Нова окупация на Софийския университет

...не виждате ли какво става вече 24г Карл Маркс е казал, преди два века - при капитализма обществените отношения спъват развитието на производителните сили. Частната собственост на предприятията спъва развитието на индустрия. Следват световни кризи и световни войни . Икономически отношения, основани върху експлоатация (да не забравяме, че робите са имали осигурена храна, дрехи и дом за разлика от сегашните роби на капитала), спъват развитието на обществото. Това е - но кой да чете? отговор Сигнализирай

Ето ги мамините синчета и дъщерички на средната класа, самообявили се носители на истина от първа инстанция. Талибаните на "гражданското общество. Те не желаят никакви спорове. Диалозите са излишни, оставка и туйто. Настървени са децата. Сърдят се, че никой не ги разбира освен американския посланик и част от агентурата му. За разлика от бедните, грозните, старците и бабите и другите простаци от провинцията. Между другото, Орешарски е награден от Сената на САЩ - за плоския данък. отговор Сигнализирай

Mnogo umni i to4ni iskaniya ot studentite no nqma koy da gi razbere,v BG ve4e sa ostanali neuki ,neobrazovani i pensioneri koito hal haber nqmat ot slu4vashtoto se v sveta komunizma gi e napravil tupi 4ove4eta koito nqmat yasna cel za badeshteto si a sa samo mashina za glasuvane za izbirane na porednite mafioti отговор Сигнализирай

В развитите страни младите са с комунистически идеи. Студентите в Англия искат безплатно образование за всички като се вземат пари от най-богатите. В развитите страни студентите се борят за справедливо общество, за прогрес, срещу господството на капитала и жестоката експлоатацията на трудовите хора. Ботев е загинал за моите братя сюромаси. Студентите от СУ не се интересуват от сюромасите. Те са добре облечени, добре нахранени, исканията им витаят високо в облаците на духовността. Те са се издигнали над дребните житейски проблеми, свързани с цената на хляба или тока. Те искат морал, че отговор Сигнализирай

Мила родна демократична картинка! Мяркат се в съзнанието ми като на филмова лента, познати кадри от 1990, 1997. Същите фрази, същите лозунги, почти същите лица. Разликата е в масовката. Явно е, че баламите са намалели значително. А някои казват, че преходът не е донесъл нищо добро. Не са прави. отговор Сигнализирай