IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

63-ма прокурори с картончета от ДС


Обратно в новината

Коментари

Напиши коментар Коментари

23
Наблюдател
преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
Продадоха задграничните имоти, създадоха мутрите, подпомагат организираната престъпност, източиха предприятията, продадоха машините и съоръженията за скрап, управляват пряко, или задкулисно страната ни.
отговор Сигнализирай
22

преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
Комисията по досиетата най-НАГЛО и ТЕНДЕНЦИОЗНО освобождава информация когато на тях им отърва! Крайно време е досиетата да станат наистина публично достояние, а не да бъдат контролирани по този долен начин от комисията.
отговор Сигнализирай
21
ИСТИНАТА
преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
Разказаното е вярно. Невярното е само в това, че убийствата са станали през м.юли 1944 г. от полуделите от страх фашисти, които във всеки са виждали комунист и партизанин.Знам това със сигурност, защото съм родом от същото село Върба.Имам роднини,убити и хвърлени в зловещия геран. Познавам и братята Костадин и Георги Стоеви.Именно баща им е участвувал в описаните зверства. Така че, 18, не заблуждавай хората. Впрочем ти си един обикновен преписвач.
отговор Сигнализирай
20
jiko
преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
prokliatie ste tegne s pokolenia nad bg...piavicite sa navsiakade, za tva koito i da e na vlast, vse taia, samo tempovete se zabaviat
отговор Сигнализирай
19

преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
страх те е да не стигнат и до теб нали.Защо ли пък иначе ще си против отварянето на някои досиета.
отговор Сигнализирай
18

преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
Пътуване до кървавото село Върба През 1994 г., десет години след интервюто ми със Спасов, заминах за това село, сега квартал на Радомир. И останах толкова потресен от чутите факти, че си го нарекох българския Бабийяр. Селяните знаеха много, но мълчаха. Страняха от мен, очевидно още ги беше страх. Един старец ми рече: Немой много да риеш у тая работа, оти Белене пак може да дойде.Накрая се намери смел мъж - Костадин Стоев, елтехник в местния кооператив, активист на СДС. Отведе ме на два километра в местността Карваньо. Който мине оттам и сега може да види в голяма житна нива останки от военно хитлеристко съоръжение, навярно предавател или локатор, а до него огромен кладенец с диаметър 10 и дълбочина 13 метра, вече разрушен и полузапълнен. Мястото било на Стоеви. Когато бащата на Костадин го вземал със себе си на оран или жътва, му казвал да не ходи при кладенеца. Като пораснал Костадин разбрал от него, че през нощите на октомври камиони са докарвали тук смъртници, разстрелвали ги и ги хвърляли в кладенеца. Напълнили го догоре и дълго след това тук кипели разлагащи се трупове, а из околността, за ужас на местните хора, се разнасяло нетърпимо зловоние.Осмели се да говори и механикът Георги Стоев, който каза, че веднъж баща му отворил дума как след Девети въоръжени хора го накарали да занесе към Карваньо лопата и кирка. Страхувал се да откаже и вечерта ги занесъл. Отдалеч видял мъж по бели *** и две жени по долни фусти. Насреща им били двама мъже с много оръжие. Тръгвайки се пообърнал и видял единият мъж да бие с кирката жените, след това се чули изстрели. Убийците имали и навика да вадят с конски клещи златните зъби на осъдените.В махалата Петрово разговарях с баба Верка, която живее досами злокобните ниви. Каза, че около Девети била сама с двете си току-що родени близначки, а мъжът й бил запас. Нощ след нощ чувала по нивите кър-кър и за да не я изкарат и нея пред пушките, карала само на кандилце. През деня гледала по мерата тела, позасипани със земя. Убийците нямали време да ги копаят, та дълго след това кучища влачили месо из къра.Някои селяни се осмелиха да кажат имена на главорези. Миче, Соте. А синът на убиеца Кучкодеров още млад полудял и не след дълго умрял.
отговор Сигнализирай
17

преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
''Бих се гордял ако съм работил тогава за ДС, всички останали млъквайте!@''А сега работиш но не се гордееш.Иначе защо ще искаш да не разкриват досиетата ако не те засяга.Който не иска да не се интересува но няма право да казва на засегнатите ''СТИГА С ТИЯ ДОСИЕТА БЕ''
отговор Сигнализирай
16
xxx
преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
Evangelina Pe6inska-районен прокурор в Чепеларе
отговор Сигнализирай
15

преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
След навлизането на съветската армия в България и установяването на властта на Отечествения фронт по съветски модел са създадени концентрационни лагери за политическите противници на новия режим. Правителството на Отечествения фронт приема на 20 декември 1944 г. "Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица", според която без съд и присъда се задържат и изпращат в трудови лагери всички, които органите на Народната милиция преценят като "политически опасни лица". Наредбата нарушава чл. 73 на действащата Търновска конституция: "Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила."[5] Въдворяването в лагери става една от основните репресивни мярки в първото десетилетие на комунистическия режим.Първите лагери (като лагера край Свети Врач, днес Сандански, и при река Джерман край Дупница) са създадени още преди да има законова уредба. През декември 1944 министърът на вътрешните работи Антон Югов информира Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа са 37 347 души, много от тях - близки на обвиняемите от Народния съд.[6]През 1945-1949 г. лагерите за принудителна работа са близо до строежи на язовири, каменовъглени мини или земеделски райони. Сред най-известните са лагерите Богданов дол, Росица, Куциян, Бобовдол, Николаево, Поручик Чунчево, Босна (за жени), Ножарево, Чернево. В тях са въдворявани привърженици на разтурените опозиционни партии, от които най-много са земеделците-николапетковисти, царски офицери, селяни, които се противопоставят на влизането в ТКЗС, мюсюлмани от граничните райони, дейци на ВМРО (в т.ч. Димитър Талев). През 1945 в Зелендол, Благоевградско, съществува лагер с лек режим, в който са въдворени неколкостотин жени, деца и възрастни мъже от смесени бракове с германци, австрийци и унгарци. В този период през лагерите минават около 500 000 души.През 1949-1953 г. действат лагерите Ножарево, Заград, Копринка край Казанлък и лагерът на остров Персин край Белене, създаден през април 1949 с решение на Министерския съвет с министър-председател Васил Коларов. Броят на въдворените в лагера в Белене през 1949 е над 4500 души. Това са редови и ръководни членове на забранените партии и организации - земеделци, социалдемократи, легионери, анархисти, селяни, участвали в бунтовете срещу ТКЗС, комунисти, попаднали сред "враговете с партиен билет". Режимът на лагера в Белене е тежък, лагеристите работят с непосилни норми по изграждане дигите на острова, изкореняване на дървета и селскостопанска работа. В сравнение с лагерите в мините Куциян и Богданов дол, където дневните разходи за храна на един лагерист са около 95 лева, в Белене и лагерите в Добруджа разходите са 62-68 лева. С решение на Политбюро на ЦК на БКП ТВО Белене е закрито през септември 1953 и е трансформирано в затвор за около 8 000 затворници.През 1956-1959 г. лагерът в Белене отново функционира. Той е открит през есента на 1956 и в него са в
отговор Сигнализирай
14
peo
преди 15 години
Харесвам 0 Не харесвам 0
За да си обясниш драги,защо след 20 години "преход" все сме на стартова позиция,за да си обясниш в конкретния случай защо няма осъдени по "знакови"дела,защо съдебната ни система е посмешище в Европа и накрая за да си обясниш оперетния спектакъл наречен.."преход"....
отговор Сигнализирай
Новини