Първанов: Да върнем чистотата на българския език

съгласна съм, че българският език се напълни с всякакви чуждици от рода на килъри, плеймети и др.; не знам защо хората и най-вече журналистите считат, че звучат по-изискано като ги използват, направо е смешно. Но забелязавм, че и Президентът, който призовава уж за чистота на българския език, също е повлиян от тази тенденция - нашата писменост е във ФУНДАМЕНТА на европейската цивилизация - не може ли например да използва основа? отговор Сигнализирай

Ми досега кой ти пречеше бе гоце,защо не го върна ами остави да дойде на негово място латинеца,търчехте като бесни за ЕО и все що ви наредиха от там като послушни лакеи всичко извършихте,а именно да се придържаме към латинеца-английскя език и той трябва да ни станал разбираш ли,като матерния-майчиния,и хаиде всички станахме изменици на уникалния ни език,говорим за буквите ни,който са основата на културата ни,и не само на нашата...... отговор Сигнализирай

РАЗКАРАЙ СЕ, ДРАЗНИШ! ГОЦЕ, ГОЦЕ, ТИ СИ ВЪВ ФУНДАМЕНТА НА ЦИМЕНТА! отговор Сигнализирай

Науи! ... мио мишуенце :))) отговор Сигнализирай

Шарени чорапки от КорекомБоряна Перван, 28 г., журналист, Женева Е-е, глупости, как така не сте имали шарени дрешки с ярки цветове?, пита моя колежка от Австрия и ме гледа доста подозрително. Мисля си, че каквото и да обясня, никога няма да разбере. Затова не се и опитвам. Викам, дай да сменим темата, но после променям мнението си и разказвам следната история, която изведнъж изплува в съзнанието ми със сладко-горчив привкус. На 7 съм - тия години, когато пубертетът е още само на хоризонта, но и онова, изцапано с какво ли не дете, дето не му пука как изглежда, също е на залязване. Сама съм вкъщи - родителите на работа, баба с малката ми сестра навън. А вкъщи пакет от Гърция - оставен от някой роднина или приятел на дядо за мен. Отварям пакета и забелязвам, че отвътре ми се смее най-хубавата дреха, която някога съм виждала през живота си. Една турскосиня рокличка с пайети. С туптящо сърце разкъсвам всички етикети, събличам си кафявото гащеризонче и я слагам. О, огледалце на стената... Е, няма по-красива от мен! Слагам си еспадрилките и тичам навън - самичка, ама к'во ми пука - аз съм голяма и хубава! Отивам до центъра на София, до жълтите павета - няма по-достойно място от това да си покажа стайната рокличка. Блея по магазините - Детмаг, ЦУМ... и изведнъж съзирам Кореком... Качвам няколкото стъпала и без да се замисля за секунда, бутам тежката врата и се озовавам вътре, в един нов свят. Играчки, които се движат, розови зайчета се смеят отвсякъде, дънки, шарени часовници... Главозамаяна съм. Един чичко се приближава до мен и ме пита на английски на колко години съм. Аз, ходейки на алианс по английски от 3-годишна, гордо отговарям - Seven years old! Искам ли да ми купи шарени чорапки, пита той след малко. Не, не, аз трябва да си ходя вкъщи при мама, казвам аз и се упътвам към изхода. Той все пак ме настига и ми дава някакви чорапки... Всичко ми е като в мъгла, грабвам чорапките и излизам, цялата в пот, навън. Знам, че не е редно да говориш с непознати, така са ме учили. От паниката леко се изгубвам на път към вкъщи и се връщам много след като мама се е прибрала от работа... Къде ходиш, бе дете? Знаеш ли колко е часът? И каква е тая рокля на тебе? Къде си била? Ами в Кореком, казвам аз, стискайки вързопчето с чорапките на райета. Майка ми ги взима от ръката, следва разпит като по филмите, ама без оная лампа, и шамар. Първият и последният в живота ми. Чорапките са ми иззети и хвърлени в кошчето за ***. Урокът е научен. Чичковци като този са лоши хора и не току-така ми дават чорапки. Днес всеки път, когато застана пред огромните стелажи с хиляди шарени чорапки пред мен, се сещам за онези от Кореком и за срама, който преживях. Колежката ми от Австрия май вече ми вярва. Кима с глава замислено и казва - това значи е Желязната завеса... отговор Сигнализирай