вещата диригентска палка на ДС, а днес ще разкажа за срещата си с другарката в далечната 1990 г., просто един личен спомен, за да припомня номенклатурната кариера на дамата. Благородната европейска дама. В официалната и` биография четем впечатлителни откъслеци завършила право без да е практикувала в общопознатия обхват съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт; работила нещо като журналист не се откриват нейни материали; занимавала се с екологични теми преди 1989 г./?!?/ в националното радио, ама член на Екогласност или Русенския комитет не е била; специализации в чужбина без яснота кой ги е финансирал във времето, когато излизането от България минаваше през задължителната благословия на ДС и БКП. Като депутат в Седмото Велико народно събрание попадам в анкетна комисия, която е създадена ад-хок, заради вълненията в Кърджали и областта. Този път се бяха развълнували националистите около Минчо Минчев, Димитър Арнаудов, Задгорски и Георги Първанов, т.е. ОКЗНИ /Обществен комитет за защита на националните интереси/ във връзка с намерението на мюсюлманското население да изучава майчиния си език /съвсем в реда на нещата/. Страстите в пленарна зала по темата винаги са нажежени до бяло, комунистите играеха конструктивни националисти, а сините минавахме за защитници на ДПС /нали си спомняте налудното обръщение на Велко Вълканов към Желю: Желю, ти си турчин с фес! в президентския дебат?/. Та някой реши след гръмовните заклинания и обвинения в комисията да се изберат по-умерени по темата депутати от двете страни, каквото и да означаваше това. За председател бе избран д-р Атанас Узунов от БЗНС /земеделците се опитваха да са междинно звено между БСП и СДС/, от ДПС представител бе Ремзи Осман/май само той, Доган, Пирински и Костов са депутати от 1990 г. та досега/, червените посочиха двама: Ирина Бокова /да, същата сегашна шефка на ЮНЕСКО/ и Кръстю Трендафилов /стана министър на земеделието при Жан за няколко месеца/, а от СДС представители бяха Димитрина Петрова /членуваше в Екогласност, съпруга на хелзинския шеф Красимир Кънев/ и Христо Марков /скромният автор на текста, който четете/. Та пъстрата компания трябваше да посетим района на Кърджали, да проведем проучване на място за настроенията, желанията, напрежението и причините за него и да предложим текст в пленарната зала, който да стане решение на ВНС. Преди да се запътим топтан към размирния етнически край от Гиньо Ганев/заместник-председател на ВНС/ ни бе предложено да се срещнем с представители на Комитета по правата на човека, който вършел много дейности, свързани с човешките права, договореностите от Хелзинки , абе, въобще били хора от бранша на професионалните правозащитници. От СДС и ДПС възразихме, че са дърти номенклатури, ръководени от ДС и ЦК на БКП, а шеф е бившия началник на международния отдел към Политбюро К. Теллалов. Гиньо възрази, че Теллалов се оттеглил и Комитета вече бил демократичен с млади, способни и неопетнени служители. Мир да е, съгласихме се за такава среща, щом щяхме да получим експертна помощ от професионални защитници. Да де, но изумлението бе пълно, когато в уречения ден пристигна колегата от ПГ на БСП и мастит юрист Велко Вълканов, придружен от млада безлична дама с очилца тип другарко, вдигам ръка, приличаща на отличничка от подуенската руска гимназия, с ретро прическа тип дружинна ръководителка на пионери, с обувчици късно сабо и самочувствие Станка Шопова. Другарят Вълканов на шашнатите ни погледи обясни, че не е член на БСП, в Комитета работил още от 1988 г., вършел много правозащитни добри дела, особено сред малцинствените общности /?!?/, но поради заетостта му във ВНС прехвърлил основната тежест върху крехките рамене на основния двигател другарката Меглена Кунева, която щяла да ни запознае с основните положения по работата на комисията. Демек да ни обясни какво да правим в района на Кърджали. Възразихме, но др. Вълканов бе настоятелен и трябваше да изслушаме водената другарка. Тя пък настоятелно ни разясни, че има опит в тези дела, че познава изтънко малцинствените проблеми, защото като католичка се чувствала част от онеправданите, че освен в комитета на Теллалов е и старши юридически съветник в правителството на другаря Андрей Луканов и то точно по въпросите за правата на човека, екологията и т.