На 14 януари от 11 часа пред парламента

Историческа дата за България! отговор Сигнализирай

Всичката тази работа е" Много шум за нищо!"прав е Дедо Вангьо дори и толкова колкото той казва може да не стане ако е много студено навън. отговор Сигнализирай

davaite da metem отговор Сигнализирай

Там сме! отговор Сигнализирай

Нестаналата държаваГосподи, сами съсипахме земята си, сами опустошихме душите си. Че и още го правим, макар нищо вече да не останaПроф. Михаил Константинов* * *Държавата, каквато си я направихме през последните 18 години (и 45 преди това, и 1300 още по-преди), не ни харесва. Държавата, която си мислим, че заслужаваме, я няма. И даже държава няма. Оказа се, че в грях е заченато европейското членство на България, в нощна доба и в басейн някакъв. И кои, моля ви се, са бащите на това порочно зачатие? Министър нетрезвен български, офицери от службите, мутри някакви. Как е възможно, Господи? И запази все пак каквото там е останало от страната ни, макар че не заслужаваме!Мутрите разговаряли с 400 думи, докато шимпанзетата могат да стигнат и до 600 думи.Има една теория за паралелните вселени и за нестаналите светове. Тя е толкова сложна, че и авторите едва ли я разбират, но идеята е следната. Във всеки момент, във всеки нищожен квант от време (това е една секунда, разделена на число, записано с единица и 43 нули), всеки от нас избира една от безбройно многото възможни вселени. И заживява в нея.Останалите вселени също ги има някъде и в тях остават други наши копия, но вече не сме ние. А ние, ние продължаваме - във всеки миг, във всеки квант от време, избираме съдбата си и заживяваме с нея. Или, казано другояче, светът е точно такъв, какъвто го правим с действията и бездействията си. Винаги така е било, така и ще бъде.n Потопени в единствения свят, който познавамение просто не забелязваме как той се променя с всяко, дори минимално наше усилие. Ако минем по тази улица, а не по другата, ще срещнем партньора на живота си и с него ще родим децата си. Или пък няма да го срещнем и други деца ще се родят. Ако тръгнем на път секунда по-рано, ще избегнем тежка катастрофа. Или, обратното, ще попаднем в месомелачка от разкъсващи тялото ни ламарини. Всичко това е толкова просто и толкова лесно се забравя - светът зависи от нашите решения и действия, от големите, но и от най-дребните. И не само своята съдба решаваме всеки миг, но и съдбата на вселената. А какво става в паралелната вселена, която би възникнала от невзетите решения и ненаправените неща, не ни е съдено да знаем.Държавата, каквато си я направихме през последните 18 години (и 45 преди това, и 1300 още по-преди), не ни харесва. Държавата, която си мислим, че заслужаваме, я няма. И даже държава няма. И още по-страшно, има антидържава, нещо нечовешко, глупаво и нагло, което сякаш самият дявол ни е пратил. Това са само част от нещата, които всеки българин днес чувства, и после, омерзен и отвратен, отива да си пие ракията и псува бога, властта и себе си.Държавата, каквато си я мислихме (не смея да кажа "мечтаехме") преди 18 години, не стана. Защото не веднъж, а много пъти избирахме най-калпавата от възможните вселени. Сами я избирахме, Господи, сами съсипахме земята си, сами опустошихме душите си. Че и още го правим, макар нищо вече да не остана. Откъде толкова глупост у т отговор Сигнализирай