173 години от рождението на Васил Левски

Как не ги е срам от паметта на Апостола българските политици. Те са ***, Апостолът е ....нямам души. Да се вслушваха поне малко повече в безценните му завети. Навярно ББ и останалите хамерикански предатели ще поднасят лицемерно цветя и ще произнасят речи, дори ненаписани от тях самите, за Апостола. Нека не сквернят паметта му, да си свалят портретите на Левски от кабинетите си. Той беше пътят, светлината и любовта, а те са служители на Сатанат. отговор Сигнализирай

Патриота и родолюбеца Левски умря за една чиста и свята република България,и днес еничарите и изедниците турските мекерета се осмеляват да говорят за делото на поробения Български народ и за неговите освободители герой,който не счетоха за нужно да ценят своя живот за по ценен от живота на поробения си народ,та ще ми говорят за въз.процес който бе инспериран и проведен от ДС и турските агенти,замълчете еничари и анадолци,че вражеска кръв пак ще се лее.... отговор Сигнализирай

Хи, ама доста странно мнение ....// един ден, не е далече, Турция ще отвори архивите..., хартийките....., за достъп на ЕС, към който силно се стреми.Защо Кемал Ататюрк иска за жена българка ? За да нанесе тежък удар на фесовете ! отговор Сигнализирай

Гала,той е направил най-трудното нещо-показал е на народа светлия лъч по който да върви към свободата.Моля,запознайте се по-обстойно с историята ни,защото е кощунство да се изричат подобни слова за най-великия българин. Ако нямате знания ,то поне не дразнете с безхаберието си. отговор Сигнализирай

Той беше безстрашлив. Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, да гори, кат Хуса или кат Симона за правдата свята да мре под триона. Смъртта бе за него и приятел и брат, зашил беше тайно в ръкава си яд, на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кoга нужда беше. Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, 0обърнал се беше не дух, на огън. Думата си цяла лейше в едно слово, понявга чело си мръщеше сурово, и там се четеше и укор и гняв, и душа упорна, и железен нрав. Той беше невидим, фантом, или сянка. Озове се в черква, мерне се в седянка. Покаже се, скрий се без знак и без след, навсякъде гонен, всякъде приет. Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно, и лепна плесница на един подлец, и излезе тихо из малкий градец. Името му беше знак зарад тревога, властта беше вредом невидима, строга, обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ. От лице му мрачно всички се бояха, селяните прости светец го зовяха и сбрани, сдушени във тайни места слушаха със трепет, с зяпнали уста неговото слово сладко и опасно, И тям на душата ставаше по-ясно...И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата. Той биде предаден, и от един поп! Тоя мръсен червяк, тоя низък роб, тоз позор за Бога, туй пятно на храма Дякона погуби чрез черна измама! Тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай защо, тоз издайник грозен и божий служител, който тая титла без срам бе похитил, на кого устата, пълни с яд и злост, изрекоха подло: "Фанете тогоз!" На кого ръката не благословия, а издайство сърши, и гръм не строши я, и чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверна и кого родила една майка луда, който равен в адът има само Юда фърли в плач и жалост цял народ тогаз! И тоз човек йоще живей между нас! Окован и кървав, във тъмница ръгнат, Апостолът беше на мъки подвъргнат ужасни. Напразно! Те нямаха власт над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва, ни болно стенанье не издаде в мрака туй гордо страданье! Смъртта беше близко, но страхът далеч. И той не пошушна предателска реч. И на вси въпроси - грозно изпитанье - един ответ даде и едно мълчанье и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!" И никое име той не спомена. отговор Сигнализирай