Росен Марков се самозапали пред БНТ. Сега новините на турски му пречели...

az neznam teq selqnduri nqmat li distancionno kat ne ti se slu6a mridni na drug kanal be отговор Сигнализирай

Кръвният данък (девширме) е периодичното събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в Еничарския корпус и на други държавни служби.Първоначално Еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[1]Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък.[1]След насилственото им отнемане децата се изпращат в определени за тази цел центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на две групи - ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за Еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях става еничари.[1]Кръвният данък се счита за един от най-тежките аспекти на Османското иго от поробените народи. Свидетелство за това са множеството народни песни и предания, разказващи за него Браво поздравявам те-намери се един интелигентен българин да каже нещо вярно.Сега да изчислят надъханите шовинисти колко българчета са отвлечени от България с кръвния данък.Може и елки да ползват-ще им е по-лесно. А останалата част от иситната е ,че са имали право след приключването на службата да се вращат в родните си краища,пък и по време на службата редовно са посещавали семействата си. отговор Сигнализирай

interesno mi e bylgarite v tyrciq dali imat tezi prava koito nashte tyrci imat,i dali izobshto mogat da nadignat glava potisnati ot gadjalite tam Българите в Турция се срамуват да говорят български,за какво им са новини на български.А българите дето сега излязоха на Запад не знам защо даже не искат да кращават децата си с български имена. отговор Сигнализирай

i az da sam i az 6te se samozapalq kvi sa teq *** dagi mahate :(((((( Е защо не ги напавиш???? отговор Сигнализирай

Празноглав ***... отговор Сигнализирай