Преговорите си вървят, учителите си стачкуват

Какво ще стане с тези училища ,които не стачкуват и провеждат нормални занимания? отговор Сигнализирай

podkrepete ychitelite отговор Сигнализирай

Ако бях по-мнителен, непременно щях да предположа, че БСП-тата нямат интерес от решение на проблема преди изборите, за да може успешно да се втвърди електоратът им дотогава. К,во мислиш? отговор Сигнализирай

Аз съм една средностатистическа учителка с 22 години преподавателска работа. Искам да благодаря на двамата министри за това, че най- после сплотиха учителското съсловие.БЛАГОДАРЯ ВИ ГОСПОДА!!! Благодаря на хилядите учители, които бяха на протестния митинг в четвъртък в София! Благодаря ВИ за това, че ми върнахте самочувствието на Човек и Учител. На 43 ще кажа- повече Не позволяваме да ни тъпчете и унижавате. Вие, които "разбирате" от образование като се опирате на спомените си от преди 10, 15, 30 години. Българския учител Няма повече да бъде изтривалка за никого!!! отговор Сигнализирай

Първото условие, което трябва да се осъзнае от всички, е очевидно: за да има добро образование, в училище трябва да постъпват готови за учене деца. Но колко са българските родители, които подготвят децата си за училище така, че те да не изпълняват и техните задължения? Сигурно има родители, които вършат и работата на учителите; други, ако не учат с децата си, плащат за доизучаването им в уж така нежелани частни уроци и школи; трети са случили на умни деца, които се оправят и без семейни усилия, и без гениални учители. Но с още по-голяма сигурност трябва да се каже и това, че в българското училище - и то особено в началните класове - голяма част от времето се посвещава за преодоляване на липсите от елементарно семейно възпитание. Те отварят все по-голяма пропаст между обществените изисквания към от училището и отговорностите на родителите; пропаст, в която пропадат все повече деца. Както точно беше казал един юнак, "за *** като нас даскалите трябва да получават тройно по-високи заплати". А ето няколко по-точни характеристики на "бъдещето на страната".Почти половината от децата в България живеят в непълни семейства без значение дали се състоят само от майка и дете, или майката и бащата работят далеч, най-често в чужбина, с илюзията, че гурбетът е временен, а възпитанието е дълг на баби и дядовци. След пет-шест години броят им ще нарасне. Половината от тази половина не са стъпвали в детска градина или ясла, повечето трудно говорят български, нямат елементарни понятия за числа и абстрактни предмети, нямат дисциплинарни навици. Ако знаят нещо за света извън тесния си семейно-махленски опит,това е от телевизионни бози, заливаща бездруго всички с картинките на "истинския живот". В това отношение забележителни не са толкова процентите на учителските заплати спрямо БВП, а други. Примерно 70% от българските деца гледат телевизия над 4 часа дневно, но говорят с родителите си около 20 минути; 20% от 16- годишните не са пипали компютър, 40% до седми клас не са чели никаква книга освен учебници; след осми вече не четат и тях, защото гроздообразно отпадат от училище. Нещо напълно разбираемо, тъй като в над 30% от домакинствата книги изобщо няма, а и където има, са от сорта "Как да направим партньора щастлив?" и "Десет съвета за успех в живота". Впрочем това изцяло съответства на идеологията за бърз и щастлив ефект от знанието. На тази почва добре звучат призиви за качествено образование, но как да стане то, когато най-важният материал е некачествен - не по рождение, а по условия на живот? отговор Сигнализирай