Скандалът с турското робство. Или как от мухата става слон...

Има хора, които дават луди пари, на поставени лица, които се опитват да ни промият мозъците,че е имало турско присъствие, а не робство. Зависи човек доколко се поддава на такива евтини провокации. Достатъчно Кириак Стефчовци и други мекерета има в обществото ни. отговор Сигнализирай

И ако е имало византийска империя населявана, управлявана и т.н. от гърци с името византийци, то това, че името на империята е османска нищо не значи. Зад името на държавата се крие нейното население, а то не се променя от днес за утре. :) Там е имало и има едни и същи хора. отговор Сигнализирай

Асанчо,в моя град няма местни турци и никога не е имало...Съседите ми от поколения са българи...За твойте ,не зная.. отговор Сигнализирай

Пак почнахме да се плюем,политиката на соцнационалистите ни направи такива каквито сме.Българинът е прекрасен човек, добродушен,гостоприемен,но и турците искрено ви уважават.Отидете до комшията и се убедете. отговор Сигнализирай

Две години по-късно, през 809 г. Крум отново нахлува на югозапад и достига Средец. Като не могъл да го превземе, Крум дал тюркска клетва, че ако се предадат защитниците, ще ги пощади. Тъй като продоволствените запаси в крепостта свършили, защитниците македонци повярвали на клетвата и отворили вратите. Тогава "обединителят" по мирен начин "избил целия гарнизон от 6 000 войници и част от жителите".В 813 г. същият хан успял да превземе Адрианопол /Одрин/. Освен че заграбил всичката покъщнина и добитъка отвел в България, пленените около 40-50 хиляди македонци с жените и децата Крум преселил в Онглоса отвъд устието на Дунава. Тези македонци след дълга подготовка, с помощта на императора успели да избягат от "държавата майка" и да се завърнат по домовете си, водейки тежки сражения не само с българите, но и повиканите им събратя маджарите.В същата 837 г. българският хан Пресиян изпратил срещу смолените в Сер и Драма кавхана Исбул. По византийските извори потекли реки от кръв.За днешните македонци е любопитно да знаят какво е правил "славянизираният"- Гоборис. Няколко месеца след като заел ханския престол в 852 г., пролетта на 853 г., нахлул заедно с владяните вече събратя аварите и достигнал до Солунско. На Византия се наложило да плати на сърби и немци, за да ги нападне от запад и така били изтласкани обратно зад Хемус. Във връзка с "тежнението на македонците да се '"обединят" с тюркобългарите нашия съвременник е любопитен да научи и какви индивидуални или масови прибягвания е имало през целия период от VII до Х в. на македонци в България. Такива случаи, разбира се, няма, както няма случай през социалистическия период безработни западноевропейци да са прибягвали при нас. В обратна посока обаче бягствата на тракийци и македонци от България историята е засвидетелствувала твърде много. Не е редно тук да се занимаваме с индивидуалните бягства на славяногласните от България, затова ще споменем по-важните масови бягства.Първото масово бягство на македонци от Средния Дунав, където били отвлечени като пленници от аварите през 626 г. станало около 60 години по-късно в 695-697 г.Второто масово бягство, засвидетелствувано от византийските летописци станало половин век по-късно, по време на вътрешните династични междуособици в България, 757-760 г. Като използували дворцовите борби в Плиска, славяните от Източен Хемус и Черноморското крайбрежие на брой около 208 000 избягали във Византия, която ги приела и настанила на р. Артана в Мала Азия.През 837 г., както вече споменахме, избягали македонците преселени вОнглоса от Крум. При обявяването на войната на Крум срещу Византия в 813 г. от "държавата майка" избягали всички славяни от Айтоско и Карнобатско. Затова след като наследникът на Крум, Омуртаг, подписал тридесетгодишния мирен договор с Византия в 815 г., настоял в договора да се запишат и следните клаузи: "Втората глава е за славяните, които са под властта на императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени от войната. Третата глава е за славяните, които не са били подчинени на императора от крайморската област. Тях императорът трябва да върне по селищата им." /Българската държавност в актове и документи, с. 21/. От третата клауза на договора разбираме, че още преди да започне войната избягали на юг не само славяните, влизащи в границите на империята, но и онези от Източен Хемус, които все още били независими и от България , и от Византия. Последен известен княз на тези независими славяни бил Славун. За да бягат и независимите още славяни, можем да си представим на какви издевателства са подлагани от "славянизиращите" се българи.През 924 г. македонци и сърби въстават срещу българското владичество и нанасят незарастваща рана на българската държава. При потушаването на въстанието, според писмото на император Роман Лакапин до Симеон от 925 г., във Византия избягали 25 000 души македонци. Един от тях е бил Георги от Филипополско или Одринско, разказал своята одисея на монасите от манастира край гр. Му р в Тесалия. Ако по времето на Омуртаг срещу българите въстанаха тимочани и браничевци, при Симеон македонци и сърби, а през 925 г. и хървати, това показва, че тези средновековни народи никога не са се чувствували в българската държава като в своя държава, а като в държава победителка. Като прибавим към масовите бягства и въстания и неотбелязаните в изворите единични бягства, ще добием пълна картина за химерата "тежнение" на "българските" славяни към "държавата майка". Тези бягства са ставали въпреки драконовските мерки прилагани от българите срещу бегълците на граница. Макар че по-вероятно било бягащият да загине на границата, потокът от устремили се към културна Византия не прекъсвал. Тъкмо бягствата са били причина за прилаганите драконовски мерки по границата. Ето какво е питал Гобор папата през 867 г. с въпрос 25 и какво му отговаря последният: "Вие заявявате, че по обичая на отечеството ви всякога пазачи бдят на границата между вашето отечество и това на другите; и ако роб или свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража, то незабавно вместо избягалият се избиват пазачите." /ЛИБИ, т. II, с. 85/.Запитвал ли се е някой от какъв етнос са били робите в България по времето на Гобор? - Тези роби са били пленници от Тракия и Македония, където тюрките грабили плячка и земеделци, за да им произвеждат жито и зеленчуци. отговор Сигнализирай