Край на преговорите, Станишев не пуска Вълчев и Орешарски

Една сметка за ток. Тоест две. Така си се насъбрали, докато аз, извинете, живея, включвам лампи, котлони и духалки. Последното е една сложна апаратура, която ползваш, когато температурата в стаята падне под санитарния минимум и се налага спешно да си размразиш едно-две сухожилия.Аз обаче не знам, че има сметки, щото такива не идват. В смисъл, че вече ги няма онези добри създания, дето ходеха и ги ръсеха по хорските пощенски кутии. Имам блед спомен, че последно плащах през юли /тази година/ и тогава очевидно съм преценила, че това е достатъчно. Все пак, аз и с други неща се занимавам в тоя живот. Оня ден обаче нещо се размърда в главата ми, създавайки странно, почти непознато усещане. Влязох във входа и погледнах пощенската кутия - зееше все така празна. Но аз не съм вчерашна, нито онзиденшна. Озъбих й се, затръшнах й малката, проклета, грозна вратичка и я заключих. Два пъти. Бях на крачка да й изсъскам, че ще си легне без вечеря, но се възпрях, щото мина комшията Спас. Вкъщи заложих на новите технологии. Влязох в интернет и установих, че съм изтеглила късата клечка - имам да плащам не една, а две сметки. А крайният срок за плащането на последната е... 9 октомври. Как съм изкарала до 15 октомври без да ми дръпнат шалтера, е мистерия, сравнима единствено със Стоунхендж, Лохнес и шестицата ми по физика в 11 клас.Обхвана ме паника. Пощата, където трябва да изкихам двете сметки, работи до шест. До осемнадесет. В събота и неделя пък ток не се плаща това го знам отпреди няколко години. Обяснението, което тогава ми даде хайтек касиерката, бе, че са на сателит. Въпросът ми дали сателитът залязва за уикенда и това прави плащането на сметки невъзможно в тези два дни, остана без отговор. Пощата обаче има друго предимство. Компенсира ранния час на затваряне с ранен на отваряне - 7 сутринта. Нямам друг изход. Навивам часовници и аларми за шест и Господ ми е свидетел, че петте часа сън минаха... както там минават разни кратки и хубави неща в живота. Шест нула нула. Алармите вдигат такава врява, че ме обхваща страх да не довтаса пожарната, полицията и Агенцията за борба с градушките. Долазвам на четири крака до банята, врътвам кранчето и... оттам започва да се лее чудесна, бистра, ледена вода. Ето, казвам си, и топлата вода ми спряха. Пък дали няма и въздуха да ми кръцнат???Решавам да изчакам, нали, може да е имало затруднения по трасето и дето се казва, надеждата умира последна. Стоя, увита в зелена хавлийка, и рецитирам Отче наш, леко видоизменено. Вместо който си на небесата става който си в чешмите.От време на време ходя и се дзверя в душа, обаче той е непреклонен няма и няма топла вода. Шест и петнадесет. Боже, викам си, пак ще изпусна пощата, и вече със сигурност ще ми спрат тока, и въздуха, и водата, иии ... то друго не ми остана.Единственият вариант е да се къпя с антифриза, който се сипе щедро от чешмата. Няма страшно, нахъсвам се, руснаците непрекъснато го п отговор Сигнализирай