н. Извади младото дарование на партията и правителството куп листя и ни зачете за договореностите от Хелзинки и как Комитета, който представлявала извършил толкова добри дела, ах, толкова правозащитни и демократични дела, че аха да се наредим в челото на свободните народи Тук някъде не издържахме и прекъснахме нашето момиче за ужас на другарката Бокова и правозащитника Вълканов - възмутен от арогантността на опозицията. Презентацията на другарката представляваше общи приказки и нещо като отчет на този комитет, което никой така и не разбра, нито пък целта на опознавателната среща. Разделихме се с колегата Вълканов, а след него със ситни стъпчици напусна и момичето с очилцата и сабото, с нацупени джуки и леко обидено. Това бе първата ми среща с др. Кунева-Пръмова. После научихме повечко за нея. Комисията все пак си свършихме работата. Обикаляхме кърджалийския край, срещахме се с местните активисти и организатори, предложихме някакъв помирителен текст, който се прие от пленарната зала /май от него започна изучаването на майчин език/ и самодоволно се разделихме с чувството на изпълнен дълг. После няколко пъти срещах дамата в кулоарите или на Народното събрание, или на Министерски съвет. Със същата ангажирана физиономия зад очилцата, забързана, обикновено прегърнала куп папки. Беше времето на Луканов, после на Димитър Попов все така се разхождаше другарката на другаря Вълканов. И още един щрих. Симптоматичен. В началото на заседанията на ВНС се случи да съм съсед по място с правозащитника Румен Воденичаров /тогава минаващ за радикален седесар, формално оглавяващ Независимото дружество, направил преврат на легендарния Илия Минев/ и се допитах до него за този комитет на Теллалов. Буквално думите му бяха: Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност. От него и научих за първи път, че консултантката, която доведе Вълканов е снаха на секретаря на ЦК на БКП другаря Иван Пръмов. С неговата характерна лукавичка усмивка добави: Едно от новите дарования на Партията, която скоро ще стане първа демократка. Излезе прав, колкото и да не ми се ще да го призная. Поразрових се в историята на Комитета, където се трудеше дамата с очилцата и сабото. В края на 80-те години на 20 век Горбачов е обявил перестройката, което навсякъде в Източна Европа се приема като трескава подготовка за трансформацията на големите комунистически пари, за осигуряване удобен плацдарм на висшата червена номенклатура и сподвижниците и`. В България се активират първите неформали около еколози и правозащитници. На 16 януари 1988 г. политически затворник 1 на континента Илия Минев създава Независимото дружество за правата на човека и според разсекретените архиви на ДС още в началото членовете му надхвърлят 500 души, през май се провеждат първите гладни стачки срещу насилствената асимилация на етническите турци. Преди това, през април 1988 г. Минев и сподвижниците му изпращат до Държавния съвет, Народното събрание, Министерство на правосъдието и медиите учредителния протокол с молба за регистриране на правозащитното дружество, придружени с искане за освобождаване на политическите затворници. Комунистическата власт реагира светкавично и като контрадействие, като реплика срещу Илия Минев и дружеството му създава на 3 юни 1988 г. казионен Комитет по правата на човека с председател видния партиен функционер Константин Теллалов бивш секретар на ЦК на БКП. Комитетът е под прякото наблюдение и ръководство на Григор Шопов и Държавна сигурност, отчита се само на Секретарията на ЦК и абсурдно за наименованието си има и чисто репресивни функции. Основни действащи лица в него са верни и проверени общественици, сред които блестят с неотразима червена светлина Велко Вълканов, Александър Янков висш деец на ДС от Първо главно, дипломат под