63-ма прокурори с картончета от ДС

Продадоха задграничните имоти, създадоха мутрите, подпомагат организираната престъпност, източиха предприятията, продадоха машините и съоръженията за скрап, управляват пряко, или задкулисно страната ни. отговор Сигнализирай

Разказаното е вярно. Невярното е само в това, че убийствата са станали през м.юли 1944 г. от полуделите от страх фашисти, които във всеки са виждали комунист и партизанин.Знам това със сигурност, защото съм родом от същото село Върба.Имам роднини,убити и хвърлени в зловещия геран. Познавам и братята Костадин и Георги Стоеви.Именно баща им е участвувал в описаните зверства. Така че, 18, не заблуждавай хората. Впрочем ти си един обикновен преписвач. отговор Сигнализирай

страх те е да не стигнат и до теб нали.Защо ли пък иначе ще си против отварянето на някои досиета. отговор Сигнализирай

''Бих се гордял ако съм работил тогава за ДС, всички останали млъквайте!@''А сега работиш но не се гордееш.Иначе защо ще искаш да не разкриват досиетата ако не те засяга.Който не иска да не се интересува но няма право да казва на засегнатите ''СТИГА С ТИЯ ДОСИЕТА БЕ'' отговор Сигнализирай

След навлизането на съветската армия в България и установяването на властта на Отечествения фронт по съветски модел са създадени концентрационни лагери за политическите противници на новия режим. Правителството на Отечествения фронт приема на 20 декември 1944 г. "Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица", според която без съд и присъда се задържат и изпращат в трудови лагери всички, които органите на Народната милиция преценят като "политически опасни лица". Наредбата нарушава чл. 73 на действащата Търновска конституция: "Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила."[5] Въдворяването в лагери става една от основните репресивни мярки в първото десетилетие на комунистическия режим.Първите лагери (като лагера край Свети Врач, днес Сандански, и при река Джерман край Дупница) са създадени още преди да има законова уредба. През декември 1944 министърът на вътрешните работи Антон Югов информира Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа са 37 347 души, много от тях - близки на обвиняемите от Народния съд.[6]През 1945-1949 г. лагерите за принудителна работа са близо до строежи на язовири, каменовъглени мини или земеделски райони. Сред най-известните са лагерите Богданов дол, Росица, Куциян, Бобовдол, Николаево, Поручик Чунчево, Босна (за жени), Ножарево, Чернево. В тях са въдворявани привърженици на разтурените опозиционни партии, от които най-много са земеделците-николапетковисти, царски офицери, селяни, които се противопоставят на влизането в ТКЗС, мюсюлмани от граничните райони, дейци на ВМРО (в т.ч. Димитър Талев). През 1945 в Зелендол, Благоевградско, съществува лагер с лек режим, в който са въдворени неколкостотин жени, деца и възрастни мъже от смесени бракове с германци, австрийци и унгарци. В този период през лагерите минават около 500 000 души.През 1949-1953 г. действат лагерите Ножарево, Заград, Копринка край Казанлък и лагерът на остров Персин край Белене, създаден през април 1949 с решение на Министерския съвет с министър-председател Васил Коларов. Броят на въдворените в лагера в Белене през 1949 е над 4500 души. Това са редови и ръководни членове на забранените партии и организации - земеделци, социалдемократи, легионери, анархисти, селяни, участвали в бунтовете срещу ТКЗС, комунисти, попаднали сред "враговете с партиен билет". Режимът на лагера в Белене е тежък, лагеристите работят с непосилни норми по изграждане дигите на острова, изкореняване на дървета и селскостопанска работа. В сравнение с лагерите в мините Куциян и Богданов дол, където дневните разходи за храна на един лагерист са около 95 лева, в Белене и лагерите в Добруджа разходите са 62-68 лева. С решение на Политбюро на ЦК на БКП ТВО Белене е закрито през септември 1953 и е трансформирано в затвор за около 8 000 затворници.През 1956-1959 г. лагерът в Белене отново функционира. Той е открит през есента на 1956 и в него са в отговор Сигнализирай