Втора протестна седмица

и аз им обещавам :-) отговор Сигнализирай

Споко народе, ако сме с 30 години изостанали от света, когато дойде краят на света ние Българите ще живеем 30 години повече. ;-) отговор Сигнализирай

благодаря ти за чудесната история , с чудесния извод , че без образование няма просперитет . За съжаление в Б-я( нали , ,,студентке" ?), личния просперитет е свързан с дупедавство , наглост, и пълна липса на морал . Това вече повече от десетилетие се възпитава от такива като Слави , и то успешно се възпитава . Изключвайки платените манипулатори , които като латерни повтарят - ,,частните уроци , работното време , ама колко взима един овчар " и т.н. , тук доста убедени в тъпата си правда , писачи в онанистка възраст , разнасят простотията си , без да подозират за истината , за жалкото ни племенно битие . Те помагат на своите угнетители несъзнателно , но много активно . Все си мисля , че не е само кражбата на национален ресурс , дългосрочна цел на настоящия политически елит . Целта им е целенасоченото опростачаване на българската нация , с цел довеждането му до безсловесното състояние на Догановия електорат - колкото по-прости - толкова по-верни и послушни на жалките крадци , и доносници , които ги управляват . Бъди здрав , Гого ! Бъди здрав ! :-) отговор Сигнализирай

Б-я не може да се сравнява с Франция :) ... отговор Сигнализирай

Eдин приятел вчера ми разказа следната поучителна, пък макар и невероятна история. Той е учител в едно елитно училище в Пловдив - професионална гимназия по електротехника и електроника - прекрасен компютърен специалист е, инженер. Аз и друг път съм писал за това училище и за неговия директор, а именно статията "Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието". А учителят, който ми разказа самата история, е инж. Атанас Атанасов. Казвам всички тия неща, за да е съвсем достоверна историята, която ще разкажа кажи-речи с неговите думи. Завежда инж.Атанасов група ученици от пловдивската гимназия във Франция на производствен стаж. Който е прочел статията за директора на същата гимназия инж.Паунов вече знае, че това елитно училище в Пловдив има невероятни постижения в полето на европейската интеграция. И то още дълго време преди България официално да влезе в Европейския съюз. Групата наши ученици се установява в град Шатилон Сюр Сен, а тамошното училище, с което имат тясна връзка, се нарича Лицей "Дезире Низар". Към нашата група ученици бил прикрепен техният заместник-директор, а именно мосю Ноел Естра. Всички тия факти, повтарям, са нужни именно за пълната достоверност на невероятната история, която ще ви разкажа.А ето и самата история. Ще я предам от единствено число, както ми я разказа инж. Атанасов, за да звучи историята съвсем автентично. Та този мосю Естра ни водеше навсякъде - казва ми инж. Атанасов - показваше ни това-онова, обясняваше ни нещата. Отначало беше един такъв важен и студен, но много учтив, ала постепенно се сближихме, почнахме да разговаряме по какви ли не теми. Дори и вицове почнахме да си разказваме, да се смеем, станахме приятели. И както си разговаряхме съвсем непринудено, стана дума и онзи мосю Естра изведнъж попита: Абе вие, учителите, в България колко пари получавате като заплата? Аз му казвам на този мосю Естра: 200 евро. Увеличих малко и закръглих, та да изглежда по-солидна нашата тукашна заплата, няма да се излагаме я. Той обаче ме погледна крайно изненадан и ме помоли да му запиша цифрата, смятайки, че има някаква грешка. Написах му я, той погледна и, озадачен крайно, сложи една нула отзад, и каза: Може би имате предвид това? Не, повтарям му: 200 евро, и зачертавам нулата. Оня ме погледна като че ли гръм го е ударил. Човекът не можеше да повярва и дори рече: Не, това не е възможно, вие се шегувате с мен! Или пък ме лъжете?! И аз почвам да му казвам, че съм съвсем сериозен, че това е самата истина, ето, ако иска да попитаме учениците, които бяха наблизо и работеха, няма да се лъжеме я. Мосю Естра ме гледаше с недоверие, горкият човек не можеше да асимилира тази цифра. И почна да ме пита: колко струва бензина, колко струва това, колко струва онова. Отговарях му, а той възкликваше всеки път: Се импосибл, се импосибл, сиреч това е невъзможно, това е невъзможно!В един момент г-н Естра, съвсем отчаян, но някак си и възмутен, скочи да ми показва колко п отговор Сигнализирай