Масово свързваме двата края. Не е ли чудесно?

опа! забравих и транспорта и фризьора :) купх си кола за 300 лева ( фият браво 2000 година , с платени такси) , бензина е няколко пъти по- евтин от българския, фризьор- хмм , аз съм тъкъв , взимам 10 лева за подстрижка.Да уточня за квартирата ми сава на ? за цяла къща с всичко вклучено в цената -ток, вода, парно, интернет, кабелна. Къщата е и обзаведена с мебели и ТФТ 29 иннчов ТВ ... незнам олко струва това в БГ... като разход ;) отговор Сигнализирай

И аз исках да съм *** ама живота ми поднесе обратното.Да живея добре не охолно но аз не съм теглил кредити.Семейството ми работи по цял ден и каквото спестим инвестираме.Понякога и губим.Не съм тръгнал да се оплаквам и не аз съм те накарал да вземаш непосилни кредити.Да си мислил като си теглил кредита аз не съм ти виновен да си изливаш простотията и злобата върху мен.За да не тегля кредит избрахме да живем на село близо до София и си стегнах майчината къща.Въпрос на личен избор.Ти си сам си избрал да живеш така след 30г ще имаш апартамент а аз може би не.Затова не разбирам закаво си заревал и надигаш вой до небесата.Може би защото доходите ти не стигат за беемве и почивка в чужбина или за .Ей това е проблема на българина *** завистлив алчен вечно недоволен и все някой друг му е виновен.То за простотията почивен ден няма тя винаги търси поле за изява с такива коментари впечатляваш себеподобните си отговор Сигнализирай

Никой не ви пречи да се самоорганизирате. Без партии. В групи за масови протести. Свържете се помежду си и си вземете държавата. С просене от нея ще получавате ей така - огризки. Оставяйте телефон/е-мейл за връзка /за зайците кочан от зелката!/. 02-4708837 novihora***abv.bg отговор Сигнализирай

Ти познаваш ли някой в парламента говорл ли си на живо с някой от парламента? Имаш ли представа въобще що за хора има там! Не всички са такива каквито си мислиш и говориш на изуст тука ей така! отговор Сигнализирай

Приказка за стълбатаПосветено на всички, които ще кажат:"Това не се отнася до мене!" Кой си ти? попита го Дяволът... Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. Вие мразите ония горе? попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!Дяволът се усмихна: Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.Дяволът пак се усмихна: О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... Ти пак ще чуваш! успокои го Дяволът и му стори път. Мини!Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!Момъкът спря и се вслуша: Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... И той пак се затече.Дяволът пак го спря: За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!Момъкът отчаяно махна ръка. Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!Дяволът: Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: Виж голите им кървави меса. Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз отговор Сигнализирай