Първанов: Мисията в Ирак бе успешна

Гоце, кое му е успеха? Че 13 българи загинаха за интересите на САЩ, във война, която докара кризата??? Че закопахме 1 милиард в пустинята, за едното потупване от оня *** Буш? Безсрамници, НАТО ВЪН!!! отговор Сигнализирай

Ел Президенте Гоце Подлогов Пъраванов да си подаде оставката като не благонадежден . Изпратеният контингент е срам за България и в разрез с всички международни норми . Виновните за тази колониялна агресия трябва да бъдат съдени по всички международни закони . Нека а подчертаем и това че ако Америка и Буш имаха някакъв интерес то ние никакъв . Да не говорим че що се отнася до иракския дълг има съмнения че пак е влезнал в джобовете на управляващите . отговор Сигнализирай

ПОЛУТИХА, ПОЛУСВЯТА ПОЛУНОЩ Тъкмо свивах постни сърми за Бъдни вечер и звънна телефонът. Обаждаха се от президентството. Лично държавният глава искал да ме види. Оставих бъркотия в кухнята и взех такси към "Дондуков" 1. - Нужен си ми! - каза любезно президентът, след като се ръкувахме. - Трябва да ми помогнеш за речта, която трябва да произнеса пред народа в полунощ, преди настъпването на Новата година... - Че нали Иван Гранитски ви пише речите... - казах. - Оказа се, че той бил Огнян - рече кисело Георги Първанов. "То и вие сте Гоце" - замалко да кажа, но се сдържах. Не е удобно в президенството да се говори за ДС. Там и чистачките са били сътрудници на службите. - Реших в името на националния консенсус да се доверя на теб - каза президентът. - Напиши речта ми така, както я мислиш... Погледнах през прозореца и се замислих. - Сигурно трябва да се споменат успехите - казах след размисъл. - Точно така! - оживи се президентът. - В стил "има някои проблеми, но успехите са повече"... - Проблеми имаме с Европа - отбелязах. - И със спрените милиони... - Милионите не са проблем - махна с ръка Първанов. - Като не дава Европа, приятелят ми Путин ще даде... Уговорките ми с Русия са много успешни, но са тайни... Да не ги споменаваме в тая реч... - Успешна беше и цялата ви външната политика - припомних. - През изминалата година успяхте да посетите една европейска страна и това беше Албания... Приехте един европейски държавен глава и това беше президентът на Кипър, бивш комунист. Иначе успешно обиколихте света - видяхте Аржентина, видяхте Мексико... И в Убекистан бяхте, там, където не стъпва европейски президент заради правата на човека... - Добре ме посрещнаха хората - спомни с умиление президентът. - Какъв лов ви организираха... За него още се говори... Само не разбрах убихте ли оня див козел? - Гръмнах го при самозащита! - заяви президентът. - Козелът стреля пръв... Но и това не става за речта. Помислих за други успехи през годината. - Успешно разтворихте чадъра си над вашите спонсори - припомних. - Така че никакъв съд да не ги лови... Георги Първанов ме погледна и въздъхна. - Разочароваш ме!... "И вие!" - щях да му кажа, но се сдържах. Все пак бях гост в кабинета му. - Няма да се справиш с речта - каза. - Ще трябва да се обаждам на академик Антон Дончев... И ми посочи вратата. На излизане ми хрумна нещо. - Защо не прочетете пред народа речта си от миналата година? И без това на Нова година никой не я слуша... Това казах и излязох от президенството. Наближаваше полунощ. Полутиха, полусвята полунощ. "Полу", като всичко у нас. Погледнах към звездното небе, за да видя дали ще изгрее звездата на надеждата. Но видях не как изгрява звезда, а как залязва. Една звездичка от знамето на Обединена Европа престана да свети. И то точно нашата - звездата на България. отговор Сигнализирай

Няма ли да получат медали от САЩ за вярната им служба към тази държава? отговор Сигнализирай