136 години от гибелта на Васил Левски

Като нормален богоязлив човек ,не мога да приема сравнения на човек пък бил и В.Левски със Светец ,Апостол пък бил той и на Свободата ..вище нормалните общества.Италиянци да смятат Гарибалди за Светец?Наполеон за хрисим и мирски човек?До такава степен сте опростачени и обладани от примитивизъм,че е сеете само отврат около себе си.Жалки гротески сте. отговор Сигнализирай

Ненормално си ти, Калине! отговор Сигнализирай

"Мноого ПОКЛОНИ...За какво..." - ako do sega ne si razbrala Купринкeee i gospod ne moje ti obiasni :) отговор Сигнализирай

ЛевскиМанастирът тесен за мойта душа е.Кога човек дойде тук да се покае,трябва да забрави греховния мир,да бяга съблазни и да търси мир.Мойта съвест инак днеска ми говори.Това расо черно, що нося отгоре,не ме помирява с тия небесаи когато в храма дигна си гласахимн да пея богу, да получа раят,мисля, че той слуша тия, що ридаятв тоя дол плачевни, живот нестърпим.И мойта молитва се губи кат дим,и господ сърдит си затуля ухотона светата песен и херувикото. Мисля, че вратата на небесний райна къде изглеждат никой ги не знай,че не таз килия извожда нататък,че из света шумен пътят е по-кратък,че сълзите чисти, че вдовишкий плач,че потът почтенний на простий орач,че благата дума, че правото дело,че светата правда, изказана смело,че ръката братска, без гордост, без викподадена скришно на някой клетник,са много по-мили на господа вишниот всичките химни и тропари лишни. Мисля, че човекът, тук на тоя святима един ближен, има един брат,от кои се с клетва монахът отказа,че цел по-висока Бог ни тук показа,че не с това расо и не с таз брадамога да отмахна някоя бедаот оня, що страда; мисля, че канонътмъчно ще направи да замлъкне стонът;че ближний ми има нужда не в молитва,а в съвет и помощ, когато залитва;мисля ази още, че овчарят същс овцете живее, на пек и на дъжд,и че мойте братя търпят иго страшно,а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,и че ще е харно да оставя вечтаз ограда тиха, от света далеч,и да кажа тайно две-три думи новина онез, що влачат тежките окови.Рече и излезе. Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,под вънкашност чужда и под име новои с сърце порасло и за кръст готово,и носи съзнанье, крепост, светлинана робите слепи в робската страна.Думите му бяха и прости и кратки,пълни с упованье и надежди сладки.Говореше често за бунт, за борба,кат за една ближна обща веселба,часът на която беше неизвестен;изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,участник да стане във подвига свят;всяк един слушател беше му и брат.В бъдещето тъмно той гледаше ясно.Той любеше свойто отечество красно.Той беше скиталец и кат дете прости като отшелник живееше в пост.Горите, полята познати му бяха;всичките пътеки кракът му видяха,пустинята знайше неговия глас,хижата го знайше и на всеки часвратата й за него отворена беше.Той се не боеше, под небето спеше,ходеше замислен, сам-си без другар.Тая заран млад е, довечера стар,одеве търговец, сега просяк дрипав,кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;днес в селото глухо, утре в някой градговореше тайно за ближний преврат,за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,и че време веч е да въстане робът;че щастлив е оня, който дигне пръвнародното знаме и пролее кръв,и че трябва твърдост, кураж, постоян отговор Сигнализирай

:) :) :) много хора си зарадвал/а с това отговор Сигнализирай