Искат доживотна присъда за убиеца на Стоян

Евала... Не бях чел това стгихотворение, нито знам кой е автора, но не това е важното. Важното е хората да се опомнят, но... Това не е станало за векове, та сега ли...? отговор Сигнализирай

браво,тези стихове са наистина нашата действителност,независимо от епохата в която живеем...ние българите сме роби по душа. ЖАЛКО ЗА ОЩЕ ЕДИН ПОГУБЕН ИНТЕЛИГЕНТЕН МЛАД БЪЛГАРИН.ЖАЛКО И ЗА УБИИЦИТЕ МУ,ТЕХНИЯ ЖИВОТ СЪЩО Е ПОГУБЕН,ЗАЩОТО ОТ ТУК НА ТАМ ЩЕ ЖИВЕЯТ С ЧУВСТВОТО,ЧЕ СА УБИЙЦИ.... отговор Сигнализирай

Имах намерение да пиша, но след твоето силно и точно изказване се отказвам.По-точно от това не можа да се каже,това е истината, това е нашата действителност.БРАВО!!!!! отговор Сигнализирай

"Тежко, тежко! Вино дайте!Пиян дано аз забравятуй, що, глупци, вий не знайтепозор ли е или слава! Да забравя край свой роден,бащина си мила стряхаи тез, що в мен дух свободен,дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден,гробът бащин, плачът майчин, -тез, що залъкът наеденграбят с благороден начин, - грабят от народът гладен,граби подъл чорбаджия,за злато търговец жадени поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани!Грабете го! Кой ви бърка?Скоро той не ще да стане:ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песнии зъбим се на тирана;механите са нам тесни -крещим: "Хайде на Балкана!" Крещим, но щом изтрезнеем,забравяме думи, клетви,и немеем и се смеемпред народни свети жертви! А тиранинът върлуваи безчести край наш роден:коли, беси, бие, псуваи глоби народ поробен! О, налейте! Ще да пияНа душа ми да олекне,чувства трезви да убия,ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу,на пук и вам, патриоти,аз вече нямам мило, драго,а вий... вий сте ! " Ето какво е написал най- силния пламък на Българската поезия.Ето какво вече почти 150 години, най-добре определя народа ни . От 8 милионна нация излизат за да покажат своята позиция 500 студента, а пет пъти повече се карат по телевизията, десет пъти повече се карат по форумите, а 20 пъти повече в механата. Целия си живот превърнахме в механа - без родолюбие, без чувство за справедливост , без сила да се опълчим. Пиянски унес в очакване на следващото менте приготвено от бармана, наречен Министерски съвет. А в кулминацията на своят алкохолен делириум започваме да се бием в гърдитеот мъка , да твърдим че така не може, да въставаме против грозната участ, която всеки ден сами избираме ...без да си даваме сметка колко малко преди да заспим трае този момент. Един син на България вече го няма. Уби го един пиян до смърт ...народ. А ний, ний сме . Ний всички сме . отговор Сигнализирай

Х Доживотна присда за цялата група без право на обжалване докато не изгният във кафеза. отговор Сигнализирай