Игнатов: Готов съм да отпадне званието "доцент"

На калпавия доцент и ВАК му пречи. Помощ, наново ни реформират!!! Този път на прицел е науката и висшето образование. . А тази реформа, както предишните ще си е пълна ликвидация на науката и пълното одурачване на образованието. Така бяха ликвидирани и селското стопанство, така и индустрията. Всичко се прави по един тертип. При селското стопанство се остави да бъдат разграбвани АПК-тата. В един момент се заяви, че така повече не може и го ликвидираха напълно. Селяните си потърсиха работа кой в Гърция, кой в Испания или Италия и сега ядем зеленчуци от съседните страни и сирене от мляко на прах и растителни мазнини. С науката сега се разиграва същият сценарий. 20 години се правеха безмислени и неуспешни опити тя да бъде реформирана. Опитите бяха неуспешни поради две причини. Първата, че правителствата не искаха да дават пари за наука, като издигнаха лозунга, че парите били нужни за инфраструктура. Ние видяхме каква инфраструктура се построи за тези 20 години една магистрала не можaха да достроят. По-скоро инфраструктурата беше разбита. Втората причина беше, че всички реформи, които се предлагаха, бяха с цел да се прокарат нечии интереси и най-вече интересите на университетските нисши кадри асистенти и доценти, които искаха да станат много бързо и без усилия доценти и професори. Основна пречка за това те виждаха във ВАК и критериите, които той налагаше. От друга страна стояха тези, които действително виждаха, че качеството на научните кадри драстично ще се срине, ако се премахне ВАК. И през цялото това време преподаватели и научни работници се държаха на пдаяния вместо на що годе реални заплати откъдето една голяма част от тях напуснаха страната. През всичките тези години мненията от най-силната в научно отношение институция БАН бяха игнорирани. 20 години се издигаха и продължават да се издигат неверни тези, че видите ли научните степени по света са се давали не централизирано, а само от университетите и че наука по света се правела само в университетите. Ето каква мисъл изказа новият образователен министър: "Веднага ще се появят заглавия за доморасли професори. Но и колегите в Западна Европа растат по домовете. Един учен е такъв или не не поради бюрократично решение. И Оксфорд, и Сорбоната сами решават кой да бъде доцент и професор. Нормално е на 40-45 години ученият да е минал целия път и да има възможност да развива школа". Това изкзване показва, че въпросния министър не е запознат с практиката в различните европейски държави. За Оксфорд не мога да говоря, защото не съм работил в Англия, но тъй като съм бил 10 месеца във френски университет, мога да го уверя, че във Франция, съответно във Сорбоната званието професор се дава централно, а не Сорбоната решава Сорбоната решава само дали да назначи този или онзи кандидат притежаващ съответното звание. Подобен проект за закон бе предложен проф. Кендеров, но така самонареклото се реформаторско мнозинство сигурно не го е погледнало. Доколкото разбрах централното даване на професорски звания важи и за Италия, а от там със сигурност и за други страни в Европа. Разбира се в Германия и в САЩ званията се дават от университетите, но това са федерални държави и те имат различни закони за всеки ланд и за всеки щат, съответно. От друга страна, при тях, почти никога не се издига доцент и професор в мястото, в което е работил преди това, кандидатът трябва да има няколко пост-докторски практики в друг университет или научен център за доцент или да е бил доцент в други научни институции за професор (в Германия професорите имат няколко степени). Точно тук е проблемът с реформата, която се предлага, че феодализмът вътре в дадено учреждение се увеличава още повече, защото всичко ще зависи вече от местните феодали, тъй като у нас издигането в иеархията става вертикално в една и съща институция. На мен не ми е ясно как за 20 години не се направиха проучвания за всички начини на присъждане на тези звания в страните на Европа и да се направи един наистена разумен проект. През цялото време се приказваха приказки на едро, като зад всяка едно предложение се крият нечии тънки сметки. От печата научаваме за още по-радикални предложения, да се премахне голямата докторска степен (д-р на науките), а се чува още да се премахнело званието доцент. Реформата все повече започва да прилича на културната революция в Китай, където студенти и асистенти подгониха учители и професори. Тук трябва да се отбележи, че научната степен д-р (малък д-р) е до голяма степен образователна, на времето много по-точно се наричаше кандидат на науките, т.