ДПС търси помощ от Европа заради Недим Генджев

Да, такива истории се разказват из нашия край. Знаят се обаче и други. Дошло време, освободителната война ли, друга някоя война ли, това не знам, пък и няма значение, турците търпели поражение и раята се дигнала да си отмъщава на мохамеданите. Казано по-точно да ги коли. А по онова време, вече се знае, селото на мохамеданите било малко, селце, тръгнали към него християните от цялата околност, наточили брадви, саби, коси. Но в нашето село хората друго мислили. Ние с тия люде сме живяли, утре пак ще бъдем едно. Тъй не може, няма да дадем да ги затрият. И отишли нашите, обградили селото, не пуснали пиле да прехвръкне нито навън, нито навътре.- Дайте да ги изколим! - викали в името на Христа другоселците от този край.- Ний ще си ги колим по комшийски спокойно им отвръщали нашенциТака опазили селото, може да има неделя време, а може и повече. Разминало се.Добре ама, историята се обръща. Станало въстанието, гърмяли що гърмяли, били се славни юнаци с девет люти рани, накрая турците го потушили с топове огън и жупел и ето ги пристигат в нашето село.- Хайде сега ***, напалете огън, печете агнета, варете курбан, да хапнем, да пием и после да ви изколим!Какво да сторят нашите люде. Подчиняват се. Напалили огън, заклали агнета, варят, печат и си чакат смъртта. Обаче не се отчайват. Проводили тайно и бързо едно момче до съседното село, помашкото, да съобщи, каква я гласят турците и ако има как да измолят милост от валията. Добре ама той в града, на два часа път с кон. Трябвало да се спечели време. Нашите знаели тази работа и напалили огъня със сурови дърва, всичко по-бавно да става.Момчето беж до другото село. Там един от най-личните, най-заможните мохамедани яхва коня си, юрва го из нанадолнището, галоп, галоп, стига в града, влиза при валията и направо брои жълтиците.- Спаси, господарю, тия люде, да не ги затрият. Те са покорни...- Не са покорни - рекъл валията. -бунтовни са!Тогава онзи вади още една кесия и вече не я брои.- Добре де, добре - рекъл валията - Не са чак толкова бунтовниИ му дава едно тескере, косъм да не падне от главата на нашите хора. Мята се на коня помакът, подгонва го из нанагорнището, шпори, шпори, конят препуска, препуска по стръмнините и дъхът му стига ей до ония стръмни скали, там на отсрещния рид. Край. А до село още час път. Хуква човекът не гледа, че пътеката тясна, една крачка ако не умери и ще литне в пропастта. А през това време турците вече загубили търпение.- Ей, ***, вие докога ще го варите тоз курбан, бре! Със сурови дърва ще ми кладете огъня. Кого чакате. Аллаха ли или вашия господ. Няма да ви се размине дръвникът.И тъкмо да се запретнат да колят на гладен стомах дотичва полу жив другоселецът със заповедта.- Стой ефенди, милост ефенди!Тъй турците минали само с курбан чорба и няколко печени агнета. Ей на такива едни работи са ставали някогаш по нашите места.Георги Данаилов Къща отвъд света отговор Сигнализирай

Shtom si e spechelil mqstoto otnovo Nedim Gendjev neka da e toi na posta.Toi go jaslujava, zashtoto e dostoen za tova mqsto, a i nai-veche sadat go e reshil.Uspeh Gendjev! отговор Сигнализирай

Не е точно проблем, но си живеят така християните и мюсюлманите от много години, разделени. Лично аз мога само хубави неща мога да кажа за българските мюсюлмани - имам приятели от казармата, обикалял съм източни Родопи, посрещали са ме като цар хората, чак ми е ставало неудобно така че... отговор Сигнализирай

Който и каквото да ти говори, знай че става дума за пари. отговор Сигнализирай

Стига с тея мюсолмани бееееееееее!!!! Само за техните проблеми се дрънка! Като не ги кефи - ей го Анадола. Няма да ги върнат. отговор Сигнализирай