прикритие, проф. Николай Тодоров бъдещ председател на Великото народно събрание, Никола Инджов фанатичен привърженик на режима на Фидел Кастро, Леда Милева, Огнян Герджиков, Севда Севан и Меглена Кунева. Ето как самият Велко Вълканов я представя наскоро във в. Дума: Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов - човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз. Мисля, че характеристиката, която прави др. Вълканов на другарката си Кунева е напълно реалистична и точна. Просто наше, вярно, комунистическо девойче. Само да припомня, че по това време другарят Иван Пръмов е народен представител/от 58 до 90 г./ и обвит със славата на осъществил колективизацията, т.е. отнел земята от собствениците и`. Да не забравяме и подвига му в Пловдив, когато заповядва на милиционерите да стрелят в множеството стачници. На месо. И още един щрих в битието на снахата, този път като еколог от онези времена. На 5 май 1988 г. Политбюро на БКП взима решение за превръщането на екологията в национален приоритет и създава екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт /припомняме, че шеф на ОФ е Гиньо Ганев, който ще участва с Кунева след няколко години в Габонската афера/. В националното радио е сформиран екип от проверени другари, които да работят по екологични теми естествено казионен опит да се представят застрашително нарасналите протести в Русе, около проекта Рила-Места от гледна точка на правата линия. Радиожурналистът натоварен с тази задача, познайте кой е, драги читатели? Разбира се, вярната снаха Меглена Кунева-Пръмова. През годините се смениха много Кабинети, Народни събрания, министри, президенти, държавните служители се сменяха като мръсни чорапи, но една фигура присъства неизменно в номенклатурния списък на Министерски съвет от 1989 до 2001 г., натрапчиво. Ще познаеш ли драги читателю коя е тя? Разбира се незаменимата снаха, правозащитничка, еколожка, специалистка по въпросите на гората, международничка, съветничка по всякакви въпроси, ерго Миглена Щилянова Кунева, крипто Пръмова. Няма Луканов, Виденов, Костов /по негово време се издига до директор на международна дирекция/ тя все си е там, ерцаз политичката и незаменима специалистка. Злите езици разправят, че от дърговечното си въртене в кулоарите на властта дамата се е сдобила с множество потенциални остри компромати, които я правят незаменима ценност в международното работническо движение, други отдават това на видния масон и неин съпруг, виден мулташки деец и устойчив милионер Андрей Пръмов, трети го отдават на щедрия саван, опнат над нея от вездесъщата ДС /пак питам дали е известно на Кунева-Пръмова понятието кандидат-агент?!/. През 2001 г. тя от резерва на царската листа в Русе се превръща в безценен царски депутат, министър и впоследствие еврочиновник, ще се сдобие с огромен апартамент в центъра на Брюксел /недеклариран пред родните данъчни власти/, с милиони, изсипани в личните и` сметки от Барозу и ПариБа /тя скоро най-нагло отказа да оповести каква е платата и` във финансовата институция/ и в същото време зад очилцата нагло отказва с биографията да защити слогана си аз съм твоя избор, предпочита дървения административен език, който е изучила старателно в Брюксел и преди това в Комитета по правата на човека. Какви ли загадъчни и зловещи тайни предстои да научим за персоната изтъркала стотици подметки из кулоарите на властта?! Пък нека някой ми доказва, че нейните thearades са напуснали властта, че тя не е от тях, че даже е дясна, че е европейски политик, че едва ли не е някаква българска Пепеляшка, дочакала царската каручка пред Враня и рипнала изведнъж върху нея На това великият медвенски овчар Захари е намерил непостижим и досега епитет мазмантийство ! отговор Сигнализирай

Аз знам как може всички залежи от злато да останат за държавата-100%.Кви са тия 5,55 Дянкуф? отговор Сигнализирай

Много комунисти с циментови глави цъкат с мишките по команда от Позитано тук. отговор Сигнализирай

Стигнах до "Дрянк офф" и ми беше достатъчно със статията! отговор Сигнализирай