Пак сринаха паметника на турския войн в Славяново

до 367 ТИ СИ БЕЗДОМНО КУЧЕ. БРАВО НА БРАТЯТА САМО ТАКА ВИ ТРЯБВА НА ВАС. отговор Сигнализирай

Гарванът грачи грозно, зловещо,*** и вълци вият в полята,старци се молят богу горещо,жените плачат, пищят децата.Зимата пее свойта зла песен,вихрове гонят тръни в полето,и студ, и мраз, и плач без надежданавяват на теб скръб на сърцето.Ako tozi za koito e napisano tova, i mislq che vsichki znaem koi e toi, razbera za turski pametnik v balgariq, shte se obarne v groba si, kadeto i da e toi, i shte ni proklina che sme pozvolili ! отговор Сигнализирай

дали може да вдигнем паметник на ЛЕВСКИ в турция? отговор Сигнализирай

... ama podobno iskane da se stroi PAMETNIK na TURSKIQ VOIN, tova naistina e podigravka! Dori i kato e postroen na 4asten imot i t.n.To 4e Bulgariq skoro 6te e 3akonna provinciq na Tyrciq se 3nae, ama s panetnicite, aide da i34akame s tqh dokato nqma istinski bulgari po te3 3emi, to nqma da e mnogo dulgo... отговор Сигнализирай

Развилнелите се орди на турския башибозук избили над 3000 души мъже, жени и деца. Запазвали живота си само онези, които приемали *** или кърпа на главата си. Преди да обезглавят жертвата, палачите питали: Искаш ли да се спасиш сложи ***, т. е. потурчи се, или по-накратко *** или брадва. Дошъл ред и на о. Нейчо, поп Петър бил вече убит. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи. Той отказал. Започнали мъчения, които той понасял стоически. Задали му поредния въпрос: *** или брадва? Последвало мълчание. Обезглавили една от дъщерите му, после пак и пак, и така до седмата дъщеря. Сърцето на бащата се е късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не приел ***. След като психическият тормоз не сломил духа му, озверените джелати започнали да скубят брадата му, да го бият, отрязали едното му ухо, но от там кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при тези на дъщерите му за назидание на другите клетници. (11) Eто как е описано от очевидец (Ангел Горанов) мъченичеството на сина на поп Петър, Никола, потвърдено и от Димитър Страшимиров: Потурчи се казали десетина башибозуци на интелигентния момък Никола Поппетров, като вперили в тялото му голите си ножове. Аз не променям бащината си християнска вяра на вашата кучешка отговорил той твърдо и презрително. Приеми макар и кучешката ни вяра, за да те оставим жив, повтаряли те. Аз предпочитам да умра християнин, а не да живея като куче отговорил той още по-твърдо и по-презрително. И мъжествено посрещнал най-грозните мъчения, мъжествено претърпял всички болки от постепенното лишаване на членовете на тялото му. (12) Съчинението на Робърт Дж. Мор Под Балкана, заедно с репортажите на Ал. Дж. Макгахан във вестник Дейли Нюз, е един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година. В него за Батак е отделено немалко място (13). Там се описват неизразимите страдания на селския старейшина Трендафил Керелов, един истински великомъченик: Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите. (14) Съпругата на Ангел Трендафилов (Босилка, П.Б.), която била неволна зрителка на престъплението, описва убийството на свекъра си Трендафил така: Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха Shishak aor, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени кебап. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил. Самата Босилка споменава за мъченическата смърт на собственото си дете в тоя разказ: По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани. (15) Колкото за училището пише З. Стоянов, находящо се близо до черквата, неговата съдба била решена твърде наскоро. отговор Сигнализирай