Пълен и кратък член ни тормозят най-много в писането

Браво, много добър анализ !И превъзходно познаване на българския език. отговор Сигнализирай

Днешните тийнейджърки и тийнейджъри май познават само мекия и твърдия член, за съжаление :-( отговор Сигнализирай

Не съм поредният педагог. А смехът ми е съвсем искрен, и съвсем не ти се слагам. Пази Боже дотам до стигна - аз съм със здрав разум, недей така. Хахахахахаха. Просто се забавлявам с теб. Превръщам трагедията в трагикомедия. Т.е. гледам на живота откъм смешната му страна, иначе съм загинала безвъзвратно. отговор Сигнализирай

АДИИ МАЙКА ПЪЛЕН ЧИЛЕН ВА МАЙКА ПЪЛЕН... отговор Сигнализирай

Едни казват че такова членуване го имало само в 2-3 езика и то било прекомерно сложно, други пък казват, че било много просто, и че езикът ни изпростявал с времето сега бил най-***, щото нямал падежи... Мненията и в двете крайности са несъстоятелни. Понеже в статията липсва общо описание на ситуацията около българското членуване, ще се опитам да направя един кратък обзор (с което, надявам се, няма да отегча никого):Българският език е на прехода между синтетичен и аналитичен строй. Какви са разликите в тези строеве? най-общо казано аналитичният език (като китайския) има фиксиран словоред и по-кратък изказ напр. в китайския думата за той и него е една и съща и дали ще значи той, или него се обуславя от мястото и в изречението. Така е и за всяка дума не може да я слагаш където си искаш. В такива езици въпрос, отрицание и възклицание се изразяват като се постави определена частица в началото/края на изречението или чрез промяна в словореда.В синтетичния език пък (като германския) функцията на думите се определя от различни частици, поставяни в началото/края на думата, което усложнява изказа, но пък позволява гъвкав словоред, т.е. може да слагаш думите където си искаш в изречението.Накратко аналитичният език постига простота за сметка на сухотата и безизразността на фиксирания словоред, а синтетичният постига изразителност и разнообразие за сметка на прекалената сложност. Българският език притежава простотата на аналитичния език, запазвайки свободата на словореда от синтетичния строй. Чудно, нали?! Това е благодарение на богатата глаголна система, многообразието от представки, наследени от старобългарския, и на множество съюзи и спомагателни частици, които не се срещат в другите славянски езици. Въпреки това понякога възниква неяснота, дали една дума е подлог, и тук на помощ идва нашето членуване.Т.е. това членуване е нещо необходимо за нестандартен език като нашия и ако трябва нещо да се промени в него, това е да се въведе и за формите в женски и среден род. отговор Сигнализирай