24 май - духовност, традиция, достойнство

Това за което говоря е подкрепено с доказателства ;) Версийте наистина са много, но за тази има най-много и неуспорими доказателства !!! Кирил и Методий създават глаголицата, която е подобие на българското руническо писмо.На глаголица пишат в Хърватия и Босна до 13,14 век. Кирилицата е създадена от Климент Охридски по поръчка на цар Симеон за нуждите на Българската държава.Оттук книгите написани на кирилица са разпространени в Сърбия, Русия и др. държави. отговор Сигнализирай

Преди да се цепиш, че знаеш истината (която истина още не е много ясна и на самите историци, защото са привърженици на различни теории), не бързай да се изказваш кой си има хабер от история и кой не! ОК!!!???Много правилно ти го каза колегата - # 52, цитирам: "Това, че ти си припознал една от тези многобройни версии, защото ти звучи най-приятно, не я прави ни най-малко по-истинска от останалите. Това е, чакаме да изобретят машината на времето и ще проверим как е било."НЕ БЪДИ ТОЛКОВА САМОУВЕРЕН, ЗАЩОТО Е ПРИЗНАК НА... ЛИПСА НА СИВО ВЕЩЕСТВО!!! :)))))))))) отговор Сигнализирай

ужас,не е за вярване колко народ с промити мозъци има тук,какво като си имаме отделна азбука,чехи и поляци например като пишат на латиница да не са по-малко славяни или по-малко чехи и поляци,ако имахте с какво да проумеете щяхте да си отворите очите и да видите,че тази измислена,нагодена азбука просто ни е върнала в развитието и ни е отделила от цивилизования свят,което всъщност е били и целта на създаването й отговор Сигнализирай

Много хубаво ми звучи, като се говори за българската култура. Само дето тази тема изобщо липсва в БЛОГ. БГ, например. Само дето езикът на журналистите е безобразен, голяма част от младите хора говорят на троен диалект, театрални постановки се правят с голи актриси и се бълват цинизми, за радост на публиката, мръсотията е навсякъде около нас, а най-четената ни проза е за живота на мутрите... Не отварям дума за чалгата, коята ни залива с безумните си текстове и внушения за стил и елит. Инъче България е била в Златния си век точно, когато културата е била на най-високо ниво, естествено. отговор Сигнализирай

- Значи за да познаваме по-добре собствената си история трябва да я разглеждаме по-глобално?- Винаги. Човек не изгражда самочувствие на някакави исторически химери, в които търси упование. Има народи с много по-кратък исторически стаж, но далеч по-значими от нас. В този смисъл бих казал, че действително, ако погледнем нещата, без да ги пречупваме през някаква доминираща националистическа оптика, те изглеждат съвсем различно. Винаги трябва да бъдем схващани като част от глобалната история.В този смисъл мога да кажа, че никога не съм приемал национализма в каквато и да е форма. Това е явление, което може да бъде квалифицирано като един вид социална патология, тъй като изначално национализмът носи в себе си основно политически индикатор. Границата между национализма и крайната му форма шовинизма, е толкова кратка и трудно отличима. Един национализъм в много отношения винаги се стреми да представи дадена нация или етнос като много важен и съществен, велик. Национализмът никога не е диалог, той е противовес на нещо, за разлика от патриотизма. С него се отразява тази дълбоко присъстваща в нашата генна структура любов към родното огнище, близки, семейство, род, любим роден край, отечество. Национализмът в основата си се опира на биологическите инстинкти на човешкия индивид, той ги опредметява в политическата сфера на обществото.- Защо сме толкова лесно податливи на крайности?- Българинът е изтъкан от крайности. Той се люшка между национализъм и краен нихилизъм. Българинът винаги гледа в едно много тясно време-пространство. Това е характерно за менталността на българина, който оформя една култура, определена с понятието котловинен тип култура. До голяма степен това се дължи и на географските предели, а и хоризонтите на неговия поглед са тясно ограничени в котловината. Това се проектира във всички културни продукти, които той е създал. Добре личи във фолклора, в музикалната особеност на неравноделните тактове, в поговорките и сентенциите. Всички знаем, че от Витоша по-високо нема и от Искъра по дълбоко нема. До голяма степен тази затвореност се е люшкала винаги между трудното възприемане на другия, различния, чуждия, което рефлектира и в сферата на национализма. От друга страна пък точно обратното свързано с нихилизма, това възприемане на другия, чуждия, винаги от позицията на някакво чуждопоклоничество, което добре личи още от Криворазбраната цивилизация на Добри Войников. В този контекст, ако погледнем нещата, виждаме, че на българина му липсва един пиетет към държавността. За него държавата е като мащеха, чуждо тяло и той е противоположен на други народи и цивилизационни общества. Българинът е човек, който в много отношения не е склонен на широки исторически жестове. Като погледнете националната история на България, много рядко ще видите хора, макар с гениални заложби, да имат някакъв широк исторически замах. Тази отвореност, липсата на възможност за широки изяви, до голяма степен е стеснило и обхвата на великите български мъже и в отговор Сигнализирай