Петък вечер. Противно на всички традиции, няма да ходя никъде. Освен в другата си къща понеже аз съм съвременен номад и разполагам с повече от едно местообитание. По тази характеристика малко приличам на сурикат. Винаги се придвижвам с раница в багажника и където ме свари нощта там забождам четката за зъби. Не че сурикатите се разхождат с раници връз крехките си гръбнаци, но... схванахте мисълта ми. Та и тази вечер така. Спирам единствено да си купя яйца, което е друга особеност на характера ми. Развила съм особена привързаност към яйцата и ако нямам няколко под ръка, чувствам неясно напрежение отвътре. Докато вляза, забърша една кутия с кокоши дарове, подзверя се над шоколадов кейк, наречен Жадната монахиня, и платя, обстановката навън се е превърнала в Избрани моменти от Джурасик парк. Кал, дъжд и вятър. На ъгъла с Бузлуджа като че ли се шмугна и динозавър, но не мога да се закълна. Затварям се в колата и се успокоявам, че дори природната стихия да продължи с дни, няма да умра. Имам яйца, Жадна монахиня и четка за зъби. И то не каква да е. Освен зъбите, ти забърсва и езика, третата сливица и десния бял дроб. Много удобно. Изпушвам една цигара, дъждът става все по-силен. Аз обаче съм мъжко момиче и смятам да се пробвам. В този решаващ момент стъклата са все още само леко запотени. Е, махвам аз с ръка, ще се оправят някакси, и потеглям.500 метра по-надолу. Небесата отгоре имат тежки проблеми с ВиК системата. Потопът, който ме връхлита, затруднява преценката ми дали това пред мен е тролей или руска подводница, объркала Перловския канал със Северния ледовит океан. Залагам на тролей, понеже друг път подводници по Прага не съм забелязвала, и се нареждам зад него. Чистачките са изплезили език, а по стъклата тече някаква лигава мас. Колкото повече ги бърша, толкова повече се омазняват, докато накрая цялата кола заприличва на калейдоскоп - накъдето и да се обърна, виждам феерични светлини с неясен произход. Червено, жълто и зелено се смесват по начин, който би заинтригувал и най-угнетения далтонист. Лошото обаче е, че не мога да преценя неясното пурпурно петно пред мен светофар ли е или са стоповете на батискафа. Залагам на стопове и о, радост! Пичеля. На Гурко вече съм се пренесла на астрално ниво и карам по интуиция. Зеленото може да е само светофар, с червеното си играем на държавна парично-предметна лотария. Орлов мост. Мощна светкавица разцепва небето. От ужас натъпквам парцала за стъклата в Евстахиевите си тръби, очаквайки гигантския гръм, който трябва да последва. Светофарите изгасват, с тях и последната ми надежда някога да се добера до суша. На половината на кръстовището съм и не съм сама. Там е половин София. Наредили сме се като малък, артистичен тетрис. Всеки шофьор очаква другият пред него по някакъв вълшебен начин да преустрои колата си в летателен апарат и да напусне баталната сцена по въздух, но това по незнайни причини не се случва. Стоим си закотвени и не мърдаме. М отговор Сигнализирай

Здравей! Абсолютно си права,че визирах и синдикатите!/Май българските учители трябва да приемат предложенито за европейски преговарящи/ .А министрите дали не мълчаха нарочно!?Друго всички села от" майната си райна" както ти ги наричаш имат достъп до по-голям общински ил областен център? А мислиш ли,че в това село си имат всички учители?Е като е на майна си райна учителите как стигат до там?Ако не си чула навсякъде другаде при такива случаи пуснаха училищни автобуси,за които министерството" даде" пари като за свръх модерни хеликоптери , а ТОЧНО там няма,което пак ме навежда на предишното ми предположение! отговор Сигнализирай

Хехе,шегаджия :)))))) Само 6-7 грешки мернах /имам проблеми с броенето до 10/ :) Спокойно,има доста по-неграмотни от теб!! отговор Сигнализирай

Винаги съм се питала кой и на какъв принцип избира какви хора да се появят в ТВ студио или да бъдат анкетирани. С изключение на един учител, всички поканени в ТВ дискусията на Канал 1 бяха неадекватни малки хорица. Не мислите ли, че не е случайно това? Кой в този момент печели от това да се покаже българския учител като средно или под-средно интелигентен човек? Защо не поканиха онези, които във всяко едно отношение са пример за младото поколение, че дори и за тези, които отдавна са завършили училище?! Защото министрите бяха в студиото. Интелигентен събеседник (обърнете внимание, събеседник, а не опонент) няма да влезе в рамките на импровизираната дискусия, ще спечели симпатиите на зрителите, а това не е удобно в този момент, в създалата се ситуация. Медиите в България, за огромно съжаление, са слуги на властта. Свободата на словото е право на всички, но привилегия на малцина. И те плащат. отговор Сигнализирай