е. притежателят и едва сега навлиза в науката. Едва при голямата докторска дисертация може да се направи оценка доколко дадения кандидат има способностите да води самостоятелна научна тематика. Най-правилно би било голямата докторска дисертация да остане, като атестат от ВАК, за даването на професорско звание. А самото назначаването в тоз или друг университет или научен център да става от научния съвет на университета или центъра за кандидати, които притежават това звание (последното е практиката във Франция). В Германия даже за степента доцент се иска хабилитационен труд. От по-горното изказване съвсем не става ясно как 40-45 годишните ще правят школи, при такива занижени критерии за оценка на техните приноси направо от малък д-р да стават професори. Реформата се поднася с твърденията, че възрастните професори пречели на младите да растат, т.е. причината за липса на млади кадри са по-възрастните колеги. Тук образователния министър съвсем не е в час. Основната причина за липсата на млади кадри е изключително ниското заплащане на труда на учения, не отговарящо на високите изисквания. И тази теза е много удобна за правителството, защото с нея пак правителството иска да заобиколи основния въпрос адекватното финансиране на науката и висшето образование, т.е., вместо правителството да даде повече пари за тези дейности, както, впрочем се изисва и от ЕС, то с някакъв закон да замаже проблема. Старият лозунг пари няма действайте е пак в сила. Разбира се този закон няма да реши нищо, защото 40-50 годишните ще се възпроиведат в доценти, 50-60 годишните във професори и след тях няма никой. Откъде ще дойдат тези асистенти с докторски степени, въобще не е ясно. Премахването на различните степени пред асистенти и младши научни сътрудници, от друга страна, предполга по-малко атестации за тяхното издигане.Предложената реформа ще навреди и с друго тя позволява на десетките ненужни университети, които се нароиха у нас, лесно да възпроизведат хабилитирани лица, откъдето те впоследтвие лесно ще се акредитират и трудно елиминират. Пръв защитник на реформата се нареди ректорът на Техническия университет-София. На времето имаше един професор по математика Брадистилов в този университет (тогава МЕИ). Той обичаше да казва, че ще направи от този техникум - университет. Едва що тези институции добиха що годе вид на университети и сегашния ректор иска да го превърне отново в техникум. В този смисъл доц. Игнатов е съвсем неподходящ за човек, за провеждането на една такава реформа. Първо, при него има силно изразен конфликт на интереси, а имено да стане колкото се може по-лесно професор (и той ще е първият когото ще накичат с тази титла след излизане на закона) и да узакони раздадените в неговият Нов български университет звания. Второ, неговата специалност е египтология, твърде далече от проблемите на внедряване на научни постижения в практиката. И трето, доколкото ми е известно той освен в Петербург не е бил за дълго в чужд университет на Запад. От там и по-горните нескопосани изказвания. За тази реформа бе нужен виден учен, който е вече професор, работил в различни научни институции на Запад и нямащ конфликт на интереси с проблема. Особено грозни са нападките срещу най-силната научна институция, каквато е БАН от хора като министър Дянков, социолози, като Андрей Райчев и др., които имат периферно отношение към науката. Изказването на финансовия министър Дянков за феодалните старци в БАН би трябвало да предизвика намесата на някои от многоброните групи за защита на правата на човека като дискриминационни изкзвания по отношение на възраст, каквито още в Чикаго бъдещеят тогава премиер стартира. След това новият просветен министър заяви, че виждате ли тези старци пречели на младите да израстнат. Нееднократно се подчерта, че наука се прави основно в научни центрове, подобни на БАН и (но не само) в университетите. В Германия освен институтите на Макс Планк (преди войната Кайзер Вилхем) функционират и други научни центрове, които са на бюджетна издръжка научните центрове в Олих и Мюнхен, Адлерсхоф (бившата академия на ГДР)-Берлин. Нещо повече във Франция науката практически се ръководи от CNRS, която има не само отделни институти, но и лаборатории в различните университети. Финансирането в тях става по проекти и се контролира от CNRS. Катедри, които не са към CNRS или не правят въобще наука или търсят средства от индустрията или от общините. отговор Сигнализирай

Подкрепям мнението ти (аз също съм на позиция доцент, така че имам интерес от така предложения закон). Така само ще се обезцени професурата. отговор Сигнализирай

Не съм убеден, че идеята е узряла достатъчно в нечии глави. Едва ли ще се повиши и авторитета на такъв "доцент-професор". Очевадно е, че най-много напират за тази транслация доцентите. Предлагам да не се прави това механично облагодетелстване. Нека доцентите понапишат някой труд и естествено да си станат професори. отговор Сигнализирай

(Продължение) Все едно да пропуснем средното образование и да отидем направо на висше... отговор Сигнализирай

Хах, тук прозира някаква злобна завист към асистентите, ми се струва. Че как пречи - нека спят с когото искат, това си е тяхна работа. Ако студентките не са против, другото си е чиста завист и заяждане :) отговор Сигнализирай